Решение № 312 от 25.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Плевен, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500421 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 346/16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 804/2022 г.

Пл.РС е допуснал на основание чл.344 ал.1 от ГПК и чл. 69 от ЗН извършването на съдебна делба между А. М. Д., ЕГН**********,гр. Плевен, **********, С. М. Д., ЕГН **********, с. **********, ********** и С. Х. Б., ЕГН **********,гр. Плевен, **********, по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6 в гр. Плевен, **********, състоящ се от две спални, дневна, хол, баня и клозет поотделно, със ЗП от 105 кв.м., ведно с ТАВАН № 11, с изложение север, при съседи: от юг - коридор, от изток коридор, от запад - таван № 10 на Й. и Е. М., от север - дворно място на жилищната сграда и МАЗА № 1, при съседи: от юг - мазе на магазина, от изток - коридор, от запад - мазе на магазина, от север - коридор, ведно с 1/22 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, от стълбището, от общо избено помещение /абонатно/, стая за количка, стая за принадлежности на 1 чистачката, стая за варели, общо таванско помещение, външна водопроводна инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до ел.таблото, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор **********, адрес на имота: гр. Плевен, **********, намиращ се на втория етаж в сграда с идентификатор **********, с предназначение - жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **********, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ 105 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

**********.7, под обекта: **********.1, над обекта: **********.11.

Съдът е постановил от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват шест равни дяла, от които четири дяла за С. Х. Б., ЕГН **********, един дял за А. М. Д., ЕГН********** и един дял за С. М. Д..

Съдът не е допуснал до участие в делбата Д. В. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, **********.

Със същото решение, Пл.РС е отхвърлил предявеният от А. М. Д., ЕГН **********,гр. Плевен и С. М. Д., ЕГН **********, от с. **********, ********** иск против С. Х. Б., ЕГН **********,гр. Плевен, с правно основание чл. 69, ал.1 от ЗН, за делба по отношение на следните недвижими имоти: 1. НИВА от 5,500 дка, трета кат., находяща се в землището на с.

**********, обл. Плевен, в местността „**********“, имот № ********** по плана на земеразделяне, при съседи: имот № **********, № **********, № **********, № **********, съставляваща поземлен имот с идентификатор **********, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, при съседи **********, **********, **********, **********. НИВА от 6,000 дка, трета кат., находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността „**********”, имот №********** по плана за земеразделяне при съседи: имот № **********, № **********, № **********, № **********, № **********, съставляващ поземлен имот с идентификатор **********, трайно предназначение на територията, земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 3, при съседи - **********, **********,**********, **********, **********. НИВА от 7,000 дка, трета кат., находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността 2

„**********“, имот № ********** по плана за земеразделяне при съседи: № **********, № **********, № **********, № **********, съставляваща поземлен имот с идентификатор **********, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, при съседи:

**********, като неоснователен.

Срещу горепосоченото решение на Пл.РС е постъпила въззивна жалба от С. Х. Б. чрез процесуалния му представите адв. В. Ч. от Пл.АК в частта му, в която съдът е приел, че процесния имот, представляващ **********, находящ се на **********, ********** не е станал СИО между съпрузите Т. и Б. Д.и, а е придобит и представлява лична собственост само на Б. Д.,което обстоятелство рефлектира и върху дяловете на съделителите в допуснатия до делба имот. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение и по отношение на липса на мотиви в частта, налице ли е предявен иск или възражение от страна на ищците относно намаляване на завещателните разпоредби.

Въззивникът счита за неправилни изводите на съда, че апартамента, предмет на спора, не е станал СИО по време на брака между починалите съпрузи Д.и, а е лична собственост само на наследодателя Б. Д., тъй като отчитането на приноса на всеки от съпрузите следва да се установява по време на придобиване на имота и събраните гласни доказателства, а именно свидетелските показания на Б. К. и П. не обосновават този извод, направен от съда за изключителен принос само на съпруга. Напротив, показанията на тези свидетели, които съдът не кредитира, установяват, че наследодателката Т. Д.а е работила много, получавала е добри доходи и възнаграждения, а същевременно е полагала грижи за домакинството и болния й съпруг, който през целия им съвместен живот е имал сериозни заболявания.

На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по въпроса, ищците имат ли представено перфектно пълномощно, съгласно изискванията на закона или не, с което в тази част постановения съдебния акт остава недоказан. С отказа на съда да бъде извършена съответната проверка относно влизания и излизания в страната на двамата ищци, на практика, е нарушено правото на защита на въззивника, а решението е постановено при непълнота на доказателства и сериозно съмнение, дали е налице изрично упълномощаване от страна на ищците.

3

Според въззивника РС не е обсъдил в мотивите на решението си и обстоятелството, налице ли е изрично направено искане от двамата ищци относно претенция за възстановяване запазената им част, а се е занимал само с въпроса, установяващ правото им на наследници на починалия им чичо Б. Д.

- собственик на процесния апартамент, приемайки че този имот представлява негова индивидуална собственост, с което и в тази част решението е непълно и недоказано.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в тази му част.

