Решение № 4346 от 09.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4346 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110153693 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 и чл.224 КТ, и чл.12, ал.1 НСОРЗ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец ЛЮБЧ. Р. Г., ЕГН **********, с адрес със съдебен адрес чрез адвокат С.Й.-САК, срещу ответник „ “ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление , със съдебен адрес чрез адвокат И В.К.-САК, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С. С. - 3900,00 лева/лв./, равняващи се на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, представляващи обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ, 203,00 лв., представляващи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарната 2021г. в размер на 7 дни по чл.224 КТ и 300,00 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит, на основание чл.12, ал.1 НСОРЗ, ведно със законна лихва за забава върху трите суми, считано от 15.9.2021 г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане задълженията.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е бил назначен на длъжност електротехник в „О М З “ с трудов договор № 16 от 7.5.2002г.

На 12.3.2021г. от страна на ответника му е било отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед № 3 от 13.4.2021г. трудовото му правоотношение е било прекратено. Ищецът е отказал да получи заповедта, тъй като към дата 13.4.2021г. е бил в отпуск поради заболяване. Не е оспорвал освобождаването си по съдебен ред. В срока на предизвестието не е бил допускан до работното си място.

Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение 13.4.2021г., трудовото възнаграждение на ищеца е било в размер на 650 лева.

На 12.4.2021г. ищецът е получил писмо от Дирекция „И “ – С /Д „ИТ“ София/ с изх.

№ 21018260 от 5.4.2021г., с което е уведомен, че след извършена проверка в ответното 1 дружество му е било начислено допълнително трудово възнаграждение в размер на 1633,95 лева, като след направените удръжки в размер на 300 лева, му е била изплатена сумата 1333,91 лева. Ищецът твърди, че ответното дружество неоснователно е направило тези удръжки от 300 лева, тъй като съгласно Експертно решение № 2997/29.9.2014г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при 2-ра МБАЛ-С той е със 100% степен на увреждане без чужда помощ, като увреждането му е пожизнено. Последното обстоятелство води до редица данъчни облекчения и не е следвало да се правят удръжки върху посоченото обезщетение.

По сигнал подаден от ищеца, Д „ИТ“ С е установил от трудовото му досие водено от ответника, че е направен запис за общия му трудов стаж от „29г., 6 м. и 12 дни“. По смисъла на чл.222, ал.3 КТ за повече от десет години трудов стаж в ответното дружество, ищецът претендира обезщетение равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Ответника не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ, чрез адв. И.В. К., член на САК, със служебен адрес: е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК, като оспорва предявените в ИМ искове като неоснователни.

Ответникът твърди, че предявените от ищеца претенции за заплащане на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заедно с дължимата върху тях законна лихва, са неоснователни, тъй като същите са изцяло погасени към датата на депозиране на ОИМ, чрез извършено на 1.12.2021г. плащане извършено от него. В доказателство представя платежно нареждане от 1.12.2021г., с което на ищеца е преведена сума в общ размер на 4191,91 лв., от която обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 3900 лв. и законна лихва (от датата на предявяване на ИМ до 1.12.2021г.) в размер на 84,51 лв., парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарната 2021 г. по чл. 224 от КТ в размер на 203 лв. и законна лихва (от датата на предявяване на ИМ до 1.12.2021 г.) в размер на 4,40 лв.

По отношение на иска по чл.12, ал.1 от НСОРЗ, за заплащане на допълнително трудово възнаграждение от 300 лева за придобит трудов стаж и професионален опит, ответника оспорва така предявената от ищеца претенция, като неоснователна.

Ответникът твърди, че след направено от него начисляване и удържане на данък и осигуровки в законоустановените им размери, на 10.5.2021г. на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1333,91 лв. Смята, че от брутното обезщетение, в размер на 1633,95 лв., правилно са начислени и удържани осигуровки в общ размер на 225,16 лв., както следва: за Фонд П сума в размер на 143,45 лв.; за Фонд Б -сума в размер на 6,54 лв.; за Здравно осигуряванесума в размер на 52,29 лв., за Ф „ОЗМ“-сума в размер на 22,88 лв., тъй като нетрудоспособността на ищеца не дерогира задължението му за заплащане на тези осигуровки.

В същото време ответника твърди, че законосъобразно е начислил и удържал от дължимото на ищеца допълнително възнаграждение данък общ доход, в размер на 74,88 лв., при спазване на разпоредбата на чл.18, ал.2 от Закон за данъка върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Отбелязва, че към датата на начисляването и удържането на посочения данък ответника не е бил запознат с обстоятелството, че ищецът е нетрудоспособен, тъй като до този момент не му е било представено приложеното към исковата молба експертно решение на ТЕЛК. В този случай ответника е можел да не начисли и удържи данъка, но не и осигуровките. Отбелязва, че ищецът, на основание признатата му по надлежен ред степен нетрудоспособност, би могъл да поиска от държавата, чрез НАП, възстановяване на удържания му данък общ доход, при подаване на годишната си 2 данъчна декларация.

С оглед посоченото, ответникът прави извод, че не дължи на ищеца удържаната и заплатената на държавата сума, в размер на 300 лв., за данъци и осигуровки върху дължимото допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове поради заплащане, както и за това, че сумата от 300 лева вече е заплатена като осигуровки и дължими данъци.

