Акт № 175 от 27.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ямбол, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Красимира В. Тагарева

Членове:Яна В. А.а

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20262300500262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Й. Й. и Д. И., и двамата от с.****, обл.****, подадена чрез адв. П. М., АК-Ямбол, против Решение № 27/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 7/2023 г. по описа на Районен съд – Елхово, с което: 1) е признато за установено по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД , предявен от Д. Р., ЕГН **********, и А. Р., ЕГН **********, и двете от с.****, обл.****, по отношение на М. З., ЕГН **********, от с.****,обл.****, Й. Й., ЕГН **********, и Д. И., ЕГН **********, и двамата от с.****, обл.****, че договор за дарение, сключен между М. З. като дарител и Й. Й. и Д. И. като надарени, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том 6, peг. 10609, дело № 943/14.11.2022 година на нотариус К.К. с peг. № **** на НК, вписан в СВ - Елхово при АВ с вх. рег. № 2195/15.11.2022г., акт № 167, том 7, дело № 1238/2022 г., е нищожен, поради това, че същият е привиден, като дарението прикрива валидно сключен договор за покупко-продажба, с който М. И. З. продава на Й. Н. Й. и Д.Н.И.

1/16 /една шестнадесета/ идеална част от собствените си 14/16 идеални части от следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот IХ-241, с площ по скица 610 кв.м. в кв. 19 по регулационния план на село Изгрев, обл. Ямбол, утвърден със Заповед № 23/1971 година, заедно с построената в имота жилищна сграда с площ от 84 кв.м. и всички останали подобрения в имота, при граници съгласно скица: улица, поземлен имот Х-240, поземлен имот № 242 и поземлен имот VIII-243; и 2) е допуснато изкупуване в полза на Д. Р. по предявения от нея срещу М. З., Й. Й. и Д. И. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС на 14/16 (четиринадесет в числител и шестнадесет в знаменател) идеални части от 1 следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот IХ-241, с площ по скица 610 кв. м. в кв. 19 по регулационния план на село Изгрев, обл. Ямбол, утвърден със Заповед № 23/1971 година, заедно с построената в имота жилищна сграда с площ от 84 кв.м. и всички останали подобрения в имота, при граници съгласно скица: улица, поземлен имот Х-240, поземлен имот № 242 и поземлен имот VIII-243, срещу заплащане на цена от 5 061,79 евро (представляващи равностойността на 9 900 лв.).

Със съдебното решение е указано на Д. Р., че ако в едномесечен срок от влизането на решението в сила не плати дължимата продажна цена, решението се счита обезсилено по право. Присъдено е също така направените от ищците разноски да бъдат заплатени от ответниците по делото.

Въззивниците в жалбата си намират обжалваното съдебно решение на първо място за недопустимо. Оплакването се основава на това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, обявявайки процесния договор за дарение за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, доколкото ищците според въззивниците не са предявявали иск с цитирана точно тази разпоредба от ЗЗД.

Въззивниците намират, че това нарушава тяхното право на защита, тъй като според тях посочването на текстуалното изписване на претенцията за нищожност не освобождава нито ищеца, нито съда да формулират точно и ясно по коя точно законова разпоредба са заявените искови претенции. На второ място се сочат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение. Първото оплакване е за неправилна оценка на приложени по делото писмени доказателства както следва: 1) процесните нотариален акт за дарение на недвижим имот и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот като се сочи, че изводът на районния съд, че първият е привиден, е в нарушение на установеното с ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС; 2) разпореждане от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 491/2022 г. по описа на Районен съд – Елхово (дело между същите страни и с предмет съдебна делба на същия недвижим имот) като се сочи, че съдът в настоящото производство се е произнесъл по претенции на ищците, които са напълно противоречащи на процесуалните действия, които същите са предприели по това друго дело; 3) определение от 12.12.2022 г., постановено по посоченото дело за делба между страните, като оплакването във връзка това писмено доказателство е, че в сега обжалваното съдебно решение не са били взети предвид констатациите, направени в същото; 4) копие на текстови съобщения за водена кореспонденция с „Нела Чарган“, за което писмено доказателство по делото се сочи, че същото не е следвало изобщо да бъде допускано и обсъждано по настоящото дело; 5) писмено изявление-отговор по гр. д. № 153/2023 г. по описа на Районен съд – Елхово, за което също се сочи, че не следва да е било вземано предвид, доколкото същото е подадено от процесуален представител на настоящите ответници (и въззивници), който е различен от процесуалния им представител по настоящото дело, поради което съдържанието на този документ не следва да бъде прието като изявление на въззивниците като са посочени подробни съображения в този смисъл; 6) заверени преписи-сведения, дадени от двамата въззивници, по ДП № 115/2023 г. по описа на РУ-Елхово, за които се сочи, че след проведено по инициатива на ответниците производство по чл. 193 ГПК същите е следвало да бъдат приети от районния съд като неистински документи и да бъдат изключени от 2 доказателствената съвкупност по делото, а не съдът да основава решаващите си изводи на тях; съображенията за това са, че доколкото по делото са били представени преписи, а не са били изискани по инициатива нито на ищците, нито на съда оригиналите на тези документи, ответниците не са могли да оспорят положените подписи, тъй като твърдят, че не може да бъде извършена съдебно-графологична експертиза по копия на документи.

