Протокол № 112 от 15.11.2023, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 112 гр. Златоград, 15.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20235420200064 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

НАРУШИТЕЛЯТ А. М. В. - редовно уведомен, явява се лично и с адв. Базлянков, АК – Кърджали, с пълномощно от днес.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ - З. - редовно уведомено, не изпраща представител.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - С., ТО - З. - редовно уведомена, не изпраща представител.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Б. Ч. - редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. М. К. - редовно уведомен, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Х. П. - редовно уведомен, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ С. Е. Б. - редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. Б. - Моля, да бъде даден ход на делото.

НАРУШИТЕЛЯТ – Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

СЪДЪТ докладва постъпило Писмо, вх. № 2267/10.11.2023 г. от ОДМВР – С., РУ – З., към което са приложени Докладна записка и Диск CD-R, съдържащ 7 файла, свалени от използваните боди-камери на полицейските служители и видеорегистратора, монтиран от предното стъкло на полицейския автомобил, за послужване при разглеждане на делото.

1

АДВ. Б. – Оспорваме всичко изложено в акта, затова че е имал непристойно поведение и водим трима свидетели. Това са хората от автомобила, които моля съдът да допусне до разпит. Същите са очевидци на процесния случай.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на нарушителя по негова информация и представен документ за самоличност – лична карта, както следва:

А. М. В. – ЕГН **********, роден на *****г. в гр. З., с постоянен адрес: гр. З. обл. С., ул. „Г.С. Р.“ № * и настоящ адрес: гр. З., обл. С., ул. „М.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, осъждан.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 И 274 НПК, съдът разясни на нарушителя правата му в настоящото производство.

НАРУШИТЕЛЯТ А. В. - Нямам искания, бележки и възражения.

Имам адвокат, който да защитава интересите ми. Разбрах правата си. Няма да правя отвод на съдебния състав и на съдебния секретар.

АДВ. Б. – Нямаме основания за отводи и не правим такъв.

ПРЕДВИД горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ДЕЛОТО се докладва от председателя на състава с прочитане на акта за констатиране на дребно хулиганство срещу нарушителите.

НАРУШИТЕЛЯТ А. В. - Разбирам обвинението. Наясно съм с фактите, които са посочени в Акта за констатиране на дребно хулиганство.

АДВ. Б. - Моля да се пристъпи към изслушване на свидетелите. Освен водените свидетели, няма да сочим други доказателства. Представям едно Съдебномедицинско удостоверение № 279/06.11.2023 г.; Служебна бележка, от която е видно, че нарушителят е трудово ангажиран, с оглед характеристичните му данни. Медицинското удостоверение представям, за установените вредни последици от този инцидент, както и сърдечна криза и сърдечна недостатъчност, която продължава и към настоящия момент.

Представям и Амбулаторен лист № 5899/08.11.2023 г., както и приложена към него кардиограма от същата дата. Във връзка с докладвания диск, да се приеме. Нямаме искания.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на нарушителя и неговия процесуален представител, намира, че следва да приеме, като писмени доказателства по делото представените в днешно съдебно заседание документи, които са относими и необходими към предмета на делото, а за установяване на обективната истина, следва да бъдат допуснати до разпит водените от страната трима свидетели – очевидци на процесния инцидент. Следва да бъдат приобщени като доказателства по делото представените от РУ – З., докладна записка и Диск CD-R, съдържащ 7 файла, свалени от използваните боди-камери на полицейските служители и видеорегистратор от предното стъкло на полицейския автомобил. По 2 необходимостта от извършване на оглед на представените файлове, съдът ще се произнесе допълнително, след изслушване на свидетелите.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите, както следва:

А. Б. Ч., ЕГН **********, роден в гр. З. на **** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя, работя като полицай в РУ – З.

Д. М. К., ЕГН **********, роден в гр. З. на **** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя, работя като полицай в РУ – З.

Д. Х. П., ЕГН **********, роден в гр. М. на **** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя, работя като полицай в РУ – М.

С. Е. Б., ЕГН **********, роден в гр. М. на **** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя, работя като полицай в РУ - М.

А. А. Е., ЕГН **********, роден в гр. З. на **** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя.

Е.Л. Х., ЕГН **********, роден в гр. М. на **** г., осъждан, без родство и дела с нарушителя.

