Решение № 151 от 08.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500094 по описа за 2023 година

С Решение № 437/19.12.2022 год. по гр. д. № 312/2022 год. Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на Д. И. К. сумата 50 000 лв. – частичен иск от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за причинени му неимуществени вреди от настъпилата на 16.05.2021 г. смърт на брат му Д. К. при ПТП на 16.05.2021 г. в гр. Русе, при което управляваният от Н. С., починала на същата дата, с несъобразена скорост л. а. „BMW“ с рег. № Р 9138 КН, собственост на Д. К., катастрофира и в който лек автомобил като пътник се е намирал Д. К., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. К. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 2 030 лв., а в полза на РОС 2 000 лв. ДТ върху уважения размер на иска и 150 лв. разноски от бюджета.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез пълномощника адв. Т. П.. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Ищецът не е доказал своята активна материална легитимация. Нарушен е принципът по чл. 52 от ЗЗД и присъдената сума е прекомерна. Исковата молба е идентична с тази, подадена от дядото и бабата на починалия, включително и в частта за отношенията между ищците и починалия, както и относно претърпените болки и страдания, от което следва, че всички те са претърпели еднакви болки и страдания. Моли съда да отмени решението и вместо това да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.

В писмения си отговор въззиваемият-ищец Д. И. К. чрез пълномощника адв. К.

1

Д. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение. Изложени са доводи по всяко от оплакванията в жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищецът Д. И. К. е предявил против ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., частичен иск от сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие от смъртта на неговия брат Д. И. К., настъпила в ПТП на 16.05.2021 год., причинено от водача на л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 9138 КН Н.

Н. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 25.03.2022 год. до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е оспорил механизма на произшествието, настъпването на неимуществени вреди за ищеца в причинна връзка с ПТП, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия му брат, както и размера на претендираното обезщетение. Направил възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправомерно поведение на пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан в нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП, както и поради това, че пострадалият се е качил в автомобил, управляван от лице, за което е знаел, че е употребило алкохол.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е настъпването на ПТП на 16.05.2021 год., по път I-5 по посока от гр. Русе към гр. Бяла, между л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 9138 КН, управляван от Н. Н. С. и т. а. „MAN“ с рег. № GE TA 727 на влекача и рег. № GE TA 273 на полуремаркето, в резултат на което е настъпила смъртта на Д. И. К., пътувал на предната дясна седалка на лекия автомобил.

Образувано е било ДП № 176/2021 год. по описа на ОД на МВР – Русе (прокурорска преписка № 2046/2021 год. по описа на ОП – Русе) за престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 5 б. „б“ пр. 1 вр. ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, което е било прекратено на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК поради смъртта на извършителя Н. С. (Постановление от 25.02.2022 год. на ОП – Русе). Към настоящото производство е приложено ДП № 176/2021 год. по описа на ОД на МВР – Русе.

Безспорно е също така, че водачът на л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 9138 КН е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Лев инс“ АД.

Ищецът Д. И. К. е брат на пострадалия Д. И. К., който към датата на ПТП е бил на 24 години, а ищецът – на 19 год. (Удостоверение за родствени връзки от 01.06.2021 год. на Община Иваново).

Относно механизма на ПТП по делото пред първата инстанция е допусната и изслушана автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ем. Ж..

Експертът описва следния механизъм на ПТП: л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 9138 КН, управляван от Н. Н. С., се движел по път I-5, в района на км 3+700 в посока от гр. Русе към гр. Бяла със скорост от 132,2 км/ч. В района на отбивката за бензиностанция „Лукойл“ автомобилът поднесъл вляво, след което, насочен косо вдясно, с блокирана спирачна система, се блъснал в задната част на полуремарке на товарен автомобил 2

„MAN“ с рег. № EG TA 727, който бил паркиран извън дясната лента за движение по път I-5. Товарният автомобил е бил паркиран извън лентите за движение и не е пречел на движението и видимостта по главен път I-5. Пътните ленти и границите на платното за движение са били очертани с непрекъсната линия.

Според вещото лице, най-вероятната причина за настъпилото произшествие е превишената скорост, с която се е движил лекият автомобил. Водачът на товарния автомобил не е извършил неправилни действия от технически характер. Този автомобил е бил паркиран извън ограничителните линии на платното за движение, като по делото липсват данни за поставен светлоотразителен триъгълник. Така предприетите мерки от водача на товарния автомобил са били достатъчни за техническо осигуряване на безопасността в участъка.

