Решение № 164 от 26.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр. Добрич, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500352 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№9837/28.04.2026 год. на В. М. И. ,ЕГН **********, с адрес Г., гр.

Ф.М., 60435, ул. *** срещу частта от решение рег.№269 /05.04.2026 год. по гр.д.№3273 /2025 год. на Районен съд Добрич ,с което е осъдена да заплаща на непълнолетното си дете Д. И. И. , ЕГН **********, от гр.Д., З.К.З.***, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, месечна издръжка за горницата над 155 евро и до 200 евро,считано от 06.03.2023 год., платима по банков път по посочена в исковата молба, банкова сметка от родителя И. И., ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част се претендира отмяната му,като въззивният съд намали размера на присъдената издръжка до минимално предвидения такъв в разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК от 155 евро . Посочено е ,че размерът на месечната издръжка следва да бъде съобразен не само с нуждите на детето ,задоволявани в стабилна семейна среда от бащата и неговите родители ,но така също и с нейните реални , а не предполагаеми финансови

1 възможности.Местоживеенето й в Г. било свързано със здравословното й състояние и нуждата от непрекъснат медицински надзор. Състоянието й не позволявало да реализира трудови доходи ,получавала единствено социално помощ от 930.60 евро месечно,която служела за покриване на основните й жизнени нужди.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата 14.04.2026 год., жалба рег.№9837/28.04.2026 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.Податните възможности на бащата и нуждите на детето били точно преценени.В. М. И. не била напълно нетрудоспособна , а само с намалена трудоспособност от 40%,следвало е да учи три дни, а два да работи срещу заплащане,вън от горното пътуванията й между Г. и България били чести.

Обжалваното решение е постановено по осъдителен иск по чл. 143 от СК за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родителят, при когото то не живее и не се отглежда от него,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 143 от СК и се разглежда повторно,тъй като решение №1000/29.11.2024 год.,допълнено с решение №201/17.03.2025 год. и поправено с решение №319/25.04.2025 год.,представляващи неразделна част от първоначалното решение по гр.д.№873/2023 год. на Добричкия районен съд,с което е изменен размера на месечната издръжка, която В. М. И. ,ЕГН **********, дължи на Д. И. И. , ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител И. Д. И. ,ЕГН **********, като е увеличен от 294 лева, равностойност на 150 евро на 360 лв. месечно, считано от 04.04.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, е било обезсилено с решение рег.№ 241/13.11.2025 год. по в.гр.д.№ 231/2025 год. на Окръжен съд Добрич и делото е върнато на Добричкия районен съд за разглеждане от друг състав на съда на предявения иск по чл.143 от СК за присъждане в полза на Д.

И. И.,вече със съгласието на неговия баща И. Д. И.,на месечна издръжка,платима от неговата майка В. М. И..

2

Жалбата е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва:

Не спорно по делото ,че страните по делото са родители на детето Д. И.

И., роден на дата 22.02.2011 год.,както и че то считано от 04.03. 2023 год.

,живее със своя баща в РБългария, гр.Д. , а майката за това време трайно пребивава във ФРГ.

От приложените служебни бележки и уверения се установява, че към 04.03.2023 год., детето е записано като ученик в 4 клас на ОУ „**“ - Д., респ. е записан като ученик в седми клас в СУ „***“ гр.Д. за учебната 2025/2026 година, като е отбелязано, че редовно посещава тренировъчни занятия . По делото не се спори, че детето тренира борба.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Д., в който се излага, че от март 2023 год., И. И. и синът му Д. са се завърнали от Г. и са се установили трайно да живеят в България. Детето учи в СУ „*** и е седми клас, тренира борба. Бащата поемал всички разходи на детето, вкл. учебни помагала и спортната му екипировка, която не била никак евтина. От разговор на социалния работник с училищното ръководство, се установява, че детето посещава редовно учебни и тренировъчни занятия, бързо се е адаптирало към новата среда, нямало проблеми в училище с усвояването на учебния материал, нито с учителите и/или съучениците си. Проявявало добра самодисциплина.

