Решение № 267 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Янкова

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200210 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура София, против решение № 2/ 6.01.2026 г. на Апелативен съд София постановено по в.н.о.х.д. № 902/2025 г.

В съдебното заседание, участващият прокурор от ВКП не поддържа протеста.

Намира, че въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения и при формиране на крайните правни изводи е спазила предписания в закона ред. Счита, че протестът отразява собствения доказателствен анализ на изготвилия го прокурор.

Посочва, че правомощията на ВКС при третото разглеждане на делото, предвидени в чл.354, ал.5 от НПК не изключват касационния характер на производството и съответно не освобождават изготвилия протеста прокурор от задължението да обоснове допуснатите от въззивната инстанция нарушения, което в случая не е изпълнено, вместо което е заместено с пледоария за доказаност на обвинението, насочваща към непредвидено основание за касационен контрол каквото е необосноваността на акта. Изразява становище за законосъобразно изпълнена процесуална дейност от страна на контролираната инстанция като намира, че прегледът на съдебната дейност не сочи да са изопачени фактите, нито да е допуснато превратно оценяване на източниците, включително и на тези с водещо доказателствено значение - показанията на трите свидетелки А., А. и М.. В обобщение заключава, че атакуваното въззивно решение е законосъобразно и като такова счита, че не се нуждае от отмяна.

Подсъдимите В. П., Ц. Т., С. М., Г. Л. и Г. А., редовно призовани се явяват. Явяват се и упълномощените им защитници, адв. П. за подс.П., адвокат И. А. - за подсъдимите Т. и М., адв.Л. К. - за подс.Л. и адв.К. М. - за подс.А.. Протестът се оспорва изцяло от подсъдимите и упълномощените им защитници. Адв.П. акцентира 1 върху законосъобразно оценената от въззивната инстанция доказателствена съвкупност и моли за касационно решение, което да потвърди въззивното такова като правилно и законосъобразно. В лична защита подс.П. изразява съгласие с позицията на защитника си и сочи, че не е извършвал престъпления. Адв.А. насочва вниманието на съда към три пункта от доказателствената съвкупност - негодните ВДС, несъответствието в номерата на иззетите при извършеното претърсване и изземване спрямо подс.Т. банкноти с тези на предявените му в съдебно заседание и принадлежащите на съпругата му телефонни номера, за които, според обвинението е осъществявал комуникация, в обобщение на което защитата предлага да се приеме, че липсва каквото и да е доказателство в подкрепа на обвинителната теза и моли решението да бъде потвърдено. В същия смисъл е изразената от подсъдимите Т. и М. позиция, които подкрепят изцяло становището на упълномощения си защитник. Адвокат К. намира въззивния акт за правилен и законосъобразен като посочва, че в същия е направен изключително подробен анализ на годните доказателствени средства, от който са изведени правилни и съответни на закона изводи, поради което моли въззивното решение да бъде потвърдено. Подсъдимата Л. се присъединява изцяло към изразеното от защитника й становище и моли да бъде оправдана, тъй като не е извършила престъпление. Адвокат М. отправя молба за потвърждаване на въззивното решение, като намира, че не са налице касационни основания, понеже въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения, а при направения собствен анализ е достигнала до извод, че не е извършено от подсъдимите престъпление по чл.321 от НК, нито вторичните такива. Подс.А. изразява пълно съгласие със становището на упълномощения си защитник и заявява, че е невинен.

В упражнено право на последна дума подсъдимият П. заявява, че единственото му желание е животът му нататък да стане нормален, подс.Т. сочи, че не е участвал в никаква престъпна група и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена, за което, в право на последна дума молят и подсъдимите М., Л. и А..

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Протестът е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК и отговаря, макар и в минимален обем на стандарта по чл.351, ал.1 от НПК, тоест е годен да предизвика касационна проверка.

Разгледан по същество е неоснователен.

Следва да се посочи предварително, че изразената от участващия прокурор от ВКП позиция за неподдържане на подадения протест, не освобождава касационната инстанция от задължението да го разгледа. ВКС не би бил ангажиран от посоченото задължение само в случай на оттегляне на протеста, каквато хипотеза не е налична по делото.

Ето защо, настоящият касационен състав дължи произнасяне по протеста, инициирал настоящото производство, но със следните предварителни уточнения относно пределите на поисканата касационна намеса:

1. В протеста се твърди, че с атакуваното въззивно решение подсъдимите неправилно са били оправдани за извършената от тях престъпна дейност.

Възпроизведената в подкрепа на оплакването аргументация условно би могла да бъде обособена в две части, но не по критерия относимост към конкретен касационен повод, какъвто цифрово изобщо не е посочен, а с оглед избрания подход при изготвянето му - предложената от изготвилия го прокурор фактология, която ВКС да възприеме (стр.12 - стр.15) и доказателствената й обосновка (стр. 15 - стр. 28), сведена до буквален препис на мотивите към постановената от втория въззивен състав присъда по в.н.о.х.д. № 443/2018 г. Иначе казано, съдържанието на протеста се 2 изчерпва с предложените от прокурора фактически положения и искане за кредитиране на конкретни доказателствени източници, при доказателствения анализ на които ВКС да приеме за доказано, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 321, ал.3 пр. 2, т.1 във вр. с ал.1 от НК - за подс.П. и по 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК за подсъдимите Л., Т., М. и А..

Вярно е, че като трето касационно разглеждане на делото настоящото производство е подчинено на правилата, предвидени в чл.354, ал.5 от НПК, съгласно които „При жалба или протест срещу присъдата или решението на въззивната инстанция ВКС решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивна инстанция“. Но, предвидената в нормата възможност не приравнява касационната и въззивна инстанция и не превръща ВКС във въззивен съд, съответно изобщо не е от естество да освободи прокурора от задължението му да съобрази касационния протест с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК.

