Решение № 6358 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6358 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100513841 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16337/30.08.2024 г. по гр.д. № 39843/2022 г. по описа на СРС, 75 състав при участието на трето лице помагач – „Мистрал груп“ ЕООД, „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ООД на основание чл. 432 от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 469 от Кодекса за застраховането сумата от 20000 лева от общо заявена претенция от 51009,73 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на застрахователни брокери и агенти“ № 1311210459000021/25.02.2021 г., сключен между „Мистрал груп“ ЕООД и „Дженерали застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2756 лева, представляваща сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 302934/26.09.2024 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че СРС 1 неправилно и едностранно е ценил част от доводите му от събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу основателността на претенциите в цялост, поради което достигнал и до погрешно заключение относно основателността на исковете в уважените размери. Поддържа, че незадълбоченото и неизчерпателно разглеждане на доводите на въззивника срещу основателността на исковете намира за съществено процесуално нарушение. Поддържа възражението си, че е налице изключение от рисковото покритие, посочено в т. 7 във връзка с т. 7.3 от общите условия, а именно, че застрахователят не изплаща обезщетение за вреди, причинени от, свързани с или вследствие на: измамно действие или бездействие от страна на застрахования, негов служител или друго лице, действащо от името на застрахования, довели до възникването на неговата гражданска отговорност по закон. Установило се при вътрешна проверка на „Мистрал Груп“ ЕООД, че служител на брокера, чрез измамни действия, неправомерно е укривал и своил средства от събрани застрахователни премии. Въззивникът поддържа, че съдът в разрез с процесуалния закон изобщо не е разгледал тези доводи.

Съдът бил пропуснал да разгледа и други доводи, а именно по делото не била представена нито една застрахователна полица и нито един документ за събрана от брокера премия по нея. На следващо място, в разрез със закона брокера е действал като застрахователен агент, което било забранено от закона, а също така брокерът не можел да бъде и застраховащ, тъй като по този начин би станал страна по застрахователното правоотношение. Въвежда възражение, че издадените от застрахователния брокер полици са нищожни, поради което и не е налице основание за заплащане на застрахователна премия, тъй като условие за това е съществуването на валидно застрахователно правоотношение. По делото не били представени и застрахователните полици. Заявява, че съдът не се произнесъл в мотивите си относно направеното възражение, че представената „Справка за сравнение на данни по отчет“ нямала качеството на писмен документ, тъй като представлявала принтиран текст без автор. Не било обсъдено и възражението, че застрахователят не е страна по сключеното споразумение от 27.10.2021 г. и договореното в него не го обвързва. Оспорва и доказателствената стойност на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като тя била изготвена въз основа на данни, предоставени на вещото лице. Поддържа, че 2 представената кореспонденция между страните не касае процесната щета. Не било обсъдено и договореното самоучастие на застрахования от 2500 лева във всяка щета. Заявява, че неясно останало установеното от районния съд, че застрахователното събитие е настъпило в периода 2021 – 2022 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната .жалба вх. № 378661/25.11.2024 г. от въззиваемия ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който заявява, че я оспорва и моли обжалваното първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 39843/2022 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу „Дженерали Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 във връзка с чл. 469 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 25.02.2015 г. между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Мистрал Груп“ ЕООД бил сключен договор за застрахователно посредничество, по силата на който „Мистрал Груп“ ЕООД осъществявал посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори по възлагане от потребители на застрахователни услуги срещу възнаграждение. Твърди, че съгласно договора „Мистрал Груп“ ЕООД поело задължение за внасяне на събраните от него застрахователни премии по сключените с неговото посредничество полици, след получаване на плащането от потребителя по посочена от застрахователя банкова сметка.