По делото е била допусната и съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Пл. Д.. От заключението се установява, че по трупа на Д. К. не са били установени травматични увреждания, които характерно се получават в подобни случаи при поставен предпазен колан. Предвид това и като съобразил снимковия материал по ДП, от който било видно, че предпазният колан за предна дясна седалка бил в прибрано към колонката положение, експертът е дал заключение, че при процесното ПТП Д. К. е бил без поставен предпазен колан. Вещото лице е изяснило също, че с оглед вида на ПТП, локализацията и тежестта на деформациите на лекия автомобил и установените травматични увреждания по Д. К., наличието на поставен предпазен колан не би могло да предотврати настъпването на тежки, несъвместими с живота увреждания, водещи до сигурен летален изход.

Според химическите експертизи в кръвта и урината на водача Н. С. не са се съдържали етилов алкохол, наркотични и лекарствени средства.

Като свидетел по делото е разпитана А. А. М. – съсед на ищеца. От показанията се установява, че Д. и Д. били неразделни като деца – и в училище, и в игрите. Като пораснали, започнали да излизат заедно с приятели. Д. бил много привързан към брат си. Цялото семейство живеело в една къща - заедно с бабата и дядото на ищеца.

Поради привързаността си един към друг, двамата братя живеели в една стая, въпреки че имало възможност да бъдат в отделни стаи. След инцидента Д. се травмирал, не контактувал с никого. Преди бил жизнерадостен, а след случилото се постоянно бил тъжен и умислен. Постоянно бил затворен вкъщи, не излизал с приятели; цяла година му било трудно да се адаптира и в училище. Родителите му споделяли, че до около три месеца след инцидента сънувал кошмари, преживявал смъртта на брат си.

Свидетелката често го виждала да отива към гробищата. Брат му бил като идол за него и след смъртта му Д. станал „особен“. Често бил със зачервени очи; криел се, когато плаче. Не желаел да посещава местата, които преди това са посещавали заедно с покойния си брат. Искал постоянно да е близо до родителите си от страх, че може да загуби и тях. Основна грижа за него и брат му полагали родителите им, като в отглеждането им участвали и бабата и дядото. Другият им дядо, на име С., също идвал периодично на гости. Към момента на разпита на св. М., Д. завършил училище, но бил безработен.

От показанията на свидетеля ЕрД. С.ов Я. – братовчед на ищеца, се установява, че двамата братя били неразделни и много щастливи, обичали се. Връзката им се основавала на братска любов, взаимност и доверие. Живеели заедно в една стая – легло до легло. Д. помагал на Д. във всичко. Заедно ходели на планина, на море, на пикник.

След случилото се Д. се затворил; не допускал никого до себе си – дори и свидетеля, с когото преди това били близки. Не излизал никъде и с никого. Общувал само с 3 родителите си, като се опитвал да е с тях постоянно, защото изпитвал страх да не ги загуби. Д. редовно ходел на гроба на брат си и плачел. Непосредствено след катастрофата не можел да спи. Продължава да се събужда през нощта с викове и плач.

Д. завършил училище, но не е ходил на абитуриентската си вечер. Не работел. Със свидетеля се виждали постоянно, но Д. не го допускал до себе си. Мълчал, не отговарял на въпросите му, започвал да плаче, ставало му нервно. Семейството на Д. било много сплотено. Двамата с брат си били отгледани от техните родители, баба и дядо.

Като свидетели по делото са били призовани също К. С.ов И. (дядо на ищеца), Селиме Илиязова И.а (баба на ищеца) и С. Ф. А. (дядо на ищеца). Всички те са отказали да свидетелстват на осн. чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., частично от сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от смъртта на неговия брат, настъпила в ПТП на 16.05.2021 год., причинена от водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Безспорно в случая е наличието на застрахователно събитие по см. на § 1 т. 4 от ДР на КЗ, поради което за ответника-застраховател е възникнало задължение да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, пряк и непосредствен резултат от това събитие (чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ). По делото е установен механизма на ПТП и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия, който резултат се намира в пряка причинна връзка с деликта. Безспорно е и наличието на валидна застраховка на деликвента по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Независимо от горния извод, обаче, предявеният иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен и отговорността на ответното застрахователно дружество за репариране на претендираните от ищеца вреди вследствие смъртта на неговия брат не следва да бъде ангажирана. По делото не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, че съществуващата между ищеца и починалия емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. е разширен кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС, в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при 4 доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.