Решение № 2178 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 14.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 16837 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.10.2019 г., постановено по гр. дело № 23523/2019 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, са уважени предявените от А.Т.Н. срещу „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ, поради съкращение в щата и намаляване обема на работата със Заповед № 184/27.02.2019 г. на директора на „С.П.К.– И.“, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ТРЗ“, както и „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ ********** е осъден да заплати на А.Т.Н. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 2 401,50 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 01.03.2019 г. - 01.09.2019 г., заедно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното плащане. С решението „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ ********** е осъден да заплати сторените в производството разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ **********, с която се обжалва решението в цялост, като се излагат съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, навеждайки съображения, че СРС е формирал изводите си по спора без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства. В случая били установени всички предпоставки по отношение законосъобразността на уволнението, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че представената по делото заповед за съкращаване на щата от директора на „С.П.К.– И.“ и писмо с изх.№ 240/11.03.2019г. на „Българска Патриаршия – Св.Синод“, вх.№ 6/12.03.2019г. на „С.П.К.– И.“, не могат да обосноват извод, че решението за съкращаване на щата, респ. за извършване на промени в длъжностното разписание на структурно обособеното образувание – поделение на Св.Синод е взето от Св.Синод, както и че липсва утвърден от последния проектобюджет за 2019г. Поддържа, че директорът на „С.П.К.– И.“ – С.С.е специално упълномощен да извършва промени в щатното разписание и да взима решения за учредяване, изменение или прекратяване на трудови правоотношения, доколкото такива действия не се извършват от Св.Синод поради натовареността му. По отношение второто приложено основание за уволнението намира, че същото е доказано в производството посредством представените пред СРС проектобюджети за предишни години с приложени към тях проекти за приходи и разходи, както и фонд работна заплата за съответната година. Предвид изложеното намира, че решението на първостепенния съд е неправилно и в частта, в която са уважени исковете за възстановяване на въззиваемата на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за принудителна безработица, последното и с оглед неправилно кредитирано от съда заключение на изготвената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че допълнително предоставяните средства за храна и карта имат отношение единствено по отношение на конкретното предоставяне на работната сила и не влизат в структурата на работната заплата. Поради посочените аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се и сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното производство – А.Т.Н., чрез своя процесуален представител адв. С. – САК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност.

Поддържа релевираните в първоинстанционното производство оспорвания на извършеното съкращаване на щата, а именно – липса на реално съкращаване, неосъществяване на фактическия състав на уволнителното основание, липса на представено по делото решение от компетентен орган за съкращаване в щата на длъжността, заемана от ищцата, както и липса на надлежно утвърдено щатно разписание, в което заеманата от нея длъжност да липсва. По изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се и сторените разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

По отношение на фактическата обстановка:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „ТРЗ“ в „С.П.К.– И.“. Това трудово правоотношение било прекратено считано от 01.03.2019г. със заповед № 184/27.02.2019г. на директора на СПК „И.“, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ - поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е била връчена на ищеца на 27.02.2019г.

Видно от писмо изх.№ 168/05.02.2019г. на

„Българска Патриаршия – Свети Синод“, вх.№ 003/15.02.2019г. по описа на „С.П.К.– И.“, директорът на СПК „И.“ е уведомен, че в заседание на 24.01.2019г. Св.Синод, пълен състав, е разгледал проектобюджета за 2019г., ведно с отчет за 9- месечието на 2018г. на „С.П.К.– И.“, като същите не са били утвърдени.

Със заповед № 182/07.02.2019г. на директора на „С.П.К.– И.“, в качеството му на работодател, е наредено съкращаване на щатни бройки и изменение на щатното разписание, като са съкратени следните щатни бройки – длъжността „ТРЗ“ с код по НКПД 24235010 в отдел „Счетоводен“ и длъжността „Ел.техник по чл.144 КТ“ с код по НКПД 74112004 в отдел „Извънпроизводствен“. Числеността на персонала е намалена със съкратените щатни бройки, като е изменен „Фонд работна заплата на СПК за 2019г.“. Наредено е да не се извършва подбор по реда на чл.329 КТ и да бъдат прекратени трудовите правоотношения със служителите, заемаща посочените длъжности, същото по ред на чл.328, т.1 КТ. Като мотиви за издаване на заповедта са посочени прекратяването на трудовите правоотношения с двама служители по реда на чл.328, т.1 КТ, намаляване обема на работа и икономическите условия, налагащи рационализиране на работния процес и намаляване броя на служителите.