Б. О. Х., ЕГН **********, роден в гр. С. на ***** г., неосъждан, без родство и дела с нарушителя.

СЪДЪТ разясни на свидетелите наказателната отг. по чл. 290 НК.

Обещаха да кажат истината.

СЛЕД като им бе напомнена отговорността, свидетелите бяха изведени от съдебната зала.

НАРУШИТЕЛЯТ А. В. – Желая да дам обяснения. Ситуацията е следната: Бяхме в спортен бар „И.“ на 05 срещу 06.11.2023 г. Този спортен бар се намира на ул. „Б.“ № * в гр. З.. В бара бяхме с Е.Х., А. Е., Б.Х. Имаш и други лица, които след това си тръгнаха. Тръгнахме с колата от спортния бар, с автомобил, марка „Т.К.“, която е моя собственост, с рег. № ****. Шофираше Б.Х. В автомобила бяхме аз, А. и Е. Тръгнахме си между 02,30 - 02,40 часа.

Тръгнахме в посока нонстопа в гр. З., на ул. „Б.“. Спряхме на въпросния „Н.“ (това е денонощен павилион за продажба на алкохол и цигари), за да си купим цигари. Е. слезе от автомобила, за да купи цигари, но бяхме спрели малко неправилно и казах на Б. да тръгне и след това да се върнем да вземем Е. Зад нас дойде патрулката и завъртя буркана. Те дойдоха от посока М. и се движеха след нас. Бяхме спрели от дясната страна, не в насрещното. Бяхме тръгнали в посока К., а те идват от М. Те мислеха, че аз карам, а съм употребил алкохол. Свихме на дясно по моста към SMall - З. и след това отново в първата пресечка в дясно свихме и няколко метра след моста, полицаите включиха бурканите на патрулката. Б. спря веднага автомобила. Е. беше в нонстопа и не беше в колата. Бяхме тримата в колата и останахме вътре в автомобила, след като Б. спря. Дойде единият полицай и поиска документите на Б.. Д. К. дойде да поиска документите. Отиде до шофьорската врата, поиска документите на шофьора и каза да излезе от автомобила, за да бъде тестван за употреба на алкохол. От другата страна на колата дойде 3 другият полицай П. – до предна дясна седалка, на която бях седнал аз.

Прозорецът ми беше свален изцяло, защото пушех и каза: „Шшшш…ей, личната карта!“, при което се обърнах, за да видя, кой ми говори. Първата ми реакция беше „Кой си?“, поисках да ми се представи. Трябвало е да кажа:

„Извинявайте, може ли да се легитимирате“. Полицаите бяха с униформи.

Слязох от автомобила, защото документите ми са в задния джоб на дънките, както съм седнал и трябваше да стана прав, за да ги извадя. Излязох от автомобила и започнах да вадя документите си. В същото време, те звънят на втори патрул, че тук ставало нещо страшно. Единственото, което беше това „шшш….ей“ и моят отговор „Кой си“. Преди да дойде вторият патрул нямаше никакъв диалог или блъскане между мен и полицаите. Тръгнах да представям документите, но докато ги изкарам, в този момент се включи Д. К. започна да вика: „Чуваш ли В., какво се случва“. Попитах: „Какво се случва“, а той:

„Сега ще видиш, какво се случва“. Нямало е моменти, в които съм отказвал да представя документите. Д. К. викаше: „Давай си документите“. Не дадох документите, защото не ми дадоха възможност да ги представя. Дадох ги чак в полицията, когато дойде втория патрул. 40 секунди отнема, за да си извадя документите. Нямаше пречка да дам документите, но мисля, че Д. е викнал втория патрул още докато се е занимавал с Борко, но защо го е извикал, не мога да кажа. Докато аз бъркам в джоба за документните, дойде втория патрул. Вторият патрул дойде „Отряд за бързо реагиране“. Мисля че бяха някъде на близо, защото дойдоха много бързо. От втория патрул познавам единия полицай - А. Ч.. С А. Ч. беше и Б.. Запомних му името. Този въпросният Б. се впусна веднага от спирането на патрулния автомобил към мен и поиска да ми слага белезниците. Каза: „Тук има сериозно престъпление.

Ей сега ще видиш, какво ще стане“. Б. първо тръгна сам да ми извива ръцете.

