Определение № 641 от 11.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. Ямбол, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500092 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. Д. от гр.*******, подадена от пълномощника му адв.С. Х., срещу Определение №2313/ 12.12.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №2402/2023г. по описа на този съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения от частния жалбоподател, против Прокуратурата на РБългария иск по чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. от съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна, с връщане на делото на първата инстанция за разглеждане на спора по същество.

Частният жалбоподател намира за неправилен извода на районния съд, че искът е насочен срещу физически лица и поддържа, че ответник по претенцията му е

Прокуратурата на Република България, която е легитимирана да отговаря по специалния закон – ЗОДОВ. Сочи, че е задължение на държавите – членки на ЕС да зачитат ХОПЕС, тъй като Хартата съществува като естествено следствие от задълженията на ЕС в областта на основните права, а въпросът дали има или не окончателен съдебен акт като основание за разглеждане на делото, е такъв по същество, а не по допустимост на иска, като цитираното от съда Решение от 30.09.2003г. на СЕС по дело С-224/01 е явно подвеждащо.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не е подал писмен отговор на частната жалба.

ЯОС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и извърши преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу прекратително определение на първата инстанция, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, подадена е от легитимирана страна и в законоустановения едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ямболският районен съд, определен за компетентен съд по реда на чл.23, ал.3 ГПК с Определение №278/12.09.2023г. на БАС по в.ч.гр.д.№317/2023г., е сезиран с исковата молба на М. И. Д. от гр.*******, с която против Прокуратурата на Република България е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. за причинени му неимуществени 1 вреди от нарушение на правото на ЕС. В исковата молба и уточнителни молби от 15.01.2020г. и от 14.05.2020г. ищецът е изложил твърдения, че по АНД №525/2018г. на БРС той е осъден въз основа на неверни свидетелски показания на свидетелите Н. и М.. Според твърденията на ищеца, на 31.07.2015г. той е подал жалба в ОД на МВР-Бургас, Първо районно управление, по която прокуратурата първоначално не образувала предварителна проверка, не е назначила, провела и ръководила разследване за соченото престъпление „набедяване в престъпление“, а по-късно по образуваната пр.пр.№7211/2015г. прокурор от РП-Бургас отказал образуване на досъдебно производство, преписката станала част от АНД №525/2018г. по описа на БРС, по което свидетелите продължили да твърдят неистина и така ответникът е причинил вреди на ищеца. Последният твърди, че с бездействието си и постановения отказ ответникът е нарушил негови права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ - чл.1, чл.6, чл.7, чл.8, т.1 и т.2, чл.11, чл.13, чл.20, чл. 24, т.1-т.3 е чл.47, т.1-т.3 от ХОПЕС, както и че е нарушил чл.13 от ЕКЗПЧОС, уреждащ правото на ефикасни правни средства за защита.

С обжалваното определение ЯРС е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат, съдът е обосновал няколко основания - приел е, че с претенцията си ищецът се домогва да установи, че са дадени неверни свидетелски показания от свидетелите Н. и М., довели до осъждането му по АНД№525/2018г. на БРС, с което се заобикаля предвидения в закона ред за установяване на престъпни обстоятелства, което в гражданското производство се допуска само в изчерпателно изброените хипотези на чл.124, ал.5 от ГПК. Съдът е изложил и мотиви, позовавайки се на решение на СЕС по дело С-224/01 – Gerhard Kobler, според което съществено нарушение на правото на ЕС може да се разглежда само при актове по съществото на спора на окончателна съдебна инстанция, а в случая ищецът не е посочил кой е крайният акт на прокуратурата, нито дали е изчерпил всички възможни начини за атакуване действията или бездействията на Районна прокуратура – Бургас.

Определението на ЯРС е правилно.

Настоящият състав на въззивния съд, действащ като въззивна инстанцията по същество в производство при пълен въззив, без да е ограничена в рамките на изложените в частната жалба оплаквания, възприема решаващия извод на първостепенния съд за недопустимост на иска. На първо място ЯОС намира, че в сезиращата искова молба ищецът е посочил нарушение на множество норми на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, като е поддържал, че същите са нарушени от ответника Прокуратурата на РБ, но липсват изложени надлежни фактически твърдения, обхванати от фактическия състав по чл. 2в от ЗОДОВ. Налице е формално изброяване на норми от различни международни актове, но ищецът не поддържа и не твърди да е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, нито навежда твърдения, че правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, или приложимата правна норма е тълкувана неправилно от ответника.

Следва да се посочи, че разпоредбите на ХОПЕС, на които се позовава ищецът, са неотносими към казуса, тъй като съгласно чл.51 от ХОПЕС Хартата е приложима в случай, че е прилагана съюзна правна норма, а в настоящата разглеждана хипотеза Прокуратурата е била сезирана с жалба по реда на НПК. Прокуратурата е прилагала норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС е неотносим акт.

Като правилни, в съответствие с практиката на СЕС и на ВКС, ЯОС споделя изводите на първата инстанция, че правото на иск на гражданите на Европейския съюз за обезщетяване на вреди от актове на правозащитни органи, поради съществено нарушение на правото на Европейския съюз, може да бъде надлежно упражнено, когато се касае за акт на последна инстанция/юрисдикция или акт, който не подлежи според вътрешното право на съдебен/инстанционен контрол. Предпоставките на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, § 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. Вредата може да е причинена от всеки държавен 2 орган, в това число и от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна инстанция. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена с три основополагащи решения на СЕС /Frankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame и Kobler- на което решение се е позовал и районният съд/, които установяват не само елементите на фактическия състав на отговорността за нарушение правото на ЕС, но и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането на отговорността, като без да се отрича принципната допустимост на правото на гражданите да търсят отговорност от държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза, когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, необходимо е да се касае за решение/акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция. Настоящият случай не е такъв, доколкото ищецът не твърди за бездействието първоначално и против отказа на прокуратурата да извърши проверка по жалбата му и да образува наказателно досъдебно производство, той да е подал жалба до по-горестоящата прокуратура. Съгласно чл. 143, ал.1 от Закона за съдебната власт всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. Действалата до 9.08.2016 г. редакция на нормата на чл.213, ал.1 от НПК също установява, че Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Алинея 2 сочи, че по свой почин или по жалба на лицата по ал.1 прокурор от по-горестоящата прокуратура може да отмени постановлението по ал.1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване. Ищецът е изложил, че е посетил апелативния прокурор с устно оплакване срещу бездействието на РПБургас по жалбата му, но не твърди да е упражнил надлежно правото си на жалба срещу твърдяното бездействие, нито срещу отказа на РП-Бургас да образува наказателно досъдебно производство, при което ищецът не може да се ползва от иска по чл.2в на ЗОДОВ, само защото счита, че не са удовлетворени негови оплаквания по повод жалбата и позовавайки се на правото си на ефективни правни средства за защита, което право не твърди да е упражнил.

Въззивният съд намира също, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, от което нарушение ищецът е претъпял вреди, следва да се приеме именно, че е въпрос по допустимостта на иска, а не по същество – арг. от Определение № 5223 от 15.11.2024 г. по ч. к. гр. д. № 4249/2024 г. на III Г. О. на ВКС.

Предвид всички изложени съображения, определението на първата инстанция, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска е правилно и следва да се потвърди.Частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2313/12.12.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №2402/2023г. по описа на този съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4