Както се отбеляза, протестът не съдържа в цифров израз нито едно касационно основание от регламентираните в чл. 348 от НПК. Доколкото все пак в уводната част на протеста е формулирано общо оплакване от въззивното решение като "постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК..“, то и ВКС намира, че така изразеното недоволство позволява да бъде разчетено като въвеждащо първите две основания за касационен контрол нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, което от своя страна позволява да бъдат очертани и пределите на поисканата проверка, обхващащи посочените две касационни основания. Съдебната практика допуска този подход при извеждане волята на атакуващата/ атакуващите страни, като в Р № 204/ 13.11.2019 г. по н. д. № 895/2019 г., на ВКС I н.о., е прието, че касационните основания „..могат да бъдат изрично посочени в жалбата и/или протеста, но могат и да следват от изложените от подателя им съображения.“

2. От значение за допустимия обхват на касационното произнасяне е и процесуалното развитие на настоящото производство, както и спецификата на процесуалните документи, инициирали извършените инстанционни проверки, което налага да бъдат накратко проследени:

Първоинстанционното производство по н.о.х.д. № 226/2016 г., по описа на СпНС ( закрит) е приключило на 09.05.2017 г. с присъда, с която съдът признал подсъдимите В.П., Ц.Т., С.М., Г.Л. и Г.А. за невиновни и ги оправдал изцяло по повдигнатите им обвинения, както следва:

- подс.П., за невиновен в това: 1/ в периода 01.01.2012 г до 31.01.2013 г. в град София да е извършил престъпление по чл.321, ал.3 предл. 2, т.1, вр. с ал.1 от НК, а именно да е ръководил ОПГ с участници подсъдимите Т., Л. и М., а от 1.09.2012г и подс.А., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.155 и чл.159а - чл.159 г от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - постигане на печалба чрез предлаганите от жертвите на трафик сексуални услуги; 2/ в същият период и на същото място да е извършил три самостоятелни престъпления по чл.159г, пр. 3, вр. с чл.159а, ал.1, пр. 4 във вр. с чл.20, ал.2, от НК, а именно, че в съучастие, като съизвършител с другите подсъдими, в изпълнение на решение на ОПГ, състояща се от подсъдимите Т., Л. и М., а от 01.09.2012 г. и подс.А. приел с цел използване за развратни действия (проституция и други форми на сексуална експлоатация) отделни лица - Д.А., А.А. и Р.М., независимо от съгласието им; 3/в същият период и на същото място да е извършил три самостоятелни престъпления по чл.159г, пр.3 във връзка с чл.159в, пр. 1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно, че в съучастие, като съизвършител с останалите подсъдими, в изпълнение на решение на ОПГ, състояща се от подсъдимите 3

Т., Л. и М., а от 01.09.2012 г. и подс.А. използвал посочените три лица – Д.А., А.А. и Р.М., пострадали от трафик на хора, за развратни действия (проституция и други форми на сексуална експлоатация), независимо от съгласието им; 4/ в същият период и на същото място, да е извършил престъпление по чл.155, ал.5, т. 1, пр. 2 и т.3, вр. с ал.3, вр. ал.2, пр.1 и пр.2 от НК, а именно в изпълнение на решение на ОПГ, състояща се от подсъдимите Т., Л. и М., а от 01.09.2012 г. и подс.А., е предоставял систематически помещение, находящо се в бар /име/ - /населено място/, на различни лица за полови сношения и за блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел - получаване на парична облага и по отношение на три лица - Д.А., А.А. и Р.М..

- подс.Т., за невиновен в това: 1/ в периода 01.01.2012 г до 31.01.2013 г. в град София е извършил престъпление по чл.321, ал.3 предл. 2, т.2, вр. с ал.2 от НК, а именно да е участвал в ОПГ с ръководител подс.П. и участници подсъдимите Л. и М., а от 1.09.2012г и подс.А., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.155 и чл.159а – чл.159 г от НК , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - постигане на печалба чрез предлаганите от жертвите на трафик сексуални услуги; 2/ в същият период и на същото място, да е извършил престъпление по чл.159г, пр.3, вр. с чл.159а, ал.2, т. 6, пр.1, вр. с ал.1, пр.1 и пр.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно, че в съучастие, като съизвършител с другите подсъдими, в изпълнение на решение на ОПГ, състояща се от подсъдимите П. като ръководител и Л. и М., като участници, а от 01.09.2012 г. и подс.А. приел с цел използване за развратни действия (проституция и други форми на сексуална експлоатация) отделно лице - Д.А., независимо от съгласието й; 3/в същият период и на същото място да е извършил две самостоятелни престъпления по чл.159г, пр.1 и пр. 3 във връзка с чл.159в, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК, а именно, че в съучастие, като съизвършител с останалите подсъдими, в изпълнение на решение на ОПГ, с ръководител подс.П. и участници подсъдимите Л. и М., а от 01.09.2012г. и подс.А., използвал две лица -А.А. и Р.М., пострадали от трафик на хора, за развратни действия (проституция и други форми на сексуална експлоатация), независимо от съгласието им; 4/ в същият период и на същото място, да е извършил престъпление по чл.155, ал.5, т.1, пр.2 и т.3, вр. с ал.3, вр. ал.2, пр.1 и пр.2 от НК , а именно в изпълнение на решение на ОПГ, с ръководител подс. П. и участници подсъдимите Л. и М., а от 01.09.2012г. и подс.А., е предоставял систематически помещение, находящо се в бар /име/ - /населено място/, на различни лица за полови сношения и за блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел - получаване на парична облага и по отношение на две лица - Д.А. и А.А..