С определение №270/6.1.2022г./л.31-33/ е прието за БЕЗСПОРНО между страните – сключения между страните Трудов договор/ТД/ № 16/7.5.2002г., обстоятелството, че е прекратен на 13.4.2021г., както и размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 и чл.224 КТ и чл.12, ал.1 от НСОРЗ, заплащането на претенциите за 3900 лв. и за 203 лв. ведно с лихва за забава от дата на подаване на ИМ в съда до дата на плащане от ответника, няма спор, че ответника е удържал 300 лева от допълнителна сума изплатена на ищеца от 1633,95 лева, като е платил дължимите данък и осигуровки за работника ищец, т.е. спорно е останало само дали е следвало да се удържат сумата от 300 лева.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат, редовно упълномощен. Поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, като му се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат по пълномощно. Поддържа отговора и моли исковете за 300 лева да се отхвърлят, както и останалите искове, защото сумите са изплатени.

Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – трудов договор/ТД/ № 16/ 7.5.2002г./л.5-6/, Писмо от ИА“ “ с изх.№ 21018260/5.4.2021г./л.78/; Писмо от ИА“ГИТ“ с изх.№ 21041496/13.5.2021г./л.9/; Писмо от ИА“ “ с изх.№ 21056340/19.7.2021г./л.10/; ЕР№2997/29.9.2014г. влязло в сила на 16.10.2014г./л.11/; Заповед № 3/13.4.2021г. за прекратяване на ТПО на ищеца с ответника считано от 13.4.2021г./л.12/; трудова книжка на ищеца №173439-страници 6-13/л.13-14/; банково платежно нареждане от ответника към ищеца за сумата от 4191,91 лева от 1.12.2021г./л.28/; банков превод към ищеца за сумата от 1333,91 лева на 10.5.2021г./л.29/; писмо от ответника до ищеца с изх.№ 75/9.9.2021г./л.30/.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л./, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че начислената сума от 1333,95 лева е преведена на ищеца по банков път, а сумата от 300,04 лева е преведена по банкова сметка на НАП на 26.5.2021г., като от тази сума само 74,88 лева е за платен ДДФЛ/данък/, а останалата сума е за платени осигуровки в размер на 225,16 лева. Установява се също, че при изюисляването на данъка е намален размера с 660 лева и върху сумата от остатъка от 748,79 лева е начислен и удържан данъка от 10 % и се е получила сумата от 74,88 лева. Вещото лице е посочило, че ако има надплатен данък, който подлежи на връщане това става с подаване на декларация по чл.50 ЗДДФЛ от ищеца до НАП.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Страните не спорят, а и е видно от представените по делото писмени доказателства, че са били във валидно ТПО по силата на ТД № 16/ 7.5.2002г., който е прекратен считано от 3

13.4.2021г. със Заповед № 3/13.4.2021г. на ответника.

Исковете за сумите от 3900,00 лева/лв./, равняващи се на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, представляващи обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ, и за сумата от 203,00 лв., представляващи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарната 2021г. в размер на 7 дни по чл.224 КТ подлежат на отхвърляне поради плащане в хода на делото на 1.12.2021г. по банков път в полза на ищеца, но по отношение на тези искове се дължат разноски в полза на ищеца, защото ответника е станал причина за подаването на ИМ пред съда.

Иска за сумата от 300 лева също подлежи на отхвърляне, защото работодателя е винаги задължен при изплащане на ТВ да удържа осигуровки, които да внася по сметка на НАП. Данъка ако са налице облекчения може да се намали, което в конкретния случай е сторено, защото е намален размера на плащането с 660 лева, което е нормативно определено и след това върху остатъка от сумата е удържан данък от 74,88 лева, така работодателя е изпълнил законвите разпоредби, като се е съобразил, че ищеца е с намалена работоспособност и след като е удържал 300,04 лева е изплатил по банков път сумата от 1333,95 лева. Съдът достига до извод, че доколкото тази сума от 300 лева е удържана законово от работодателя то тя не се дължи на ищеца, но ако последния счита, че тя следва да му се възстанови следва да се подаде от ищеца декларация по чл.50 ЗДДФЛ до НАП, защото сумата от 1333,95 лева е преведена на 26.5.2021г., т.е. след тази дата е могло да се подава декларацията. В конкретния случай съдът счита, че претенциите на ищеца са неоснователи и като такива следва да се отхвърлят, а на ответника се дължат разноски за тази претенция, защото сумата е платена преди подаване на ИМ пред съда.

Следва в допълнение да се посочи, че удържането на данък и осигуровки в размер на 300 лева не е „плащане зле“ от работодателя-ответник, а е законово установено, затова не може да се приложи принципа, че който плаща зле плаща два пъти. В конкретния случай по никакъв начин не може да се говори, че е платено по такъв начин, че да се дължи плащане на ищеца за удържаната сума от 300 лева. Отделно от това ако той счита, че следва да му се възстанови данъка то има специално уреден ред-административен пред НАП, но следва да се отбележи, че осигуровките са дължими и е задължително да се удържат, макар и да се касае за допълнително начислена сума. Върху всяко трудово възнаграждение което изплаща работодателя е законово задължен да начислява и удържа осигуровки и данък, в противен случай нарушава закона и подлежи на санкции.