Не съм чак толкова едър, че да не може да ми сложи белезници. Четирима полицаи се опитват и се бутат да ми сложат белезниците. Не съм оказвал съпротива за поставяне на белезниците. Подадох ръцете отпред пред тялото си, но Б. ми каза: „Не отпред, отзад“. Аз съм ги сложил така (показва отпред).

Той директно тръгна да ми извива ръцете отзад. И четимата се бутаха, кой първи да ми ги сложи. Б. ми сложи белезниците. Не е имало обиди от моя страна към тяхна страна. И от тяхна страна не съм чул някой да ме е обиждал.

Не съм казвал към П. „зализан педераст“. След като ми сложиха белезниците, седнах в собствения си автомобил на задната седалка. Не знам защо, те така решиха и аз просто си седнах и изчаках. Нищо не ми казаха. Те ме избутаха да вляза в моя автомобил. Въпросният Б. ме избута да седна в моя автомобил на задната седалка. В това време А., Е. и Б. бяха там и виждаха цялата ситуация. Е. в това време дойде пеша от нонстопа, защото има видимост от нонстопа, за да види, какво се случва. Е., А. и Б. бях извън колата и гледат цялата ситуация. Аз бях избутан на задната седалка в моята кола. Единият полицай ми беше стъпил с краката на ребрата, но това няма доказване. После ме удряше в главата, някакви супер брутални работи, завързан, въобще не ми се коментира. Ако тия камери, казват, че са там, попитах М.: „Тази предната снима ли“. Ако снима вътрешната, където ме задържаха в патрулката, не знам, защо сме се събрали. Б. ме беше притиснал с коляно към седалката, 4 докато бях седнал в автомобила. Качихме се вече в патрулния автомобил. Д.

К. караше патрулния автомобил, аз бях на задната седалка в средата. От ляво на мен беше П., а от дясно – въпросният г-н Б.. Закараха ме до районното. В патрулката нямаше диалог между нас. Имаше само удари от дясната страна от г-н Б.. Той ме удряше през цялото време, докато бях в патрулката. Казах му: „Или ме отвържи, или удряй по-смело“, при което той се засмя и само си въртеше главата, което беше по-обидното за мен, от ударите. Този поглед, който казва „Няма да го докажеш“, не ми хареса. Не съм отправял никакви обидни думи към полицаите, вкл. и при транспортирането ми с патрулния автомобил. Стигнахме в районното и започнахме да говорим: „Добър вечер, личната карта, всичко е наред“. Господин Б. го изолираха, защото беше превъзбуден от всичко това и го изолираха, въобще не му дадоха да дойде.

Попитах, къде е, за да поговорим, защо удря вързан човек. Занимавам се със заведения и т. н., имал съм достатъчно възможности, но това е най-гнусното нещо. Б. не беше там. Бяха съвсем други полицаи. Отказах да дам обяснения, защото бях афектиран и може да напиша нещо, което не е вярно и затова отказах. В целта си да докажа истината, мога да кажа нещо, което не трябва и затова отказах да дам обяснения. В районното бях отказал да подпиша всичко – да получа и да подпиша нещо, затова не знам, какви документи са ми съставяли полицаите. Задържаха ме долу, след което ме освободиха на другия ден към обяд и тръгнах към гр. К., за да си извадя медицинско удостоверение във връзка с травмите. Два дни по-късно ходих на кардиолог. Аз съм такъв човек, супер вътрешно взимам всичко. Не мога да приема и преглътна, че някой може да бие човек, който е вързан. От там започнах да не спя. Отидох на кардиолог, за да разбера, какво се случва. Казаха ми, че съм превъзбуден и да се успокоя. Даде ми някакви хапчета, не знам. Не искам да се връщам, толкова ме е яд. Аз съм познат в града с това, че работя и създавам атмосфера за забавления, без да се забърквам в неприятности. Не знам, каква е тяхната амбиция. Чували са нещо за мен, момчетата не ме познават. Сигурно това е предизвикателство за тях. Няма друго обяснение. Може да ги попитате и на мен ми е интересно. За камерите, за които говорите, аз лично съм се интересувал без адвоката си, познавам директора и той каза: „А.чо, много трудно ще ги изкараме“, в един даден момент дойдоха: „Сякаш всичко е дай да го потопим, нищо не е било и това е“. Много искам да знам, кои записи се представят.