Против решението на Пл.РС е постъпила и въззивна жалба от А. М. Д. и С. М. Д., чрез процесуалния им представител адв. А. К. – З. от Пл.АК в частта му, в която е отхвърлен предявеният от същите иск за делба по отношение на следните имоти - земеделски земи: Нива с идентификатор **********, площ 5,500 дка, трета категория, в местността „**********”; Нива с идентификатор **********, площ 6,000 дка, трета категория, в местността „**********” и Нива с идентификатор **********, площ 7,000 дка, трета категория, в местността „**********”, като неправилно.

Въззивниците твърдят, че когато начинът на уравнение на дяловете е изрично уговорен в договора, като е посочено, че уравнението ще се извърши в пари, то няма да е налице безвъзмездност на разпореждането. Този факт не се променя, дори когато не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете, т.е. уговорката за уравнение на дяловете може да е определяема, а не определена, с оглед изразената при сключването на договора воля, поради което придобитите от Т. Т. Д.а по време на брака земеделски земи са станали СИО, независимо от размера на платеното от нея уравнение в пари.

Въззивниците А. М. Д. и С. М. Д. считат, че полагащите им се идеални части от всеки един от имотите - земеделски земи са по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, тъй като са имоти, придобити по време на брака, с договори за доброволна делба, които са възмездни, с плащане за уравнение от страна на Т.

Т. Д.а, а за нейната наследницата/заветник - 2/3 ид. части на основание чл. 9, ал.2 от ЗН.

Молят Окръжния съд, да отмените обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за допускане на делба по отношение на 4 посочените земеделски земи, поради това че са СИО ,като допусне до делба процесните земеделските земи между съделителите А. и С. Д.и и заветникът С. Б. или наследницата по закон Д. В. Г. в посочените квоти. Претендират направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на С.

Х. Б. от А. М. Д. и С. М. Д. ,чрез процесуалния им представите адв. А. К. – З.

.Въззиваемите по въззивната жалба на С. Х. Б. - А. М. Д. и С. М. Д. твърдят, че не са от кръга на лицата, имащи право на запазена част от наследството на своя наследодател, тъй като такова право имат низходящите, родителите и съпруга, съгласно чл.28 ал.1 от ЗН.

На следващо място, в отговора се изразява становище, че решението относно квотите на съделителите на недвижим имот – **********, находящ се в гр. Плевен, **********, ********** е валидно и законосъобразно и съдът правилно е определил квотите на всеки един от наследниците.

Досежно упълномощаването на процесуалния представител адв. А. К. – З. от доверителите й - А. М. Д. и С. М. Д. се изразява становище, че по делото са представени адвокатски пълномощни от същите в оригинал, като адвокатското пълномощно на С. М. Д. е с нотариална заверка, както и че за да бъде подписано едно адвокатско пълномощно не е необходимо упълномощителите и пълномощника да се намират едновременно на едно и също място физически, с оглед съвременните средства за подписване и изпращане на документи, вкл. и по електронен път.

В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззивниците А. М. Д. и С. М. Д. чрез процесуалния си представител адв. А. З.–К. поддържат подадената от тях въззивна жалба, като считат, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно. По отношение на подадената от С. Х. Б. въззивна жалба, намират същата за неоснователна и молят да бъде потвърдено решението в обжалваната от С. Х. Б. част.

В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззивникът С. Х. Б. чрез процесуалния си представител – адв. В. Ч. моли съда, да уважи подадената от него въззивна жалба, като остави без уважение въззивната жалба, подадена от А. М. Д. и С. М. Д..

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и 5 доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно И следва да бъде потвърдено.

Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл344,ал.1 от ГПК вр.чл.69 от ЗН.

В исковата си молба, ищците А. М. Д. и С. М. Д. твърдят, че са наследници на наследодателя Б. А. Д. - техен чичо, починал на 12.02.2015 г.

Твърдят, че ответницата Д. В. Г. е наследник на съпругата на наследодателяТ. Д.а, починала на 15.10.2021 г., както и че със саморъчно завещание, вписано в Служба по вписванията - гр. Плевен, наследодателката Т. Д.а е завещала в полза на ответника С. Х. Б., описаното нейно имущество, а именно: полагащата й се част от ********** на **********; земя: ниви в с.

********** от 5,500 дка в м. „**********“, 6,000 дка в м. „**********“ и 7,000 дка в м. „**********“. Ищците твърдят, че между страните е налице съсобственост върху следните имоти: ********** в гр. Плевен, **********;

Нива от 5,500 дка, находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността „**********“; Нива от 6,000 дка, находяща се в землището на с.

**********, обл. Плевен, в местността „**********”; Нива от 7,000 дка, находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността „**********“.

Ищците твърдят, че процесния имот - апартамент не е бил в режим на СИО между наследодателите Б. А. Д. и Т. Д.а, а съставлява лична собственост на наследодателя Б. Д., тъй като е получен като обезщетение за отчужден недвижим имот на наследниците на А. П. Д. и участие в ЖСК „Извор“. По отношение на процесните земеделски земи се твърди, че същите са придобити по време на брака между наследодателите, въз основа на договори за доброволна делба, с участие на наследодателя Т. Д.а, по които е налице плащане/уравнение на дела, както и че същите са СИО. Считат, че 6 полагащите им се квоти са в размер на 1/6 ид. ч. за всеки, а за наследницата/заветника на Т. Т. Д.а - 2/3 ид. ч. от описаните имоти.