Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 537 от 09.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 709/2022
Вид
Решение № 537
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 296 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Варна, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20223100500709 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 49610/07.12.2021 г. от К. АНД. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, чрез адв. Н.И. – ВАК, срещу Решение № 1668/15.11.2021 г., постановено по гр.д. № 8995/2021 г., по описа на РС - Варна, XLIII състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

*** № ***, на дата 31.05.2021 г., около 14:10 часа.

Жалбоподателката счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изложените обстоятелства в исковата молба не отговарят на свидетелските показания. Счита, че съдът неправилно е възприел, че свид. С. е заявил в показанията си, че ответникът е карал след тях; напротив, застъпва, че това обстоятелство не се твърди нито от молителката, нито от разпитания свидетел. Сочи, че изложеното от свид. Д. не кореспондира с писмените доказателства по делото. Застъпва становище, че както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така и от свидетелските показания на свид. С. се установява, че ответникът П.В. е извършил акт на психическо насилие, изразяващ се в това, че след като излязъл от автомобила си, същият започнал да обижда молителката, наричал я „курво“, „боклук“, „отрепка“, след което със свити юмруци тръгнал към нея, но когато приближил по-близо до автомобила й и видял, че същата не е сама и до нея стои мъж, извикал: „Когато те видя сама, ще те смажа“. Счита, че неправилно съдът се е усъмнил в изложените в молбата твърдения, подчертавайки, че същата е подадена едва на 21.06.2021 г., а актът на насилие е осъществен на 31.05.2021 г., доколкото чл. 10 от ЗЗДН предвижда едномесечен срок за подаване на молбата в съда.

Настоява за отмяна на атакуваното решение.

В законоустановения срок П. ИЛ. В., чрез адв. А.А., е депозирал писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна, а изводите на РС – Варна, за правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства.

1

В съдебно заседание въззивницата К. АНД. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н.И.. Поддържа депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемият П. ИЛ. В., редовно призован, се явява лично и св представлява от адв. А.А.. Оспорва въззивната жалба; поддържа подадения отговор.

Съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производството е образувано по молба на К. А.а Н., ЕГН **********, с която е отправено искане за налагане в максимален срок на следните мерки за защита срещу домашно насилие, извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, на дата 31.05.2021 г. около 14:10 ч.:

1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката;

2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, помалко от 150 м, за срок от 18 месеца ;

3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние, по-малко от 150 м, за срок от 18 месеца;

4. Ответникът да бъде осъден да заплати глоба за извършените актове на домашно насилие.

В молбата се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът на които бил сключен на 17.03.2016 г. и продължил по-малко от година. Твърди се, че причина за прекратяване на брачната връзка било поведението на ответника, който предизвиквал скандали, отправял обиди към молителката и й нанесъл побой. Сочи се, че на 31.05.2021 г. около 14:10 ч. молителката паркирала автомобила си на паркинга на търговски комплекс „Ян Палах“. В близост до офис на мобилен оператор тя се разминала с ответника, който при срещата им я погледнал и присвил очи. Излизайки от сградата на комлекса, молителката видяла бившия си съпруг, който седял в автомобила си. Последният също я видял, но останал в превозното средство. Молителката стигнала до автомобила си и изчакала ответника да потегли. След това тя се отправила в посока кв. „Чайка“, като в превозното средство се намирал и неин познат. Молителката паркирала автомобила си в близост до бл.27 в кв. „Чайка“, като в същото време до нея спрял автомобилът, управляван от бившия й съпруг. Ответникът излязъл от превозното средство и започнал да обижда молителката, като я наричал: „курва“, „боклук“, „отрепка“. Отправил се към нея, като ръцете му били свити в юмруци, но когато стигнал до автомобила на Н., спрял, защото видял, че до нея седял мъж.

Тогава В. казал на молителката: „Когато те видя сама, ще те смажа“, след което се качил в автомобила си и потеглил.

Твърди, че с отправяне на обидите „курва“, „боклук“, „отрепка“ и на заканата „Когато те видя сама, ще те смажа“, спрямо нея е било осъществено психическо и емоционално насилие.

В законоустановения срок П. ИЛ. В. не е депозирал писмен отговор.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че К. А.а Н., ЕГН **********, и П. ИЛ. В., ЕГН **********, са бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен през 2016 г.

Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от К. А.а Н., в която същата излага, че на 31.05.2021 г. спрямо нея бил извършен акт на психическо и емоционално домашно насилие от бившия й съпруг П.В.. Сочи, че на горната дата, около 14:10 ч., молителката паркирала автомобила си на паркинга на търговски комплекс „Ян Палах“, за да плати телефонната си сметка. До офиса на мобилния оператор тя се разминала с ответника, който при срещата им я погледнал и присвил очи, но не й казал нищо.