Видно е от представения по делото „Фонд работна заплата на СПК за 2019г.“, че за 2017г. общият брой на работниците и служителите е 34, за 2018г. същият е 27, а за 2019г. – 17 броя плюс двама служители на четиричасов работен ден. Установява се също така, че в графа „ФРЗ 2019г.“ срещу длъжностите „ТРЗ“ и „Ел.техник“ не е посочен размер на възнаграждение.

От представена по делото докладна записка изх.№ 013/15.02.2019г. на „С.П.К.– И.“ се установява, че директорът на СПК е изпратил повторно проект за бюджет 2019г.

С писмо изх.№ 240/11.03.2019г. по описа на „Българска Патриаршия – Свети Синод“, вх.№ 006/12.03.2019г. по описа на „С.П.К.– И.“, директорът на СПК „И.“ е уведомен, че в заседание на 26.02.2019г.

Св.Синод, пълен състав, е разгледал проектобюджета за 2019г. на „С.П.К.– И.“, като последният е бил утвърден.

Видно от представеното по делото пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от 22.07.2013г. на К.Б., помощник – нотариус по заместване на Ч.Б., с район на действие СРС, рег.№ 077 на Нотариалната камара, Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, с гражданско име С.Н.Д., като законен представител на Българската православна църква – Българска Патриаршия (БПЦ), ръководена от Св.Синод, е упълномощил С.М.С., в качеството му на директор на „С.П.К.– И.“, със следните права: 1.Да сключва от името и за сметка на БПЦ трудови договори с работниците и служителите в СПК „И.“, след предварителното им одобрение от Св.Синод; 2. Да сключва от името и за сметка на БПЦ търговски и граждански договори, свързани с дейността на СПК „И.“, след предварителното им одобрение от Св.Синод; 3. Да открива банкови сметка на СПК „И.“ при УниКредит Булбанк АД, да внася, да тегли и да превежда парични суми, както и да извършва всякакви други банкови операции по тях с право на първи подпис, заедно с Главния счетоводител на СПК „И.“ с право на втори подпис; 4. Да подписва счетоводни документи за парични взаимоотношения на СПК „И.“ с други лица с право на първи подпис, заедно с Главния счетоводител на СПК „И.“ с право на втори подпис; 5. Да представлява БПЦ пред данъчните органи, пред НОИ, пред митническите органи, както и пред всички други държавни и общински органи, където това е необходимо във връзка с дейността на СПК „И.“; 6. Да представлява, подписва и ангажира БПЦ пред всички лица и органи, където това е необходимо във връзка с правата, дадени му с това пълномощно; 7. Да подава и да получава от името на БПЦ всякакви молби и документи и да участва във всякакви процедури във връзка с правата, дадени му с това пълномощно; 8. За неуредените с това пълномощно въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство; 9. Да подготвя и да представя пред Св.Синод периодичен писмен отчет за дейността си на всеки три месеца.

Други доказателства не са ангажирани.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства „Фонд работна заплата 2019г.“, за който ответникът твърди, че е част от бюджета и представлява ново длъжностно разписание в поделението, да е утвърден от Св.Синод заедно с утвърждаване на проектобюджета за 2019г. с решение от 26.02.2019г., респективно е приел, че не е налице към датата на уволнението утвърдено от оправомощения орган – Св.Синод решение за съкращаване на щатната бройка, заемана по трудово правоотношение от ищцата. Предвид обусловеността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ от изхода на спора по иска за отмяна на уволнението, същите са били уважени.

По отношение на исковете по чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 КТ:

Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ - поради съкращаване на щата и намаляване обема на работата.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните твърдения: за извършено фиктивно съкращаване на щата, защото няма реално премахване на щатната бройка за съкратената длъжност, не е премахната и не е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност и трудовата функция на съответната длъжност съществува и към момента; съкращаването не е извършено по установения ред и от компетентен орган, имащ право да извършва промени в щатното разписание, не е налице законно утвърждаване на ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата след влизането му в сила, а моментът на прекратяване на трудовото правоотношение не следва момента на премахването на съответната трудова функция и настъпилото в тази връзка изменение на щата; неизвършване на задължителен подбор по чл. 329 КТ. По така наведените доводи съдът намира следното:

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т. е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.