Треньорът му по борба заявил, че Д. има потенциал за постигане на високи спортни резултати, че били необходими допълнителни средства за спортна екипировка , участие в държавни и международни състезания и включването му в резерва от състезатели за изграждане на високо спортно майсторство.Д. имал личен лекар – д-р А., която съобщила, че детето при необходимост я посещава, няма данни за сериозни хронични или травматични увреждания, изискващи лечение. Ищецът живеел в гр.Д. в жилището на баба си и дядо си,заедно с баща си. Домът представлявал къща в много добро състояние, състояща се от три стаи, баня и санитарен възел. Д. имал самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Отоплението било с климатик. Детето общувало основно с роднини по бащина линия.

Не е спорно по делото ,че непосредствените грижи по оглеждане на детето се полагат от неговия баща,представил множество касови бележки за покупка на хранителни стоки, дрехи, обувки, лекарства, спортни артикули и 3 др., както и на билети за театър.

Съгласно решение на Семеен и социален център Ф., Осигурителна служба от 30.10.2018 год. , установена е степен на увреждане на майката възлизащо на 50 % въз основа на последиците от здравословните нарушения: хидроцефалия и епилепсия,която е следвало служебно да бъде проверена през месец февруари 2021 год.,а с решение от 22.07.2021 год. ,съществуваща от 01.08.2021 год. обща степен на увреждане от 40% –така удостоверение за представяне пред властите от 09.02.2026 год.

Въз основа на заявление от дата 25.06.2024 год. на В. М. И.,с решение за отпускане на социални помощи съгласно втората книга на Социалния кодекс (SGB ІІ) ,е била одобрена за подпомагането й месечна обща сума от август 2024 год. до юли 2025 год. в размер на 925.45 евро, а въз основа на заявлението й от дата 23.06.2025 год. е била одобрена месечна обща сума от август 2025 год. до юли 2026 год. в размер на 930.69 евро Професионални училища Б.Ж. от гр.Ф. на М., са изпратили на В. М. И. уведомление от 01.10.2024 год.,че е приета в Професионалното училище по социални дейност-специалност Социална педагогика (организационна форма с дневна практика) за учебната 2025/2026 год.,официалното откриване на която е следвало да се състои на 20.08.2025 год.

В съдебното заседание от 18.11.2024 год. майката е заявила,че е претърпяла пет операции по повод мозъчна киста,получава безплатно медицинска помощ и безплатни медикаменти от здравната система в Г..Била учител по образование и била приета за студент,като обучението траело три години ,обучението включвало два дни работа в детска градина ,които й се заплащали и три дни обучение в училището ,след завършването му щяла да получи магистърска степен.Живее заедно с дъщеря си и нейния съпруг в общо жилище ,разходите за което-наем и консумативи (ток,вода) се поделят между тримата.

Бащата И. И. работи по трудов договор с фирма “Региоком – Европейско дружество“-клон България. Съгласно представени удостоверения изх.

№№1555/18.10.2024год. и 47/06.01.2026 год. за шестмесечен период от месец април 2024 год. до месец септември 2024 год.,бащата е реализирал доход по трудов договор в общ. размер от 8722.63 лева,равняващи се на 4 459.81 евро ,т.е. средно месечно 743.30 евро, а за шестмесечен период от месец юни 4

2025 год. до месец ноември 2025 год.,бащата е реализирал доход по трудов договор в общ. размер от 8 041.36 лева,равняващи се на 4 111.48 евро ,т.е. средно месечно 685.25 евро.

Страните не притежават недвижими имоти, считано от 08.03.2023 год.

И. Д. И. е собственик на МПС, лек автомобил, марка „Мерцедес С 220“, произведен 2001 год., с рег. № ***.