Излизайки от сградата на комлекса, молителката видяла бившия си съпруг, който седял в 2 автомобила си. Последният също я видял, но останал в превозното средство. Молителката се качила в автомобила си и изчакала ответника да потегли. След това тя се отправила в посока кв. „Чайка“, като в автомобила й се намирал и неин познат. Молителката паркирала в близост до бл. 27 в кв. „Чайка“, като изведнъж до нея спрял автомобилът, управляван от бившия й съпруг. Ответникът излязъл от превозното средство и започнал да обижда молителката, като я наричал: „курва“, „боклук“, „отрепка“. Отправил се към нея със свити в юмруци, но когато стигнал до автомобила на Н., спрял, защото видял, че до нея седял мъж.

Тогава В. казал на молителката: „Когато те видя сама, ще те смажа“, след което се качил в автомобила си и потеглил.

Издадена е Заповед за незабавна защита № 60/22.06.2021 г., с която на осн. чл. 18, ал.

1 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен съдебен акт са постановени мерки за защита, както следва: чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и забрана да приближава на по-малко от 150 м молителката, жилището й и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава.

Заповедта е връчена на П.В. на 24.06.2021 г.

С Протокол за полицейско предупреждение на МВР от 24.06.2021 г. П. ИЛ. В. е предупреден да не нарушва Заповед за незабавна защита № 60/22.06.2021 г., като се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. АНД. Н. и да не доближава на по-малко от 150 м нея, жилището й и местата за социални контакти и отдих; да не отправя закани за убийство, за саморазправа и обиди, както и да не нанася телесни повреди на същата, като всички спорни въпроси да се решават по съответния законен ред.

Отразено е, че лицето е предупредено за отговорността по чл. 144, ал. 1, чл. 296 от НК, чл. 5 от ЗЗДН при неспазване на горното.

Видно от Електронно изявление на „Еконт Експрес“, на 31.05.2021 г. клиент П. ИЛ.

В. е получил пратка № 1054150038627 в офис Варна, „Чайка“, ул. „Рупи“ № 3, бл. 68, като за горното се е подписал саморъчно. От писмо изх. № 16725/06.10.2021 г. на „Еконт Експрес“ ООД до РС – Варна, се установява, че горната пратка е получена в 14:37 ч.; отразено е, че самоличността на подателите и получателите на пратките се установява чрез предоставяне на лична карта.

Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н. И. С. – от страна на молителката, и Г.Х. Д. – от страна на ответника.

В показанията си свид. Н. С. излага, че познава молителката покрай работа и са приятели от около две години, не познава ответника. Свидетелят искал да купи недвижим имот и да го разгледат заедно с молителката на процесната дата, но първо отишли с нейния джип до „Ян Палах“ център тя да си плати месечната телефонна сметка. Докато тя плащала, той останал в автомобила – на задната седалка, тъй като отпред имало багаж. Като се върнала, К. била много разтревожена, защото била видяла бившия си приятел; по пътя му обяснила, че имали стари дрязги, треперела, щяла да се разплаче, явно я било страх от този човек, а свидетелят се опитвал да я успокои. Щели да говорят за сделката в едно барче в кв.

„Чайка“, под ОМВ, до бл. 29, затова спрели там. Ответникът пристигнал с едно старо черно „Порше кайен“, явно бил карал след тях, не бил видял свидетеля, защото задните стъкла на техния джип били затъмнени; спрял или преди тях или зад тях. Свидетелят видял, че бил облечен в черно, с черна шапка, видял ответника да обижда К.. Псувал я. Чул го да й вика проститутка, курва. Ответникът тръгнал агресивно към тяхната кола, още малко и щял да бие молителката, но като се приближил и видял свидетеля, казал, че някой път ще е сама, и си заминал. К. обяснила на свидетеля, че ответникът й е бивш, преди я биел; била доста разтревожена и дори не можали да отидат на сделката.

От показанията на свид. Г. Д. се установява, че същата и ответникът били женени от 2007-2008 до 2015 г. и имали две деца, но той обичал да ходи с жени, и когато го хванала с К., се разделили. Заявява, че през 2016 г. отношенията между страните били много близки.

Не знае кога точно са се разделили, но към настоящия момент П. живеел с друга жена, от 3 която имал дете и бракът му бил щастлив. Твърди, че молителката не можела да се примири с обстоятелството, че той е започнал връзка с друга жена, и го преследвала навсякъде, искала да бъде с него. Отрича ответникът да е агресивен. Сочи, че докато били женени, той никога не се бил отнасял към нея с насилие, бил кротък и бракът им бил прекалено нормален, никога не били стигали до скандали и разпри, като и след раздялата си двамата запазили чудесни отношения. Твърди, че го познава и той не би запалшил или ударил жена.

Заявява, че впечатленията й от молителката не били добри; сочи, че същата имала връзки с различни мъже. Откакто П. и К. се разделили, последната непрекъснато подавала срещу него жалби, дори убеждавала и нея да свидетелства, че П. пребивал К. и тя била цялата в кръв. Свидетелката отказала, тъй като това било лъжа. За последната случка, от П. свидетелката знаела, че по това време той бил в „Еконт“, показал й и бележката.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна защита на пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила.