Решение № 4 от 11.01.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Сандански, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250101410 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.

2 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 240, ал.1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, предявен от “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Е. Н. Г. от гр. С***.

Ищецът сочи, че на 02.11.2020 година между ответника и „Микро Кредит“ АД е бил сключен договор за заем по силата на който на ответника е бил предоставен заем размер на 1000 лева, срещу задължение на ответника да го върне, ведно с договорната лихва. Посочва, че по искане на ответника с кредитора е „Микро Кредит“ АД е бил сключен и договор за допълнителни услуги по силата на който са му били предоставени допълнителни услуги в пакет „Комфорт“ срещу заплащане на пакетна цена от 66.85 лева. Ищецът сочи, че и двете суми е следвало да бъдат върнати разсрочено в срок до 14.11.2021 година. Посочва, че след изтичане на срока за заплащане на кредита от страна на ответника останали дължими суми за главница договорна лихва и за възнаграждение за допълнителни услуги. Признава, че ответникът е платил общо сума в размер на 510 лева, но има дължими задължения по договора. Посочва, че между него и „Микро Кредит“ АД на 12.03.2021 година е бил сключен договор за цесия по силата на който вземането е било прехвърлено в негова полза, изцяло. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК срещу ответника пред Районен съд- Сандански, което било уважено и сочи, че 1 заповедта за изпълнение е била връчена със залепване на уведомление, поради което предявява настоящия иск. Твърди, че ответникът е било уведомен за извършената цесия.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № **/ 2022 год. по описа на РС- гр.

Сандански: - сумата от 784,67 лева, представляваща главница, сумата от 138,40 представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2021г. до 04.11.2021г., сумата от 601,65 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 53,19 лева, представляваща мораторни лихви за периода от 05.03.2021г. до 21.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2021г. до окончателното й изплащане. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът не се явява и не изпраща представлява и не взема становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2020 год. Е. Н. Г. е подал искане до „Микрокредит“ АД № 9012-00038565 за заем в размер на 1000 лева, със срок на издължаване 12 месеца. В искането той е декларирал, че се е запознал с Общите условия към договорите за заем на „Микрокредит“ АД и е декларирал, че ги приема. Искането му е било одобрено и същият ден – 02.11.2020 год. между него и „Микрокредит“ АД е бил сключен договор за заем Микрокредит № 901200038565. Съгласно договора на ищеца се е предоставил заем в размер на 1 000 лева при фиксиран лихвен процент от 40.47 % и ГПР 48.90% или обща сума за погасяване 1 232, 52 лева за срок от 12 месеца разсрочено на 12 месечни погасителни вноски всяка от 102, 71 лева. Съгласно параметрите на договора с част от заемната сума, а именно с 360, 69 лева е следвало да се рефинансира друго задължение на ищеца по договор № 9012-00024513 и сумата за получаване възлизала на 639, 31 лева. В т. 2 от договора е било уговорено, че начинът на усвояване на кредита е трябвало да бъде в брой в офис на „Микро кредит“ АД.

Съгласно приложения към договора погасителен план, неразделна част от него първата вноска е следвало да се извърши на 04.12.2020 год., а последната на 04.11.2021 год.

Договорът и погасителния план – Приложение към него са били подписани от ищеца и от кредитен консултант – представител на заемодателя, като преди подписа кредитполучателят е декларирал, че е получил предоставената сума от 1000 лева.

На 04.11.2020 год. ищецът е отправил искане до „Микрокредит“ АД за допълнителни услуги към договора за заем. В искането е било посочено, че ищецът желае допълнителни услуги от заемополучателя в пакет „ Комфорт“, които услуги са били подробно описани в приложение № 1 към искането.

Същият ден между „Микрокредит“ АД и ищеца е бил сключен и договор за 2 допълнителни услуги към заем Микрокредит № 9012-00038656. Съгласно уговореното в договора в чл. 3, на ищеца са били предоставени допълнителни услуги в пакет „Комфорт“, включващ следните услуги: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските на името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.Безплатно внасяне на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5 Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути; 7.

Преференциално обслужване; 8. Право на участие в специални промоции. Срещу предоставянето на тези “допълнителни услуги”, съгласно т. 4.2. от договора, заемополучателя е дължал заплащането на цена, посочена в т. 3, а именно цена, платима разсрочено на 12 бр. месечни вноски от по 66, 65 лева или общата сума от 802,22 лева.

