Решение № 92 от 17.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ловеч, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500205 по описа за 2024 година Постъпила е жалба вх.№ 2599/17.04.2024 г. от „Агро Груп Луковит“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Диян В. - управител и едноличен собственик на капитала, чрез пълномощника си - адв. В. Я. - САК в качеството му на длъжник по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 8 79 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч , срещу разпореждане от 07.02.2024 г. по изп.д.№ 20238790401260, с което се оставят без уважение депозираните от дружеството Молба с вх.№ 107566/18.12.2023 г., Молба с вх.№ 10883/25.01.2024 г. и Молба с вх.№ 12234/30.01.2024 г. като се отказва да бъде вдигнат наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на

„Агро

Груп

Луковит“

ЕООД с IBAN:

BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)“ ЕАД и се оставя без уважение искането на „Агро Груп Луковит“ ЕООД да бъде изпратено изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, с което ЧСИ да разреши да се разпорежда с наличните по банковата сметка парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“.

Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено.

1

Твърди, че по изпълнително дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В.

П., на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху горепосочената банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД. Излага, че с Молба от 18.12.2023 г. е уведомил ЧСИ, че посочената банкова сметка служи за получаване на субсидии от Държавен Фонд „Земеделие“, като през 2023 г. по нея са постъпили следните суми от фонда: на 03.02.3023 г. – 4,479.00 лева; на 10.03.2023 г. – 4,224.30 лева; на 11.04.2023 г. – 30,301.14 лева; на 13.04.2023 г.

– 174,022.85 лева; на 12.06.2023 г. – 2,337.33 лева; на 28.09.2023 г. – 5,022.64 лева; на 10.10.2023 г. – 5,100.00 лева и 900 лева. Сочи, че към 23.11.2023 г. по сметката е било налично салдо в размер на 55,001.98 лева, като поради наложения запор, за „Агро Груп Луковит“ ЕООД било невъзможно да изтегли/да се разпореди с тази сума, респективно с бъдещи суми, които евентуално ще постъпят по сметката от Държавен Фонд „Земеделие“. С Молба от 25.01.2024 г. представил на ЧСИ доказателства, които установяват произхода и размера на сумите, постъпили по посочената банкова сметка, а именно - служебна бележка, издадена от Държавен фонд „Земеделие“ и официални справки от този фонд, които потвърждават, че горепосочените суми са произход „държавни субсидии“ и че са преведени от банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД директно от държавния бюджет.

Посочва, че съгласно чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Съгласно ал. 2 на чл. 100 средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

Относно секвестируемостта на парични средства от държавни субсидии, в частност - от Държавен фонд „Земеделие“ се позовава на съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Ловеч, съгласно която тези средства са несеквестируеми и принудително изпълнение спрямо тях не се допуска.

Изтъква, че съгласно т.13 от T P № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение.

2

Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и са налице и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Излага, че с с молба от 30.01.2024 г. отново настоял ЧСИ незабавно да изпрати изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, с което да разреши да се разпорежда с наличните по банкова сметка с IBAN:

BG28PRCB92301052630601 парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“, в отговор на което ЧСИ постановил обжалваното разпореждане.

Моли с ъ д а да отмени като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано Разпореждане от 07.02.2024 г. на частен съдебен изпълнител В.

П . , peг.№ 879, с район на действие ОС – Ловеч, по изп.дело № 20238790401260/2023 г., като му бъде присъдено и дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.

В законоустановеният срок на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от от адв. Р. И. Б. от АК Плевен – пълномощник на В. Н. В. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, кв.

Симеоново, ул. „Тодор Пеев“ № 9, в качеството му на взискател по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П..

Относно оплакванията на жалбоподателя, аргументирани с разпоредбите на чл. 100, ал.1 от ЗДБРБ изтъква, че посочените норми касаят субсидии и …за възложени от държавата дейности и услуги, а визираната разпоредба на чл. 520, ал. 1 ГПК касае ,,изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения, каквото жалбоподателя не е, тъй като се идентифицира като търговец - ЕООД с ЕИК.

Счита, че цитираните мотиви на посочените решения на ВС и ОС – Ловеч се отнасят за други субекти и са неотносими към казуса. Като такива определя и наведените в жалбата доводи за плащания по КСО, Застрахователни договори и др.

Посочва, че подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители и според чл.17 от него предоставените средства, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, но този специален закон никъде не предвижда, че тези 3 средства са несеквестируеми. Излага, че според ЗПЗП средствата от европейските фондове за тяхното подпомагане са публични финансови средства, но те не са част от държавния бюджет, както и че в чл. 520, ал. 2 ГПК е въведена забрана за несеквестируемост на средства от ЕС по международни програми и договори, но отново само за общините в РБългария, не и за земеделските производители.