В тази връзка въззивниците сочат, че районният съд е допуснал нарушение на чл. 164 ГПК във връзка всички събрани по делото гласни доказателствени средства. Доколкото посочените сведения от ДП е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото, според въззивниците в случая не е налице хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, за да бъдат допустими свидетелските показания, които районният съд е ценил и на които съдът е основал решаващият си извод по делото. Направен е доказателствен анализ поотделно на показанията на всички разпитани по делото свидетели като се изтъкват допълнителни и конкретни съображения за недопустимото им съобразяване от страна на районния съд в обжалвания съдебен акт. С въззивната жалба се оспорва съдебното решение изрично и в частта, с която е уважена претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС поради това, че главният иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. Предвид всичко изложено въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено в цялост. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д. Р. от гр.****** и А. Р. от с.****, обл.****, подадена чрез адв.

Н. Я., АК-Стара Загора. С него се оспорва основателността на въззивната жалба. Първо и чрез подробен анализ на предприетите от двете ищци процесуални действия, свързани с предявените в настоящото производство искови претенции, те обосновават защо обжалваното съдебно решение не е недопустимо като постановено по непредявен иск. Относно оплакванията за неправилност въззиваемите сочат, че цитираните писмени доказателства – сведения, дадени по ДП № 115/2023 г. по описа на РУ-Елхово, представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради което са допустими доказателства. Извършен е подробен доказателствен анализ на събраните по делото доказателства, с който въззиваемите обосновават правилността на обжалваното съдебно решение по отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочат изрично, че заявеното от тях основание за нищожност на процесната сделка е привидност, а не заобикаляне на закона, което е основанието, коментирано в цитираното от въззивниците ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Що се отнася до иска с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС посочват, че същият правилно е бил уважен като се сочат подробни фактически и правни съображения за това, вкл. относно момента на узнаване на процесните сделки с оглед преценката на преклузивния срок по посочената разпоредба. Въззиваемите сочат, че районният съд правилно на база множеството косвени доказателства е приел предявените от тях искове за основателни. Поради това молят съдебното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

3

Окръжен съд – Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивната жалба, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразявайки постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о. и др., ведно с принципа на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 13 ГПК), въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на Районен съд – Ямбол е и правилно, като въззивният съд споделя повечето фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, a по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същия, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното.

По делото са предявени два иска: положителен установителен по чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД, кумулативно съединен с конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Ищците Радулови в исковата молба твърдят, че с ответницата З. са съсобственици по силата на наследство на процесния имот. Твърдят, че на 11.08.2022 г. ответницата З. е инициирала съдебна делба помежду им относно същия този имот. Твърдят, че около три месеца по-късно – 14.11.2022 г. – ответницата З. от една страна и ответниците Й. и И. от друга, са сключили привидна сделка за дарение, по силата на която последните са придобили 1/16 ид. част от процесния недвижим имот, а въз основа на нея е бил сключен договор за покупко-продажба за останалите 13/16 идеални части, притежавани от ответницата З.. Твърдят, че така е било нарушено правилото на чл. 33 ЗС, съгласно което З. е следвало да предложи първо на тях нейните идеални части от недвижимия имот. Поради това искат да бъде установена симулативността на договора за дарение, след което да бъде допуснато изкупуване на идеалните части от собствеността, предмет на двата договора, сключени между ответниците.

Ответницата З. в своя отговор на искова молба оспорва предявения иск по 4 чл. 26 ЗЗД като твърди, че сключеният договор за дарение е допустима сделка, независимо че в същия ден е била сключена сделка по покупко-продажба между същите страни. Оспорен е и искът по чл. 33 ЗС, доколкото страната намира, че по делото е безспорно, че тя по силата на покупко-продажба е прехвърлила своите 13/16 идеални части на другите двама ответника, които предвид договора за дарение също са съсобственици.

Разпечатката съдържа 27 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afa75768-841a-4117-862c-4bf53751ab28