Определение № 672 от 15.08.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. ХАСКОВО, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500583 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу Определение № 474 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2032/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Жалбоподателя твърди, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, тъй като в производството по чл. 135 ЗЗД не било необходимо вземането на кредитора да е предварително установено с влязъл в сила съдебен акт, а било достатъчно да е просто възникнало към момента на предявяване на иска. Твърди, че отричането на качеството „кредитор“ по никакъв начин не влизало в противоречие или обуславяло решението по един иск с по чл. 135 ЗЗД.

В допълнение жалбоподателя посочва, че приключването на производството по т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна не е преюдициално спрямо настоящето дело, тъй като от представените по делото справки се установявало, че производството по т. д. № 427/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна, между същите страни е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е стабилизирана заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК, издадена в полза на ищеца срещу ответника Д. Д. К. - като длъжник и същата подлежала на принудително изпълнение. Поради това жалбоподателя счита, че разполага с установено с влязъл в сила съдебен акт вземане спрямо посочения ответник, изпълнението на което е възпрепятствано именно от атакуваните в настоящето производство 1 разпоредителни сделки, сключени между неговият длъжник - Д. Д. К. и другите двама ответници в настоящето производство - Н. Д. К. и М. Д. Т..

Предвид изложеното моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Окръжен съд - Хасково, като се запозна с материалите по делото приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 2032/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано въз основа на искова молба от „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път“ № 260, с която са предявени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД – за обявяване недействителността спрямо ищеца на следните увреждащи го сделки: 1) обективираната в нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Хасково, като акт № ***, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 4077 от 22.07.2019 г. сделка, с която Д. Д. К., ЕГН ***, и Н. Д. К., ЕГН **********, продават на М. Д. Т., ЕГН **********, притежаваните от тях двамата ¾ идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ** в квартал **по кадастралния и регулационен план на **********, утвърден със заповед N**/1945 г., с площ 1000 кв.м., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 60,00 кв. м и НАВЕС с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 12,00 кв. м.; 2) обективираната в нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията Хасково, като акт № ***, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър ** от 22.07.2019 г. сделка, с която Д. Д. К., ЕГН ***, и Н. Д. К., ЕГН **********, продават на М. Д. Т., ЕГН **********, притежаваните от тях двамата 5/6 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ** в квартал ** по кадастралния и регулационен план на **********, утвърден със заповед № 2582/1945 г., с площ 1220 кв. м, ведно с построените в имота КЪЩА с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 40,00 кв. м.;

3) обективираната в нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Хасково, като акт № **, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър *** от 22.07.2019 г. сделка, с която Д. Д. К., ЕГН ***, продава на М. Д. Т., ЕГН **********, неговите собствени: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД ***/05.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ 5202 кв. м;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД***/05.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ 3000 кв. м; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със 2

Заповед РД-***/05.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, с площ 7200 кв. м.

В исковата молба се твърди, че между „Юробанк България" АД, от една страна, и от друга страна, „КАМЕЛИЯ- ИВЕМО - Ч. И С-ИЕ" СД (сегашно наименование „КАМЕЛИЯ ИВЕМО - Я. И Т. СЪДРУЖИЕ" СД), ЕИК 040024781 - кредитополучател, К. И. Т., ЕГН ********** - солидарен длъжник, И. В. И., ЕГН ********** - солидарен длъжник, са сключени два договора за кредит, както следва: Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № *** от 03.06.2008 г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № *** от 03.06.2008 г. Ответникът в настоящето производство Д. Д. К., ЕГН ***, встъпва по смисъла на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник във всички задължения на кредитополучателя и по двата договора за кредит, както следва с Договори за встъпване в дълг от 29.10.2018 г.