Изтъква, че по повод опазването на финансовите интереси на Съюза са посметени множество разпоредби на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и след отмяна на регламенти /ЕИО 352/78; /ЕО № 165/94; /ЕО/ № 2799/98; /ЕО/ № 814/2000; /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета/консолидирана версия, няма съмнение, че предоставянето на средства от Европейския съюз е с цел подпомагане селскостопанската политика на държавите-членки на ЕС. Твърди, че никъде в Регламент на /ЕС/ 1306/2013 на ЕП и съвета няма изрична законова забрана за несеквестируемост на евро субсидии до бенефициерите, каквато няма и в националното ни законодателство, вкл. в специалния закон за земеделските производители. Сочи, че този регламент е с обвързваща сила, задължителен и пряко /непосредствено/ приложим във всяка от страните членки на ЕС, т.е нормативен акт, който е задължителен в своята цялост и става част от действащото право във всяко държава-член на ЕС. Позовава се на директния ефект на цитирания регламент, който важи и за националното ни законодателство, което в случая не му противоречи.

Моли съда да приеме, че действията на ЧСИ В. П., обжалвани от „Агро Груп Луковит“ ЕООД са законосъобразни и да отхвърли жалбата.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., peг.

№ 879. В тях посочва, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238790401260 е образувано на 10.08.2023 г. срещу длъжника „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: ***, по молба на взискателя В. Н. В. с ЕГН:

**********, чрез пълномощник адв. Р. Б., въз основа на изпълнителен лист от дата 27.07.2023 г., издаден по гр.д. № 324/2022 г. по описа на Районен съд – Луковит.

Излага, че в хода на изпълнителното дело е извършено имуществено проучване на длъжника, в резултат на което са наложени следните 4 обезпечителни мерки:

- със запорни съобщения с изходящи № 29329, 29330, 29331, 29332, 29332 и 29334 от дата 13.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „ПроКредит Банк“ АД. В изпълнение на наложените запори по делото са постъпили отговори от горепосочените банки, че върху запорираните сметки има предходно наложени запори, както и че по същите няма авоари.

- със запорно съобщение изх. № 31710/31.10.2023 г. е наложен запор върху земеделската техника (общо 59 броя), регистрирана на името на длъжника.

- със запорно съобщение изх.№ 31709/31.10.2023 г. е наложен запор върху регистрираните на името на длъжника 3 броя моторни превозни средства.

Посочва, че покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на дата 09.11.2023 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а по изпълнителното дело няма постъпили суми. Изтъква, че запорите, наложени по изпълнително дело № 20238790401260, са оправдани с оглед на липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника и непогасен в пълен размер дълг по делото, липсва основание за тяхното вдигане, включително и по отношение на сумите, посочени в жалбата, а запорите трябва да останат наложени, в случай че постъпят плащания за в бъдеще. Счита, че нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за 2023 г. е ирелевантна и не е приложима, защото длъжникът не извършва „възложени от държавата дейности и услуги“, поради което не са налице основанията, предвидени там.

Сочи, че видно от приложените по делото банкови извлечения, посочените в жалбата преводи са били постъпили и са били налични в запорираната банкова сметка, няколко месеца преди да бъде наложен запора, доколкото длъжникът е имал достатъчно време да предприеме действия и да ги изтегли. Счита, че несеквестируемостта е била отпаднала към момента на налагане на запора, тъй като съгласно чл. 446а от ГПК, постъпленията по банковата сметка запазват своята несеквестируемост до един месец от 5 постъпването им. На следващо място изтъква, че дори получените от длъжника средства да биха имали характер на несеквестируеми вземания, с използването им като обезпечение за задължение по банков кредит, обезпечен със залог на вземания по банкова сметка, включително и субсидии, постъпващи от Държавен фонд „Земеделие“, длъжникът се е отказал от привилегията, която му е давала тяхната несеквестируемост.

В заключение сочи, че извършените от него изпълнителни действия по образуването и движението на изпълнително дело № 20238790401260, както и всички останали, по които длъжник е „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК ***, са напълно обосновани и не са в нарушение на закона, както и не са засегнати законните права на страните по делото. По изложените съображения счита, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, но по същество е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция както съобрази изложеното по-горе приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Ловешкият окръжен съд. Жалбата, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК се явява процесуално допустима и е подадена в установения от закона срок, с оглед посоченото в ТР № 2/26.06.2015 г. , постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което несеквестируемостта не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител източника на постъпване на сумите и техния размер и без съдебния изпълнител да се свърже платеца на възнаграждението, който следва да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част от постъпилите суми. Разгледана по същество, същата е основателна.