Решение № 24 от 30.01.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Панагюрище, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200217 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. П. Ц., с ЕГН/ЛНЧ **********, от гр.Панагюрище, ул.“*****“ №21, чрез адв.П.М. от ПАК, против Наказателно постановление№ 23-0310-000599/15.11.2023 г. на Началник Ру гр.Панагюрище при ОД МВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца

С жалбата се атакува процесуалната и материално-правна законосъобразност на двата административни акта и се иска отмяна на санкционния.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива конкретни доводи за претендираната порочност, поради което настоява да се НП. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище за неоснователност на жалбата.

Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 29.10.23г., в 13.30ч., св.Ш. и колегите му П.Ш и С. Д били в обедна 1 почивка и отивали да обядват в заведението „Харно“. След като паркирали служебния автомобил, тримата слезли от него и забелязали, че лек автомобил с марка „БМВ“ идвал откъм бензиностанция „ТимШел“, като излизайки на кръстовището автомобилът завивайки по посока гарата като движението се извършило напряко на пътя с вратите напред. Св.Ш. и П.Ш се качили обратно в служебния си автомобил и последвали жалбоподателя, когато го настигнали пред гарата, пуснали светлинен сигнал и спрели жалбоподателя. Св.Ш. поискал документи на водача, като същият казал, че няма. Св.Ш. извикал дежурния АП на РУ гр.Панагюрище, който дошъл на место и св.В. съставил АУАН Серия GA №883046 за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Съставеният на жалбоподателя АУАН му бил надлежно предявен и с връчен препис, а въз основа на него било издадено атакуваното НП.

То неоснователно се критикува с оглед съдържанието му. Както то, така и актът, въз основа на който е издадено, съдържат обстоятелства по административно-наказателното обвинение, които го правят ясно и разбираемо, при напълно съответна и правилна правна квалификация. Пътят на движение на автомобила, дори посоката, е ясно посочен чрез конкретно описание на улиците. Описани са конкретните действия по движение на автомобила, дало основание да се приеме, че не се касае до извършване на маневра, а именно до т.н. „дрифт“.

Като цяло, съдържанието на двата административни акта съответства на нормативно установените изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Актовете са издадени от териториално и материално компетентни за това органи. Напълно спазена е била процедурата по тяхното съставяне, предявяване и връчване на преписи.

Горният анализ установи процесуалната изправност на двата акта и обоснова решение на неоснователност на претенциите на жалбоподателя в обратния смисъл (виж жалбата). По отношение на възражението в жалбата, че неправилно било посочено мястото на нарушението Улица без име и ул.“Георги Бенковски“ същото не се споделя от настоящия съдебен състав, това е така, защото именно с/у улица „Георги Момеков“ /посоката от която е навлязъл автомобила“/ към ул. „Георги Бенковски“ се намира и въпросната улица, която дори и в приложеното фотокопие от bgmaps.com /л.7/ няма име.

Що се касае за възражението, че върху АУАН с химикална паста е написана 2 санкционната разпоредба, същото не представлява процесуално нарушение.

Ноторно известно е на съда, че организацията на работа на ръководството на РУ – Панагюрище е че в АУАН се вписва нормата, която установява нарушението (напр. чл. от ЗДвП), докато самото конкретно наказание (санкционната част) се определя окончателно в Наказателното постановление (НП) от административнонаказващия орган

По същество нарушението е безспорно установено.

Възприятия, и то непосредствени, от процесната ситуация е имал св.Ш., поради което и той е основен източник на информация относно правнорелевенатните факти. Св.В. е бил само актосъставител и неговите показания не биха могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка – т.е. последният не е бил очевидец на нарушението, същият е извикан за самото съставяне на АУАН.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не се съдържа изчерпателно или примерно изброяване на забранени конкретни начини и/или техники на управление на МПС, които да са несъвместими с нормалното използване на пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Няма изискване и за повторяемост на неправомерни действия, за да бъде реализирана специалната съставомерна цел – използване на пътното платно не по предназначение. Обективирането на подводимото под нормата на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП съставомерно поведение може да бъде осъществено и чрез единично действие, което да се квалифицира като нарушение на забраната за използване на пътното платно не по предназначение. Съдебната практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с моторното превозно средство се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС-то, извършващо движение с цел превоз на пътници и товари. Като такива действия неизчерпателно могат да се възприемат форсиране на двигателя, рязко подаване на газ, самостоятелно или последвано от умишлено въртене на гуми или на презавИ.е и извършване на кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране движението на колелата на МПС-то;

3 преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение. За да бъде реализиран този състав на нарушение водачът на МПС следва да го управлява по екстремен начин посредством неоправдано и ненужно експлоатиране на техническите възможности на автомобила, което да доведе до извеждането му извън контрол на място, непредвидено за такива цели и по начин, създаващ потенциална опасност за живота и здравето на самия водач и на останалите участници в движението или да го управлява по демонстративен начин без придвижване от място, но създаващ възможност за ненужно и рисково изваждането му от контрол, несъвместимо с целите за използване на пътя. От субективна страна такова реализирано поведение изисква преднамереност в действията на водача, имащ задължението да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, които да са реализирани съзнателно и без наличие на причини от обективен характер.

Тоест, изискуемата форма на вина е пряк умисъл. Такъв е и настоящият казус.

Жалбоподателят преднамерено, съзнателно, без причини от обективен характер е извършил неправомерни действия, боравейки със системите за управление на автомобила по нетипичен и ненужен за нормалното му придвижване начин действия. Тези действия след спирането му на пътя и преди нормалното му потегляне са се изразили в подаване на газ и форсиране на двигателя, презавИ.е на волана, довело до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътното платно. По този начин жалбоподателят съзнателно е използвал пътя за други цели – предизвикателна и ненужна демонстрация пред ограничен кръг лица – пътниците в автомобила на техническите възможности на лекия автомобил и на собствените шофьорски умения извън неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Тези данни обосновават изводите на контролния и наказващия органи за именно извършено нарушение по см. на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Обратните твърдения на жалбоподателя, заявени още с жалбата, не само останаха недоказани, но и се опровергаха от ангажираните гласни доказателствени средства.

Последното е доказано по време, място, начин на извършване и извършител. С извършването му е осъществен състава на приписаното 4 нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Наложените санкции са законодателно предвидени като кумулативни и в твърд размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

Горното обсъждане предпостави решението за потвърждаване на НП, а то – неоснователността на претенцията на защитника за присъждане на разноски за адвокат, но пък основателност на претенцията на юрисконсулта за полагащо й се възнаграждение в хипотезата на чл. 63, вр.чл. 144 и 143 от АПК, вр. чл. 78 ГПК. Юрисконсулското възнаграждение следва да се определи на 100 лева, предвид проведените две открити съдебни заседания по събиране на доказателства, обема на доказателствения материал, фактическата и правна сложност по делото.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

23-0310000599/15.11.2023 г. на Началник РУ ГР.Панагюрище при ОД МВРПазарджик, с което на П. П. Ц., с ЕГН/ЛНЧ **********, от гр.Панагюрище, ул.“*****“ №21 са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца ОС Ъ Ж Д А П. П. Ц., с ЕГН/ЛНЧ **********, от гр.Панагюрище, ул.“*****“ №21 да заплати на ОДМВР- Пазарджик сума в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5