Определение № 93 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2574/2021
- Вид
- Определение № 93
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93 гр. Варна, 09.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102574 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34755/28.11.2025 г. на Ю. С. Т.; С. С. Т.; Е. Ю. Т.; К. Ю.
Т.; И. Г. Т. и С. И. Т., чрез адв. Г. А. за изменение в частта за разноските на Решение № 1120/03.11.2025 г., постановено по настоящото дело.
Молителите излагат, че в полза на ищеца е следвало да бъдат присъдени разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК в общ размер на 100 лева. Твърдят, че доколкото ищецът е бил представляван от държавен инспектор с юридическо образование, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК, препращаща към чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че съдът е присъдил разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, чийто общ размер възлиза на сумата от 2375 лева, от които 450 лева- юрисконсултско възнаграждение. Намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не надхвърля максималния предвиден такъв в Наредбата за заплащане на правната помощ. Сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от същата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв., а видно от ал. 2, при дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % от максимално предвидения в ал. 1, размер ( или максимален такъв от 540 лева).
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Подадена в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирани лица – ответниците по делото, молбата за изменение на решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като аргументите за този извод са 1 следните:
Производството по делото е образувано въз основа на мотивирано искане на КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ срещу Ю. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „*** ап. 5, С. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „*** ап. 5, Е. Ю. Т. с ЕГН: ********** чрез Ю. С. Т. ЕГН:**********, като негов баща и законен представител с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „*** ап.
5, К. Ю. Т. с ЕГН:********** чрез Ю. С. Т., егн:**********, като негов баща и законен представител с постоянен и настоящ адрес: гр. варна, ул. „*** ап. 5, И. Г. Т. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Партизани, ул. „*** общ. Дългопол, С. И. Т. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Партизани, ул. „*** общ. Дългопол и цена на иска 410 671,09 лева.
С постановеното по делото решение, предявените от Комисията искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество срещу Ю. С. Т.; С. С. Т.; Е. Ю. Т.; К.
Ю. Т.; И. Г. Т. и С. И. Т. са уважени изцяло, като съобразно изхода от спора, съдът е присъдил в полза на ищеца сторените по делото разноски и е осъдил ответниците да заплатят дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт.
С оглед наведените с настоящата молба възражения, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от ал. 8 на същата разпоредба, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай, КОНПИ е била представлявана от юрисконсулт, чието възнаграждение, както и правилно са посочили молителите се определя по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПпР.
Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП (в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. В настоящия случай, с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, както и осъществените процесуални действия, съдът е присъдил размер на възнаграждението от 450 лева, който не намира основание да ревизира. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че останалите присъдени суми, представляващи сторени в производството разноски са и реално заплатените и респ. дължими в полза на ищеца, такива, съобразно представения от него списък по чл. 80 ГПК. В тази насока размерът на твърдяната от страна на ответниците за достатъчна сума, дължима съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, в общ размер на 100 лева, съдът намира за нелогичен, още повече, при определен минимален размер от 200 лева.
Въз основа на изложеното, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34755/28.11.2025 г. на Ю. С. Т.; С. С. Т.; Е.
Ю. Т.; К. Ю. Т.; И. Г. Т. и С. И. Т., чрез адв. Г. А. за изменение в частта за разноските на 2
Решение № 1120/03.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2574/2021 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3