Решение № 195 от 07.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Сливен, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102358 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

240 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с цена на иска 25 000 лева.

В молбата се твърди, че ищцата сключила с ответника неформален договор за заем, като ищцата е предоставила сума по банковата сметка на ответния едноличния търговец на 21.05.2021 г. в размер на 25 000 лв. Сочи, че ответникът е усвоил тези средства.

Тъй като липсвало уговорен срок за връщане на сумата, ищцата изпратила нотариална покана, съобразно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД до ответната страна. Същата била получена на 16.03.2023 г., като изискуемостта вече била настъпила и сумата била дължима в пълен размер, но ответникът не е предприел действия по връщане на тази сума.

В условията на евентуалност сочат, че едноличния търговец е получил тези пари без правно основание и на това основание се дължи връщането им, като падежът също е настъпил, с оглед на това, че на ответникът е изпратена цитираната по-горе нотариална покана завръщане на престираната сума в 7мо дневен срок от получаването на поканата.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 1

25000 лева, на едно от основанията посочени в исковата молба и в условията на евентуалност, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото съдебни разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който намира исковете за допустими, но оспорва всичките обстоятелства изложени в тях. Единственото, което не се оспорва е отпускането на заема относно посочената сума на датата отразена в счетоводството на едноличния търговец.

Прави възражение като изтъква, че заемът е бил отпуснат по време, когато ответникът и ишцата са били в родствена връзка, първия бил свекър на втората. Бракът между нея и сина на ответника бил прекратен с развод, като преди това, твърди, че и двамата са му съдействали относно търговската дейност.

Предвид горепосоченото заявяват, че ишцата е разполагала с пълномощно, с което същата е теглила сумите за погасяване на заема. С това предоставеното й пълномощно, всъщност е изтеглила напълно сумата, която е предоставила на едноличния търговец като кредит, а именно сумата в размер на 29470 лв. на посочените в отговора на исковата молба дати, а именно: от сметка 18FINV915001017542121, следните сумите: 25.05.2021 г. – 1800 лв.;

09.02.2022 г. - 5000 лв.; 11.02.2022 г. – 5000 лв.; 14.02.2022 г. – 5000 лв.;

24.02.2022 г. – 1500 лв.; 02.03.2022 г. – 2830 лв.; 14.03.2022 г. – 3000 лв.;

18.03.2022 г. – 1000 лв.; 29.03.2022 г. – 1340 лв. От сметка

11RZBB91551002757356 сумата 3000 лв. на 20.07.2021 г.

В този смисъл навеждат правопогасяващо възражение срещу иска, а именно, че задължението на заемателя към заемодателя за връщане на дадената в заем сума е погасено, чрез плащане, поради което предявения иск е неоснователен.

Въвеждат в условията на евентуалност възражения за прихващане в случай, че съда не уважи правопогасяващото възражение, като например се приеме, че с изтеглените от ищцата от сметките на ЕТ суми в размер на 29470 лева, които ищцата не била отчела и предала на ответния търговец.не се е погасил заема към нея. Изтъкват, че конкретно възражението за прихващане касае реално същите факти – ищцата като пълномощник на ЕТ е изтеглила от 2 неговите сметки сума в размер на общо 29470 лв. на дати в размери посочени по-горе, които не е отчела и предала. Предвид това, сочат че би било редно да се иска компенсация между дължимите суми.

Възразява относно подадените искове, като навежда аналогични твърдения, а именно: за погасяване на претендираното от ищцовата страна вземане за връщане на получено без правно основание чрез плащане с получените от ищцата суми от банковите сметки на ответника, които тя сама е изтеглила като негов пълномощник и евентуално на това основание възражение за прихващане-съдебна компенсация между претендираното с иска предявен в условията на евентуалност вземане и вземането ответника в общ размер 29470 лева, представляващи неотчетени и не предадени на ответника парични средства изтеглени от ищцата, като негов пълномощник от собствените на ответника банкови сметки.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, въз основа на изложените по горе обстоятелства.

Ишцата в открито съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи предявените искове. Претендира за заплащане на разноски.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

240 от ЗЗД, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Между страните е налице сключен неформален договор за заем, като ищцата е предоставила такъв в размер на 25 000 лв. по банковата сметка на ответния едноличен търговец на 21.05.2021 г., като ответникът е усвоил тези средства.

Не е спорно, че не е налице уговорен срок за връщане на тези заемни средства. Безспорно се установи и доказа, че е изпратена нотариална покана от нотариус Николина Стойчева, съобразно нормата на чл.240 от ЗЗД до 3 ответната страна. Същата е получена на 16.03.2023 г., като изискуемостта вече е била настъпила, но сумата била дължима в пълен размер, като ответникът не е предприел действия за връщане на сумата. От друга страна действително се установи, че са налице тегления от посочената банкова сметка чрез няколко транзакции.

