Решение № 747 от 02.10.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2287/2022
- Вид
- Решение № 747
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Георги Кирилов Пашалиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 747 гр. Добрич, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230102287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Гаранционен Фонд“, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, етаж 4, срещу С. О. И., ЕГН ***, с адрес: с. Л., Община Добричка, ул. „***“ № 3, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4234, 14 евро, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възстановени от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по претенция на Националното бюро на Италия по щета № 220118/03.10.2017 г., причинени на М. М., настъпили вследствие на ПТП, реализирано от С. И. на 05.01.2017 г., в Република Италия при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, Гаранционен фонд е възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ обезщетение за външни разходи и такси обработка по фактури в общ размер 8 281, 26 лева, във връзка с настъпили щети на увредено лице, в резултат на предизвикано ПТП от водач на МПС с постоянна регистрация в Република България рег.№ **** С. О. И. на 05.01.2017 г.
Сочи се, че към момента на причиняване на процесното ПТП, водачът И. е управлявал автомобила без валидна застраховка „Гражданска 1 отговорност“. Заявява се, че ищецът е поканил ответника да погаси задължението си във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, но последният не е изплатил задължението си.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 281, 26 лева, представляваща разходи и такси обработка по фактури, изплатени от Гаранционен фонд по щета № 220118/03.10.2017 г. направени във връзка с ПТП настъпило на 05.01.2017 г. в Италия, предизвикано от виновното поведение на С. О. И., докато управлявал лек автомобил, марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****, и която сума е била възстановена от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,в качеството му на компенсационен орган във връзка с претенция на Националното бюро на Италия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Особеният представител е депозирал отговор в законоустановения срок срок, с който оспорва претенцията. В отговора се изтъква, че по делото липсват преки доказателства, установяващи участието на ответника в процесното ПТП. В тази връзка се сочи, че в двустранния протокол липсват индивидуализиращи данни на лицето, участвало в процесното ПТП. Отделно се сочи, че от приложените писмени доказателства е видна кореспонденция с Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и италианското централно бюро, но по отношение на лицето Х., а не за ответника.
Оспорва се размерът на предявената претенция. Заявява се, че изплатените от ищеца суми включват не само такива за имуществени вреди, но и разходи за адвокат и други косвени разходи, които по същността си не представляват неимуществени вреди. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност. На тази основа се иска отхвърляне на претенцията като неоснователна.
Пред районния съд ищецът се представлява от адвокат Л. В.
Процесуалният представител заявява, че поддържа иска. В хода на устните състезания излага аргументи за основателност на претенцията, идентични с тези поддържани в подадената преди първото по делото съдебно заседание.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от особения представител на ответника. Последният счита, че Слави Христов не е бил виновен за настъпилото ПТП. Сочи, че липсват доказателства за извършено плащане на претенцията от страна на ищеца към германския компенсационен орган, както и на плащане на сумата на увредения водач.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Иска претенцията да бъде отхвърлена.
Ответникът не се представлява в съдебно заседания и не се явява лично.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането.
В тежест на ищеца е да докаже извършеното плащане на сумата от 8281, 26 лева на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи; обичайното местонахождение на лек автомобил, марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****; деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД; настъпило ПТП на територията на Италия; причинените вреди; причинноследствената връзка между вредите и противоправното деяние. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
По настоящото дело не е спорно, че вредата е настъпила на територията на Република Италия. В този случай приложение намира чл. 4, т.
1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2008 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, където е посочено, че „Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“. Следователно, по отношение на елементите на деликтната отговорност на водача, приложение намира италианското законодателство.
В тази връзка е подадена заявка до Министерство на правосъдието на Република Италия, на основание чл. 4 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.
Приемателната агенция е изпълнила заявката, като е отговорила на въпросите:
1.
Кой е приложимият закон, уреждащ деликтната отговорност (непозволено увреждане) по италианското право? Какъв е правопораждащият фактически състав на деликтната отговорност по италианското право (материални предпоставки)?
2. Кой е приложимият закон, уреждащ съставянето на двустранните протоколи за пътно-транспортно произшествие по италианското право? С каква доказателствена сила се ползват двустранните протоколи от ПТП по италианското право?
По първия въпрос е даден отговор, че деликтната отговорност има извъндоговорен характер и се урежда от чл. 2043 от Граждански кодекс на Република Италия, според който „всяко умишлено или непредпазливо деяние, което причинява на другиго неправомерна вреда, задължава лицето, извършило деянието, да обезщети вредата.“ Като задължителен допълнителен елемент на отговорността е посочена причинно-следствената връзка между деянието и вредата. Изрично е посочено, че при случаи с блъснат пешеходец, е установена презумпция за 100% вина на водача на автомобила.