По делото не се спори, че нито един от двамата родители на детето, не дължи издръжки на други лица, освен на роденото от брака им дете Д. И..

Добричкият районен съд е постановил предварително изпълнение на първоначално постановеното и обезсилено решение №1000/29.11.2024 год. по гр.д.№873/2023 год. на Добричкия районен съд.Съгласно удостоверение от дата 28.11.2025 год. на ЧСИ Л.Т., рег.№ *** на КЧСИ , по изп. д.

№2025***0400003, В. М. И. е заплатила на дата 28.03.2025 год. сумата от 9 337 лв. за издръжка на сина си за минал период за времето от месец април 2023 год. и текуща издръжка за месец март 2025 год., а впоследствие регулярно и издръжка до месец ноември 2025 год.,вкл. общо в размер от 12 217.77 лв.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си-така чл.143 ал.1 и 2 от СК. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,а минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата -така чл.142 от СК. Съдът отчита възрастта на детето-15 години, обстоятелството ,че е с изявени спортни качества и необходимостта от отделяне на допълнителни средства ,необходими в тренировъчния процес-екипировка, участие в състезания.Съдът съобразява податните възможности на родителите:притежавано имущество,получавани доходи и здравословно състояние,като констатира ,че майката на детето не е изцяло неработоспособна , а с 40% увреда поради здравословни нарушения ,за лечението на които не заплаща, а то се поема от здравната система на ФРГ, полага труд по време на обучението си,осигуряващ й доход,получава 5 социални помощи,месечния размер на които надхвърля размера на месечното трудово възнаграждение на бащата,никой от родителите не притежава недвижимо имущество, а бащата притежава МПС, произведено преди 25 години. Издръжката се претендира от месец март 2023 год.,от когато е изминал продължителен период от време,през който икономическите условия са променени,както и различен е размера на минималната издръжка през годините,с оглед различния размер на минималната работна заплата за страната ,съответно 398.81 евро;477.04 евро;550.66 евро и понастоящем 620.20 евро.С оглед на горното,присъждания размер на месечната издръжка следва да бъде диференциран по години, при отчитане нужда от средства за детето за времето от 06.03.2023 год. и до 31.12. 2024 год. в размер на 310 евро месечно,а от 01.2025 год. и занапред в размер на 400 евро месечно.При съобразяване податните възможности на страните и обстоятелството,че непосредствените грижи за детето се полагат от неговия баща, издръжката следва да бъде заплащана поравно от родителите, т.е.майката следва да заплаща месечна издръжка за посочените периоди в размерите от по 155 евро и 200 евро.

С оглед на горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,обжалваното решение следва да бъде отчасти отменено,отчасти потвърдено.

Независимо от изхода по делото ,не са налице условията за преразпределяне на отговорността за разноските по делото. Размерите на дължимата по сметка на Районен съд държавна такса и разноските ,които страните си дължат на основание чл.78 ал.1 и чл.78 ал.3 от ГПК,следва да бъде съобразен с уважената,респ.отхвърлена част от иска по чл. 143 от СК за периодични платежи за неопределено време с цена ,определена по правилото на чл.69 ал.1 т.7 от ГПК ,като сбор на платежите за три години на месечна издръжка от по 200 евро ,а не сумарно по правилото както на чл.69 ал.1 т.7 от ГПК ,така също така също и на правилото на чл.69 ал.1 т.6 от ГПК от сбора на всички платежи за периода от 06.03.2023 год. и до 31.12. 2024 год. , при отчитане ,че се присъжда месечна издръжка от 155 евро и за определено минало време. Предявеният иск за издръжка е един и черпи правното си основание в разпоредбата на чл.143 от СК,като иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време не е предявен,независимо че с оглед продължителността на разглеждане на делото,обусловена от обезсилване на първоначално постановеното решение , понастоящем се определя месечна 6 издръжка и за вече изтекъл период от време.