След проверка било установено, че „Мистрал Груп“ ЕООД не е изпълнил задължението си за надлежно плащане на дължимите премии по сключените застрахователни договори, като задължението било в размер на 47685,14 лева, за които брокерът издал и съответните сметки. Твърди, че във връзка с това на 27.10.2021 г. било сключено споразумение между ищеца и „Мистрал Груп“ ЕООД, по силата на което брокерът се задължил да заплати сумата от 47685,14 лева на шест месечни вноски, представляваща брутния размер на дължимите 3 застрахователни премии. В т. 3 от споразумението било уговорено, че ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп ще начисли цялата дължима комисионна на брокера, която ще бъде платена на „Мистрал Груп“ ЕООД при плащане на последните две вноски по споразумението чрез прихващане на взаимно дължимите суми. Твърди, че Мистрал Груп ЕООД заплатило само две вноски в общ размер на 13351,84 лева, след което преустановил плащането. След приспадане на дължимата комисионна за застрахователно посредничество от сумите по т. 3 от споразумението останала сумата от 27177,74 лева. Отделно от включените в споразумението суми се установило, че застрахователния брокер дължи и задържани, платени от клиенти на застрахователя нетни застрахователни премии по сключени застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ в общ размер на 30927,01 лева. Общата дължима сума била 58104,75 лева. Твърди, че във връзка с извършваната дейност „Мистрал Груп“ ЕООД сключило застраховка

„Професионална отговорност на застрахователните брокери и агенти“ с полица № 1311210159000021 с „Дженерали Застраховане“ АД. Предявена била претенция по застраховката за заплащане на дължимите от брокера нетни застрахователни премии в общ размер на 58104,75 лева. Била образувана преписка по щета № 2110822061/07.02.2022 г., по която се постановили два отказа за изплащане на обезщетение, но въпреки това ответникът извършил частично плащане на претендираната сума в размер на 7095,02 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20000 лева, представляваща част от сумата от 51009,73 лева – остатък от дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на застрахователните брокери и агенти“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с който заявява, че оспорва предявените искове, тъй като не били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството по застраховка „Професионална отговорност на застрахователни брокери и агенти“. На първо място, заявява, че между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност на застрахователните брокери и агенти“, учредено с полица № 1311210159000021 от 25.02.2021 г., сключена между „Мистрал Груп“ ЕООД и ответното дружество. Не било спорно и че към този 4 застрахователен договор било приложимо правилото на т. 7.3 от общите условия към застраховката, а именно изключение от застрахователното покритие. Поддържа, че видно от представените към исковата молба доказателства се установявало, че е налице договорно изключение от рисковото покритие. Оспорва твърдението, че извършеното плащане от ответника към ищеца няма отношение към процесната щета. При условията на евентуалност, тъй като не било ясно в кой период били кумулирани претендираните суми, прави възражение за изтекла погасителна давност. На следващо място, ответникът поддържа, че не е страна по споразумението, сключено на 27.10.2021 г., но заявява, че оспорва неговата валидност, тъй като не било подписано от представител на брокера. Оспорва доказателствената стойност на справка, приложена към исковата молба, тъй като тя била принтиран машинно набран текст, без дата на съставяне, без номериране на страниците и съответно нямала качеството на документ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че безспорно между страните е, че между „Мистрал Груп“ ЕООД и „Дженерали Застраховане“ АД, е сключена застраховка „Професионална отговорност на застрахователните брокери и агенти“, че не е спорно че между ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп и „Мистрал Груп“ ЕООД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на Договор за застрахователно посредничество № Б88475/0250/25.02.2015 г. Приел е, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява размерът на причинените вреди. В мотивите си съдът е посочил, че не е налице изключение по смисъла на чл. 7.3 от общите условия, а освен това било налице и извънсъдебно признание чрез извършеното плащане на сумата от 7095,02 лева. Неоснователно било и възражението за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При 5 извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Във връзка с осъществяваната си дейност застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово действие или бездействие. Минималната застрахователна сума за всяко застрахователно събитие и за всички застрахователни събития за една година се определя с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (OB, L 26/19 от 2 февруари 2016 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2016/97". Застрахователната сума е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок (чл. 305, ал. 1 от Кодекса за застраховането). В ал. е предвидено, че застраховката покрива отговорността за вреди, причинени от действие или бездействие на всяко лице, оправомощено да управлява или представлява застрахователния брокер, член на неговия управителен или контролен орган или негов служител при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, в това число отговорност за неплащане към застрахователя на получена застрахователна премия, съответно за неплащане към ползвателя 6 на застрахователни услуги на застрахователни обезщетения или суми, изплатени от застрахователя.постоянно да поддържа задължителна застраховка „Професионална отговорност“, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово виновно действие или бездействие.