От приобщените към доказателствения материал съдебно-икономически заключения се установи, като в първата експертиза вещото лице разяснява в съдебно заседание, че при осчетоводяване на заема е създадена сметка 499 - Други кредитори, която към момента е със салдо 25 000 лв., тегленията от сметката са осчетоводени по сметка 501 – каса и на разплащателна сметка 503. Следователно в касата е постъпила сума от 4800лева, представляваща тегления от А. К. на 25.05.2021г. и 20.07.2021г., а останалите изтеглени суми са осчетоводени по сметка 691 - Липса на парични средства и Кредит сметка 503 – в размер на 25 878.07 лв. Увеличаване на касата е налице с 4800 лв. в резултат на осчетоводената операция. В касата регулярно са прехвърлени средства от Разплащателната сметка - 503 в касата - 501. На 05.07.2023 г. са осчетоводени записванията по сметка 691 Липса на парични средства, касаещи теглените суми от сметка 503 – разплащателна сметка. Ищцата е теглила от банковата сметка 8 парични превода за периода от 09.02.2022г. до 29.03.2022г., и деветия паричен превод на 29.04.2022г., т.е общо стойността на изтеглената сума, която е осчетоводена в сметка 691 – липса на парични средства е на обща стойност 25 878.07 лв. На поставения въпрос каква е причината за различието в салдата по счетоводните сметки, вещите лица обясняват, че тъй като липсва извлечение от банковата сметка към края на юни 2022г., а такова извлечение е предоставено от едноличния търговец на счетоводителя едва след изготвяне и представяне на годишния счетоводен отчет 2022г., то след представянето му на 05.07.2023г., резонно счетоводителя го е осчетоводил за 2023г. Следователно е нямало как да се отразят сумите в подадените баланси и отчет за приходи и разходи за 2022г.

Що се касае до това, защо не извършена проверка на касата на едноличния търговец, експертното мнение е, че едноличния търговец е физическо лице и като такова ЕТ и лицето са идентични и след като си заплатил всички данъци и осигуровки той може във всеки един момент да преценява дали иска да реинвестира част от печалбата или да си я харчи за собствени нужди. Тези средства Тъй като не стана ясно как точно се правят ревизии при едноличните търговци, експертът изразява становище, че „….там са различни нещата той си е касата, след като си плати корпоративния данък си прави парите каквото иска. Като се отиде и се проверява, ако се констатира липса се съставя протокол и се осчетоводява в съответната счетоводна сметка 442 - Вземане по липси и начети. На въпрос № 6 съм отговорила. Отговорила съм на въпрос № 7. Представила съм цялото извлечение от банката.Счетоводителката твърди, че извлечението от ПИБ за 2022 г. и е предоставено на 5 юли 2023 г. след изготвяне и предаване на годишния финансов отчет, поради което същото е осчетоводено за 2023 г.

Не ми е зададен въпрос да изисквам извлечение от банки. По повод на изразеното становище в съдебно заседание след направените оспорвания е допусната и назначена повторна съдебно-икономическа експертиза.

От приобщената към доказателствения материал повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че салдото по сметката е в размер на 25 000 лв.,което означава, че има задължение към кредитора А. К..

Аналогични са изводите и съвпадат с първоначалната експертиза, че всъщност тези средства са изтеглени от ищцата чрез няколко операции посочени по-горе, но са направени отново уточнения, съгласно счетоводния продукт “Бизнес навигатор“, с който работи счетоводителя на ЕТ, изтеглените средства са осчетоводени по сметка 691 като липса на парични средства. Осчетоводено е през 2023 г., тъй като банковите извлечения са дадени по-късно на счетоводителката - всъщност сумите по тази сметка – 691 са прехвърлени в сметка 442 – вземания от липси и начети и това става на 31.12.2023 г. Документално тези пари ги има. В последствие управителя казва, че сумата няма да е вече в 501, а в 691 – липса на парични средства и управителя решава, че коригира сметката и дефакто директно тези суми са влезли в 691-липса на парични средства. Експертът дава мнение, че в оборотните ведомости нещата са правилно осчетоводени, дори да е извършена тази корекция се вижда, че от 2022 г. са осчетоводени в сметка 691. През 2023 г. след като са осчетоводени нещата са прехвърлени в сметка 442- вземания по липси и начети. Понастоящем по сметка 499 съществува салдо кредит 25000 лв., но по 4 нея няма движение. На поставения трети въпрос вещото лице в табличен вид е представил тегленията по две банкови сметки в ОББ и ПИБ АД. Общо от двете банкови сметки били изтеглени 30678,07 лв. Със счетоводна операция Д-т с-ка 501 на Кредит с-ка 5032 са осчетоводени две операции, видно от таблиците на стойност 4800 лв. - увеличаване на касата, а със счетоводна операция Д-т с-ка 691 на Кредит с-ка 5032 са осчетоводени девет операции, които са представени в табличен вид в заключението, чиято обща стойност е в размер на 25878.07 лв. към 31.12.2023 г. и са в Дебит сметка 442. Вземанията по липси и начети са прехвърлени на 31.12.2023 г.

Експертът е отговорил на въпрос 4 по следния начин: Със счетоводна операция Дебит с-ка 501 на Кредит с-ка 503 са осчетоводени две операции видно от таблиците на стойност 4800 лв. - увеличаване на касата.Със счетоводна операция Дебит с-ка 691 на Кредит с-ка 5032 са осчетоводени девет операции видно от таблиците по горе на стойност 25878.07 лв. - към 31.12.2023 г. са преместени в сметка 442 Вземания по липси и начети прехвърлени на 31.12.2023 г. Счетоводна операция дебит сметка 442 на кредит сметка 691.

Разяснява, че произхода на тези суми в каса са получени от първоначално на ищцата прехвърляне на от банковите сметки на фирмата.

По въпрос 8 вещото лице разяснява, че са налице финансови отчети към НСИ за 2021 г., 2022 г., и за 2023 г. и сумата от 25878.07 лв. по Д-т сметка 442 е включена в Други вземания в актива на счетоводния баланс с цифра 25.

Сумата от 25000.00 лв. по К-т сметка 499 е включена в Други задължения в пасива на счетоводния баланс с цифра 25.