Поради просрочени плащания двата кредита били обявени за предсрочно изискуеми. С цел събиране на вземанията си банката образувала заповедни производства, въз основа на които били издадени два броя заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Длъжниците по двата кредита подали възражения срещу така издадените заповеди, поради което „Юробанк България“ АД предявила искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си. По предявения иск за установяване на вземането на ищеца по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № ***/03.06.2008 г. било образувано т. д. № 427/2022 г. по описа на ОС - Варна), а за установяване на вземането по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № **/22.10.2013 г. било образувано т.д. № 428/2022 г. по описа на ОС – Варна.

Ищецът твърди, че преди образуване на съдебните производства, и преди да преустановят плащанията по договорите за кредит, ответникът – длъжник по описаните договори за кредит, извършил подготовка за това, като осъществил поредица от разпоредителни сделки с имуществото си, с които целял да го намали и да увреди кредитора си, като подробно описва сделките и участието на другите двама ответници в тях. Поради това иска от съда, подробно описаните сделки да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответниците е направено искане за спиране на настоящото производство до приключване на т. д. № 427/2022 г. и т. д. № 428/2022 г. и двете по описа на ОС - Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Районен съд – Хасково е приел, че предмет на производството по т. д.

№ 428/2022 г. по описа на ОС – Варна касае отношенията между страните в настоящето производство, доколкото в него се оспорва паричното вземане, което легитимира ищцовата банка да предяви иска с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу ответника Д. Д. К., поради което можело да се направи извод за 3 преюдициалност на спора по търговското дело по отношение на производството по иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД. Така мотивиран и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е спрял производството по гр. д. № 2032/2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Съответно основна предпоставка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД е ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника.

По принцип не е необходимо вземането на ищеца да бъде установено с влязъл в сила съдебен акт, нито същото да е изискуемо или ликвидно. Съдът, който разглежда Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, като предмет на делото не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна спрямо него сделка или друго действие, с което длъжника го уврежда. Той може да приеме обратно само ако вземането на ищеца е отречено със силата на присъдено нещо.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В т. 2 от Тълкувателно Решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на Върховния касационен съд на Република България е посочено, че обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност.

Това е така, тъй като признаването или отричането на вземането ще има отражение върху преценката дали ищецът действително има качеството на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Поради това безспорно е налице връзка на преюдициалност между производството по установяване вземането на кредитора и предявения от него иск по чл. 135 ЗЗД, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК.

Въпреки това, в конкретния случай настоящият състав на Окръжен съд – Хасково приема, че не е налице връзка на преюдициалност между производството по т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и това по гр. д. № 2032/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. Това е така защото макар в действителност предмет на т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна да е установяване на вземане на ищеца в настоящето производство - „Юробанк България“ АД срещу единия от ответниците - Д. Д.

К., изходът от това производство не би променил извода, че ищецът има качеството на кредитор, в производството по чл. 135 ЗЗД.

4

В настоящето производство ищецът по Павловия иск твърди, че има парични вземания срещу Д. К. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ " № *** от 03.06.2008 г. и Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № *** от 03.06.2008 г. Предмет на т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна е вземането на „Юробанк България“ АД по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ " № *** от 03.06.2008 г. От събраните по делото доказателства се установява, че между същите страни се е водело и т. д. № 427/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, предмет на което е било вземането на ищеца срещу Д. К. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ " № *** от 03.06.2008 г. Производството по това дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 466/01.11.2023 г. Поради това съдът счита, че в производството по гр. д. № 2032/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, чийто предмет е предявен от „Юробанк България“ АД Павлов иск против ответниците, ищецът има установено със силата на присъдено нещо качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД. А изходът от правния спор, предмет на т. д. № 428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна би имал значение евентуално само за размера на паричното вземане, с което ищецът по Павловия иск разполага срещу ответника, за когото се твърди, че е извършил увреждащите кредитора сделки. Сам по себе си размерът на вземането на ищеца по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не е съществено условие за преценката относно основателността му. Поради това същото не се намира във връзка на преюдициалност с производството по гр. д. № 2032/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, доколкото изходът от същото няма да рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качеството на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, нито върху преценката за основателността на предявения иск.