Договорът е бил подписан от ищеца и от кредитен консултант на „Микрокредит“ АД.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че 639, 31 лева от заемната сума от общо 1000 лева е била платена в брой на ищеца в офиса на „Микрокредит“ АД, а с остатъка е било рефинансирано негово старо задължение към същото дружество. Вещото лице сочи, че от страна на ищеца са били извършени следните плащания по договора: - на 24.11.2020 год. е била платена сумата от 170, 00 лева, от която са били погасени 69, 43 лева за главница, 33.72 лева за лихва и 66, 85 лева за допълнителни услуги; - на 31.12.2020 год. са били платени 170 лева, с които са били погасени 71, 75 лева за главница, 31,40 лева за лихва и 66, 85 лева за допълнителни услуги; - на 04.02.2021 год. са били платени 170 лева, с които са били погасени: 74,15 лева за главница, 29,00 лева за лихви и 66, 85 лева за допълнителни услуги или общо платените от ищеца суми възлизали на 510 лева, от които 215, 33 лева за главница, 94,12 лева за лихва и 200, 55 лева за допълнителни услуги. Експертът заключава, че на 04.02.2021 год. ищецът е извършил последното плащане и е изпаднал в забава.

На 12.03.2021 год.. между “Микро Кредит” АД, като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като купувач е бил подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача вземанията, произтичащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗП, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, които вземания са били индивидуализирани в Приложение № 1 към този договор. Съгласно Приложение № 1 от 18.06.2021 год. под № 69 в списъка на вземанията са били включени и вземанията срещу ищеца по гореописания договор за заем Микрокредит № 9012-000385565 в размер общо на 1 535, 98 лева.

За извършената цесия длъжникът е бил уведомен от цедента с уведомление, приложено към исковата молба, което му е било връчено редовно на 31.05.2023 година – видно от разписка на съобщение за връчен препис от исковата молба – лист 53 от делото.

На 07.01.2022 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД – видно от справка в ТР, е подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред РС- Сандански за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца за следните суми: - сумата от 3

784,67 лева, представляваща главница по договор за заем Микрокредит № 9012-00038565/ 02.11.2020г., сумата от 138,40 представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2021г. до 04.11.2021г., сумата от 601,65 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 53,19 лева, представляваща мораторни лихви за периода от 05.03.2021г. до 21.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане и за разноските по делото.

На 13.01.2022 год. съдът е издал заповед № 14 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ответника за посочените суми и за сумата от 25 лева за разноските за платена държавна такса и за сумата от 50 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника със залепване на уведомление. На 07.12.2022 год. на кредитора е било връчено съобщение, с което му е било указано за възможността за предяви иск за установяване на вземанията си.

Настоящия иск е бил предявен на 29.12.2022 год.

От експертното заключение на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че към датата на цесията непогасените задължения по договора възлизали на следните суми:

784, 67 лева за главница, 138, 40 лева за лихва и 601, 65 лева за допълнителни услуги, 52,01 лева за лихви за забава за периода от 05.03.2021 год., представляваща датата на забавата на първата вноска до 21.12.2021 год.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл.

47, ал. 5 от ГПК – с изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на уведомление. В този случай, по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, на ищеца е указано от заповедния съд, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в законния едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, поради което съдът приема предявения иск за допустим.

Предявеният иск е частично основателен:

Договорът за кредит, предмет на настоящото дело, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът в случая е сключил договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

В настоящия случай се доказа, че между “Микрокредит” АД и ответника е бил 4 сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника Г. е бил предоставен паричен заем в размер на 1000 лева, срещу задължението му да го върне разсрочено на 12 броя месечни вноски, платими на определени дати от по 102, 71 лева всяка като общата сума по кредита възлизала на 1232, 52 лева, която сума освен главницата включвала и лихвения процент, който е бил фиксиран за срока на договора. Доказа се по делото, че ищецът е предоставил на ответника заемната сума, за което той се е подписал саморъчно в договора, т.е. ищецът доказа, че е изпълнил задължението си по договора, но от страна на ответника се доказа, че е изпаднал в забава на 05.03.2021 г. и към датата на падежа на задължението е имал неплатени вноски за главница и лихви.