Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 797 от 10.09.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 432/2025
Вид
Определение № 797
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Петя Петева Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Разград, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3676/28.08.2025г., подадена от “Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, чрез пълномощник против разпореждане № 2254/21.07.2025г., постановено по ч.гр.дело № 1160/2025г. по описа на РС-Разград, с което заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено частично по отношение на заявени парични вземания въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както следва – 1253.79лева главница; договорна лихва в размер на 693.23лв. и обезщетение за забава от 50,22лв. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва се извода на заповедния съд, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР, което променя размера на посочения като уговорен ГПР от 64.02%. Включването й в размера на погасителните вноски представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора и е в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане в посочените части и за посочените суми и съответно издаване на заповед за незабавно изпълнение за тях. Претендират се и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното: На 20.08.2024г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на кредиторът е предоставил сума в размер на 2000 лева/1022,58 евро и общо 885,24 лева/452,62 евро са предоставени като застрахователна премия по застраховки „BANK ПАКЕТ“ при посочени ГЛП 51,14% и ГПР 64,02%. Договорът е с краен срок 25.08.2027 г. с план за погасяване на кредита на 36 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 5693,81 лева/2911,23 евро.

1

Уговорени са ГЛП от 51,14% и ГПР от 64,02%. Договорът е с краен срок 25.05.2027г. с план за погасяване на кредита на 36 месечни анюитетни вноски и общ размер на крайната дължима сума 5693,23 лв./2911.23евро. В изпълнение указанията на съда заявителят е посочил,че длъжникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 478.74лв.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417 от ГПК от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. С. С., за дължими суми, както следва: главница 2775.05лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва 693,23 лв., начислена за периода 25.12.2024г. - 28.05.2025г., мораторна лихва 50,22 лв., начислена за периода 25.12.2024г. - 12.06.2025г., и разноски по делото.

Съдът е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 1521,26 лв.- дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ******/20.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025г. окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 30,43лв. заплатена държавна такса и 64,85лв. юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност. Приел е, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което длъжникът ще дължи връщане само на чистата главница съгласно чл.23 от ЗПК.,след приспадане на извършените от длъжника плащания в общ размер от 478.74лв.

Приел е,че застрахователните премии следва да бъдат включени в ГПР, като невключването им противоречи на императивна разпоредба на ЗПК, която води до недействителност на договора.

Окръжният съд намира ,че присъждайки главница в посочения в заповедта размер районният съд е съобразил, направените от заявителя уточнения. Суми по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани в полза на молителя в заповедното производство, като в заявлението и в извлечението вземания за застраховка не са разграничени, а става дума за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост и то към трето за спора лице. Тази сума не може да бъде отнесена към претендираната главница, тъй като не представлява предоставен финансов ресурс. Предвид предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори. Уговореният ГПР не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като 2 в него не са включени застраховките по кредита. Включеното в текста на чл. 13 от изготвената от кредитора бланка на Заявление – декларация за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ,поради което не може да се формира извод,че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.

За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, жалбоподателят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.

Правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание. Застрахователната премия при уговорен ГПР от 64,02% и включена в размера на погасителните вноски, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което и на това основание, като недействителна тази сума не се дължи от длъжника, както и акцесорните вземания за лихви върху нея.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3615/25.08.2025 г., подадена от “Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, чрез пълномощник против разпореждане № 2254/21.07.2025 г., постановено по ч.гр.дело № 1160/2025г. по описа на РРС, с което заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено частично по отношение на заявени парични вземания въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както следва: за главница над сумата 1521.26лв. до претендирания размер от 2775.05лв., договорна лихва в размер на 693.23лв. и обезщетение за забава от 50,22лв., както и съдебни разноски над определения от съда размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Разград, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3676/28.08.2025г., подадена от “Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, чрез пълномощник против разпореждане № 2254/21.07.2025г., постановено по ч.гр.дело № 1160/2025г. по описа на РС-Разград, с което заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено частично по отношение на заявени парични вземания въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както следва – 1253.79лева главница; договорна лихва в размер на 693.23лв. и обезщетение за забава от 50,22лв. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва се извода на заповедния съд, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР, което променя размера на посочения като уговорен ГПР от 64.02%. Включването й в размера на погасителните вноски представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора и е в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане в посочените части и за посочените суми и съответно издаване на заповед за незабавно изпълнение за тях. Претендират се и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното: На 20.08.2024г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на кредиторът е предоставил сума в размер на 2000 лева/1022,58 евро и общо 885,24 лева/452,62 евро са предоставени като застрахователна премия по застраховки „BANK ПАКЕТ“ при посочени ГЛП 51,14% и ГПР 64,02%. Договорът е с краен срок 25.08.2027 г. с план за погасяване на кредита на 36 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 5693,81 лева/2911,23 евро.

1

Уговорени са ГЛП от 51,14% и ГПР от 64,02%. Договорът е с краен срок 25.05.2027г. с план за погасяване на кредита на 36 месечни анюитетни вноски и общ размер на крайната дължима сума 5693,23 лв./2911.23евро. В изпълнение указанията на съда заявителят е посочил,че длъжникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 478.74лв.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417 от ГПК от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. С. С., за дължими суми, както следва: главница 2775.05лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва 693,23 лв., начислена за периода 25.12.2024г. - 28.05.2025г., мораторна лихва 50,22 лв., начислена за периода 25.12.2024г. - 12.06.2025г., и разноски по делото.

Съдът е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 1521,26 лв.- дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ******/20.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025г. окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 30,43лв. заплатена държавна такса и 64,85лв. юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност. Приел е, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което длъжникът ще дължи връщане само на чистата главница съгласно чл.23 от ЗПК.,след приспадане на извършените от длъжника плащания в общ размер от 478.74лв.

Приел е,че застрахователните премии следва да бъдат включени в ГПР, като невключването им противоречи на императивна разпоредба на ЗПК, която води до недействителност на договора.

Окръжният съд намира ,че присъждайки главница в посочения в заповедта размер районният съд е съобразил, направените от заявителя уточнения. Суми по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани в полза на молителя в заповедното производство, като в заявлението и в извлечението вземания за застраховка не са разграничени, а става дума за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост и то към трето за спора лице. Тази сума не може да бъде отнесена към претендираната главница, тъй като не представлява предоставен финансов ресурс. Предвид предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори. Уговореният ГПР не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като 2 в него не са включени застраховките по кредита. Включеното в текста на чл. 13 от изготвената от кредитора бланка на Заявление – декларация за установяване на договорни отношения не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и условията на КЗ,поради което не може да се формира извод,че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.