Решение № 1328 от 14.10.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е №1328 гр. Бургас, 14 октомври 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 1098 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.118 КСО във вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Тоткин“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Александровска“ №78, представлявано от В.Т.Т., против Решение № 1040-02-61/20.04.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас.

С решението са потвърдени задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728027/27.02.2020г. на контролни органи на ТП на НОИ- Бургас, с които на осн. чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, осигурителят „Тоткин“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Александровска“ №78, е задължен в срок от 20 работни дни от получаването им, да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл.5, ал.4 от КСО (с декларация обр.№1) за периодите юли 2018г.- декември 2018г. вкл., юли 2019г.- декември 2019г. вкл. за всички лица по приложен към предписанието списък, подадени с код на вид осигурен в т.12 „01“ от декларацията.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Подробно аргументира тезата, че същият е издаден при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа жалбата.

Претендира присъждане на разноски по представен списък в размер на 350 лева ( държавна такса и адвокатско възнаграждение)..

Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ч., иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, предвид представените писмени доказателства по делото и аргументите, изложени в обжалваното решение.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона, срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 21.06.2019г., във връзка с извършване на проверка от контролните органи на ТП на

НОИ- Бургас на осигурителя „Тоткин“ ООД, директорът на ТП на НОИ- Бургас изпратил до директора на ТД на НАП –Бургас писмо (л.62), с искане за предоставяне, за осигурителя, на следната информация: подавано ли е искане за издаване на формуляр/и А1; издаден ли е такъв формуляр/и, за кои лица и за какъв период и има ли постановен отказ/и и/или изразено становище относно приложимото законодателство.

В изпратения на 16.07.2019г. отговор (л.61), директорът на ТД на НАП –Бургас посочил, че „Тоткин“ ООД не е подавало искания за издаване на формуляри А1, такива няма издадени, няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство.

Предвид получената информация, ръководител на контрола по разходите на ДОО издал заповед № ЗР-5-02-00593296/15.07.2019г., с която на осн. чл.107 от КСО, възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Тоткин“ ООД от контролен орган на ТП на НОИ – З.П.- ст. инспектор по осигуряването и Й.Ч.- гл. инспектор по осигуряването. Със заповедта определил и срок за извършване на проверката.

На

17.07.2019г., назначеният контролен орган издал задължителни предписания № ЗД-1-02-00594714, с които разпоредил на проверяваното дружество да представи справки за: 1. всички лица, изпратени на работа в друга държава от Европейския съюз (командировани), съдържаща три имена, ЕГН, период на работа в чужбина, държавата, в която са работили и длъжност и 2. всички лица от дружеството, които са работили единствено в Република България, съдържаща три имена, ЕГН и длъжност.

Адресатът на предписанията представил изисканите справки (л.70-74), ведно с документите, въз основа на които са изготвени.

Отделно от това, контролният орган изискал служебна справка от НОИ за декларираните в Персонален регистър и внесените в приходи суми за периода януари 2018г. - декември 2019г.

За резултатите от проверката контролният орган съставил констативен протокол № КП-5-02-00628950/20.08.2019г.(л.55,56).

Според този документ, проверяващите са констатирали, че в „Тоткин“

ООД са назначени лица, командировани при условията на чл.121, ал.2 и чл.121а от КТ в Швеция. За тези лица осигуряването е извършвано по реда на чл.6а от КСО, върху максимален осигурителен доход или доход, изчислен пропорционално на отработени дни от основно възнаграждение. За командированите в Швеция лица, данните с декларация обр.1, са подавани в Регистър на осигурените лица с код за вид осигурен 01. Дружеството не е подавало искания за издаване на удостоверения А1 и такива не са издавани от ТД на НАП Бургас.

Предвид факта, че към датата на започване на проверката при осигурителя има 35 лица, които временно извършват работа за работодателя си на територията на Швеция и за тях няма направено искане за издаване на формуляр А1 за приложимото законодателство, нито издадени такива, проверяващите изразили съмнение относно правилността на прилагане на българското осигурително право Затова преценили, че от ТД на НАП Бургас следва да бъде поискано предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото законодателство по см. на Регламент (ЕО)№ 833/2004 на Европейския съюз и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, за установените командировани лица.

С оглед установеното с констативния протокол, на

26.08.2019г. директорът на ТП на НОИ-

Бургас изпратил до директора на ТД на НАП –Бургас писмо (л.60), с искане да бъдат предприети действия по компетентност за установяване на приложимото законодателство по см. на Регламент (ЕО)№ 833/2004 на Европейския съюз и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, по отношение на лица, по представен списък и изискал информация за предприетите действия.

На 8.10.2019г. директорът на ТД на НАП –Бургас отговорил (л.59), че след извършване на проверка било установено, че „Тоткин“ ООД не е извършвало никаква дейност на територията на България. Трудовата му дейност се осъществява само и единствено на територията на Швеция. Посочил, че при работа в една единствена държава членка, съгласно координационните регламенти, компетентната институция (в случая НАП) няма задължение да определя приложимото законодателство и да уведомява чуждестранната компетентна институция. Пояснил, че такова задължение е налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки по смисъла на чл.13 от Регламент (ЕО)№ 833/2004.

Въз основа на изложените факти, контролният орган издал задължителни предписания изх.№ ЗД-1-02-00728027/27.02.2020г., с които разпоредил на „Тоткин“ ООД в срок от 20 работни дни от получаването им, да заличи подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл.5, ал.4 от КСО (с декларация обр.№1) за периодите юли 2018г.- декември 2018г. вкл., юли 2019г.- декември 2019г. вкл. за всички лица по приложен към предписанието списък, подадени с код на вид осигурен в т.12 „01“ от декларацията.

Издателят на предписанията се е аргументирал с липса на доказателства (формуляр А1), изключваща приложимостта на изключението, регламентирано с чл.12, §1 от Регламент (ЕО)№ 833/2004.

Дружеството обжалвало задължителните предписания пред Директора на ТП на НОИ –

Бургас, който с оспореното решение ги потвърдил.

Съдът отбелязва, че спор по фактите няма.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания.

При издаването му обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Материалният закон е приложен неправилно.

Чл. 21 от Договора за функционирането на

Европейския съюз /ДФЕС/ определя свободното движение като основно право на гражданите на Съюза. Разпоредбата на чл. 45 от ДФЕС гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

Системите на социалната сигурност на държавите членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава. Движението на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно на права по законодателството на повече от една държава членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава членка.

За преодоляване на тези неблагоприятни ситуации и за да се гарантира правото на свободно движение, разпоредбата на чл. 48 от ДФЕС предвижда приемането на мерки за координиране на системите за социална сигурност на държавите членки. В тази връзка са приети Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламента; Основния регламент/ и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО)№ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламента за прилагане/.

Предназначението на координационните регламенти е да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.

За постигане на целта по съображение 15 на

Основния регламент, е необходимо лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социално осигуряване само на една отделна държава членка, за да се избегне съвпадение на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), при спазване на правилото- законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не се издава.

Според българското законодателство към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО.

В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило при различни хипотези. Една от тях, е осъществяване на дейност в две и повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

В случая няма спор, че трудовите договори на осигурените лица са сключени на територията на Република България, а са полагали труд в друга държава- член на ЕС, въз основа на издадени заповеди за командироване.

При тези факти приложимото законодателство се определя по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Нормата предвижда, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава.

Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно.

Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Тогава, когато е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.