Решение № 774 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330112133 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в ......., представлявана от ... П. В. В., против С. М.

Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал.

1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3616/17.05.2022 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 21065/13.09.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, в размер на сумата от общо 225, 20 лв., представляваща дължими от ответника – в качеството му на собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент №.., месечни такси за периода м. юни – м. декември 2019 г., м. януари – м. декември 2020 г., м. януари – м. декември 2021 г. и м. януари – м. март 2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 13.05.2022 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № .., като е вписана в книгата на собствениците от 14.05.2010 г. Ищецът посочва, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 29.05.2018 г. е избран Управителен съвет на Етажната собственост, а с решение от 01.06.2018 г. е избран управител на 1

Етажната собственост, който е вписан по реда на чл. 46 б ЗУЕСС. Сочи, че с решение на Общото събрание от 20.03.2018 г., влязло в законна сила след оспорването му по съдебен ред, е определен ред, начин и срок за заплащане на месечната вноска, която се определя като резултативна от направените разходи за предходния месец, което се удостоверява с нарочни месечни отчети на УС. Сочи, че с посоченото решение събирането на незаплатени месечни вноски, включително и по съдебен ред е възложено на Управителния съвет. Твърди, че ответната страна не е заплатила дължимите месечни вноски за управление и поддръжка на Етажната собственост, за което до последната е изпратена покана, връчена при отказ. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответната страна С. М. Т. е депозирал ав законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ...т на Етажната собственост не притежава представителна власт да представлява Етажната собственост, тъй като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е изтекъл двугодишният мандат на .... Твърди, че за сезиране на съда е необходимо да бъде взето ново решение на Управителния съвет с избор на нов управител. Оспорва представителната власт на процесуалния представител на ищеца, доколкото в пълномощното, представено пред заповедния съд е цитирано решение на Общото събрание от 26.09.2016 г., което е за образуване на друго дело. Счита, че управителният съвет, който е с изтекъл мандат не разполага с правомощие да упълномощава лица за представителство пред съда. Сочи, че месечните справки за консумативните разноски на Етажната собственост са съставени от нелегитимиран касиер, като последните са заверени от членове на Управителния съвет, който е с изтекъл мандат. Твърди, че не е надлежно уведомена за наличието на задължения, като поканата е нередовно връчена и се основава на Протокол за решение на Общото събрание на ЕС, който е съставен в нарушение на ЗУЕС и съдържа решения, обективирани след подписите на членовете на Управителния съвет. Твърди, че в касата на Етажната собственост са налични достатъчно средства на ответната страна от получавани наеми, които са оставени за покриване на задълженията за заплащане на такси и разноски. Твърди, че решението на Общото събрание не е стабилизирано по съдебен ред относно размера на дължимите такси и разноски, защото такова решение липсва. Оспорва протокола от ОС, тъй като в него липсва решение за определяне на конкретен фиксиран размер на дължимите месечни такси. Твърди, че в ЗУЕС липсва възможност за определяне на възстановяваща вноска, като за възстановяване на сумата за заплатени консумативни разходи, следва последната да бъде одобрена от Общото събрание. Сочи, че не е представен протокол с одобрен бюджет по смисъла на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Счита, че размерът на иска не е документално обоснован и се определя само на основание вторични счетоводни документи. Поддържа, че не е взето надлежно Решение на 2

Общото събрание за одобряване на възнаграждения за обслужващ персонал, за разходи за такса телефон, за одобрен брой освободени от плащане и одобрен размер на вноската. Твърди, че липсата на информираност на собствениците води до недължимост на сумите. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3616/17.05.2022 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 21065/13.09.2022 г., постановени по ч.гр.д. № 6980/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, в размер на сумата от общо 225, 20 лв., представляваща дължими от ответника – в качеството му на собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № .., месечни такси за периода м. юни – м. декември 2019 г., м. януари – м. декември 2020 г., м. януари – м. декември 2021 г. и м. януари – м. март 2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 13.05.2022 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост, във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /...т/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно 3 право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

В производството по делото е представен Протокол от 20.03.2018 г. за проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което е взето решение консумативните разходи за управление и поддръжка на общите части да се определят по реда на чл. 51 ЗУЕС, а тези за ремонт на общите части съгласно чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ЗУЕС. Прието е решение 10 % от събраните суми за наем на всички помещения да се заделят във Фонд „Ремонт“. Прието е решение за събиране на възстановяваща вноска, чийто размер се получава като извършените разходи за предходния месец се разделя на броя на хората за същия месец, като получения размер е вноската за следващия месец. Взето е решение за възлагане на Управителния съвет на ЕС да събира месечните вноски за управление и поддръжка на общите части по съдебен ред.

По силата на чл. 6, ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че ответната страна е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № .., като това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том.., дело № ... от 10.10.2003 г. на ...............

В отговора на исковата молба са изложени възражения по отношение на взетото решение, като са изложени твърдения за допуснати нарушения по реда на ЗУЕС. С молба от 21.03.2023 г. ответната страна е оспорила приложения по делото Протокол от ОС, проведено на 30.11.2022 г. С молба от 25.01.2024 г. ответната страна отново оспорва Решението на Общото събрание от 20.03.2018 г., като се твърди, и че Решението на Общото събрание, взето на 02.06.2010 г. е нищожно, поради липса на кворум за вземане на решенията.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда 4 доказателствена сила.

Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.