Решение № 255 от 06.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Гоце Делчев, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220101346 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Сезиран е Районен съд – Гоце Делчев с искова молба от „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, против В. Т. Ц., ЕГН **********, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата в общ размер на ******** лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 274/2025 г. по описа на РС - Гоце Делчев. Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен на 10.01.2020 г. Договор за потребителски кредит № ******* между ответника и „С. К.“ ООД за сумата от ***.00 лв., прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 13.01.2022 г.

Ответникът, представляван от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. К. Б. оспорва изцяло иска по същество. Релевира възражения за липса на доказване за предаване на сумата, нищожност на целия договор поради нарушаване на императивните изисквания за ГПР (чл. 19, ал. 4 от ЗПК) и липса на надлежно уведомяване за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Оспорва неравноправния характер на таксите и неустойката за липса на поръчители.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 10.01.2020 г. по електронен път формално е обективиран Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който „С. К.“ ООД отпуска на ответника сумата от ***.00 лв., като е договорено връщането на 10 месечни вноски по 175.00 лв. (общо 1750.00 лв.).

Уговорен е лихвен процент от 40.05% и ГПР от 48.17%.

1

Съгласно представената по делото „Разписка за извършено плащане от 10.01.2020 г.“ обаче, като наредител на сумата от ***.00 лв. е вписан В. Т. Ц., а получател – „С. К.“ ООД.

Ищецът не е представил друг платежен документ (банков превод, разписка от каса или пощенски запис), установяващ реалното предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя.

В Общите условия (чл. 33) е вградено задължение заемателят в 3-дневен срок да предостави банкова гаранция или поръчителство от две лица с доходи над 4 пъти МРЗ. При неизпълнение се начислява санкция/неустойка в общ размер на ****** лв. (намалена в исковата молба на 701.47 лв.), както и допълнителни такси по Тарифата в размер на 477.22 лв.

На 13.01.2022 г. е сключен договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено на „АПС Б. Б. ЕООД. Липсват доказателства за успешно уведомяване на длъжника за цесията от страна на цедента преди призоваването по настоящото дело.

От правна страна:

Договорът за потребителски кредит, макар и регулиран от ЗПК, е по своята същност реален договор — за да породи действие, кредиторът трябва реално да е предоставил сумата.

Представената от самия ищец разписка съдържа абсурдното отразяване, че ответникът е наредител (платец), а не получател. При липса на други доказателства за усвояване на кредита, искът се явява изначално недоказан.

Дори да се приеме, че сумата е предадена, договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредиторът е заложил кумулативни изисквания за поръчители и такси, които са изначално нереалистични за мащаба на заем от *** лв. Тези клаузи нямат обезпечителна функция, а целят заобикаляне на закона и скрито оскъпяване на кредита. Прибавянето на неустойката (701.47 лв.) и таксите (477.22 лв.) към общия разход по кредита води до реално ГПР, надхвърлящо стотици проценти, което представлява фрапантно нарушение на императивния законов таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (до петкратния размер на законната лихва).

Клаузата за неустойка (чл. 6.2) и претендираните допълнителни такси в размер на 477.22 лв. по тарифата на търговеца са изцяло неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Те водят до значително неравновесие между правата и задълженията, противоречат на добрите нрави и целят неоснователно обогатяване на кредитора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност потребителят дължи само чистата главница.

В настоящия случай обаче, поради липса на надлежно доказателство за реално усвояване/получаване на главницата от ответника, претенцията за главница от 750.00 лв. също е неоснователна.

Предвид пълната неоснователност на главните претенции, акцесорните вземания за договорни лихви, законни лихви, такси и неустойки споделят същата съдба. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.

2

Водим от горното, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Тр., бул. „Б.“ № 81 В, против В. Т. Ц., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2374.81 лв. (два хиляди триста седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) — общ размер, от които: ***.00 лв. главница; 178.53 лв. договорна лихва; 477.22 лв. такси; 701.47 лв. неустойка и 267.59 лв. законна лихва за забава, по ч.гр.дело № 274/2025 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

3