3
Оттук се извежда, че и деликтната отговорност по италианското законодателство предполага наличието на противоправно деяние, вина (умисъл или непредпазливост), причинена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
На втория въпрос е даден отговор, че съществува оборима презумпция за истинност по отношение на двустранният констативен протокол за ПТП – чл. 143 от Кодекса на частното застраховане на Република Италия. Когато е подписан от двамата водачи, изложените в протокола факти се считат за верни до доказване на противното.
Елементите на деликтната отговорност се установяват от приложения по делото „двустранен констативен протокол за ПТП“ на италиански език, снабден с надлежен превод на български (л. 28 до 30). В протокола е отразено, че ответникът е участвал в пътно-транспортно произшествие, реализирано на 05.01.2017 г. в град Трани, Република Италия. В протокола е отразено, че С.
И., при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****, е изпреварил намиращото се пред него превозно средство и е блъснал движещата се по пешеходната пътека М. М.. Ответникът е удостоверил с подписа си, че механизмът на процесното ПТП е настъпил, както е описан в протокола. В конкретната хипотеза е приложима оборимата презумпция на чл.
143 от Кодекса на частното застраховане на Република Италия за истинност на удостоверените в протокола от ПТП факти. Поради тази причина с основание може да се приеме, че механизмът на реализираното ПТП съответства на посочения в протокола за ПТП. Както стана ясно по-горе, според италианското законодателство, при случаи с блъснат пешеходец, е установена презумпция за 100% вина на водача на автомобила. Същата не бе оборена от С. И. в хода на производството.
Ето защо, възраженията на особения представител, досежно елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, се явяват неоснователни.
Вследствие на процесното ПТП на М. М. са причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на 3528, 45 евро, изводимо от писмата на Централното италианско бюро до НББАЗ, ведно с фактури (л. 55 до 71). Тази сума е била платена от НББАЗ на Централното италианско бюро с отделни преводи 20.09.2017 г., 09.01.2018 г. и 12.12.2019 г. (л. 16 до 26).
Впоследствие НББАЗ е подало претенция за възстановяване на сумата от 3528, 45 евро до Гаранционния фонд. Ищецът е издал фактури и е превел сумата от 4234, 14 евро с ДДС на НББАЗ с преводни нареждания на 12.10.2017 г., 15.02.2018 г. и 30.01.2020 г. (л. 7 до 15, 123 и 124).
От приложените по делото писма на НББАЗ и от справка на л. 27 от делото се установява, че към момента на осъществяване на пътното произшествие за процесния автомобил - марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****, е нямало сключена застраховка „гражданска отговорност“. Ответникът също не е ангажирал доказателства, с които да опровергае този извод.
4
Не е спорно, че автомобилът е с обичайно домуване в Република България. Този извод следва от чл. 2, б. „д“ Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 1, параграф 4 от Директива 72/166/ЕИО, където е посочено, че „държавата членка на обичайно домуване на превозното средство“ е „територията на държавата, в която превозното средство е регистрирано, независимо дали номерът е постоянен или временен“. По делото не е спорно, че процесният автомобил е регистриран в Република България, от което следва, че мястото на обичайното му домуване е в Република България.
С плащането на сумата от 4234, 14 евро с ДДС на НББАЗ в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за плащане на платеното обезщетение, на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането.
В противовес на възражението на ответника следва да бъде посочено, че вземането на ищеца не е погасено по давност. В т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, е посочено, че за регресните искове важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението започва от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая този срок не е изтекъл, тъй като първата част от обезщетението е платена на 12.10.2017 г., а исковата молба е подадена на 03.08.2022 г.
Изложеното обосновава извод за основателност на претенцията на „Гаранционен Фонд“ срещу С. О. И., ЕГН ***, с адрес: с. Л., Община Добричка, ул. „***“ № 3, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4234, 14 евро, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възстановени от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по претенция на Националното бюро на Италия по щета № 220118/03.10.2017 г., причинени на М. М., настъпили вследствие на ПТП, реализирано от С. И. на 05.01.2017 г., в Република Италия при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „***“ с ДК № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното плащане на сумата.
Разпечатката съдържа 43 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afa8440a-4734-422b-8ec5-828bc5a04111