Решение № 5320 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5320 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100501293 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДЗИ О.З.“ЕАД срещу Решение 3364/27.10.2021г. по гр.д. 28300/2021г. на СРС, 50 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя иск по чл. 411 КЗ, предявен срещу „Д.З.“АД за сумата 832,80 лева- регресно вземане на ищеца срещу ответника, представляващо неплатен от ответника остатък от изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди (ремонт на автомобил), настъпили от ПТП, причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при ответника-въззиваем.

Счита за неправилно определянето от съда на възстановителната стойност по средни пазарни цени. Посочва, че в последното ОСЗ пред СРС е посочил, че застраховката „Каско“ е сключена при клауза „официален сервиз“, а към деня на ПТП автомобила е бил нов (на 3.г. и 7 дни) и е бил гаранционен и е поискал допълнителна експертиза за определяне на възстановителната стойност по цени на официалния сервиз на марката и с оригинални части., което искане неправилно не било допуснато.

Счита, че посочената от съда методика към Наредба 24/08.03.2006г. урежда само минимални размери на обезщетения и то само в хипотези при които не са представени доказателства за действителните вреди и когато полицата е при условие „по експертна оценка“.

1

Сочи, че автомобила е бил лизингов и в гаранция и иска при оспорване на тези твърдения да му се даде възможност за други доказателства.

Иска повторна експертиза, която да определи възстановителна стойност по цени на официален сервиз и с оригинални части от марката производител на автомобила.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва. Посочва, че отговорността му като застраховател по ГО на деликвента е ограничена до действителната пазарна стойност на вредите и може да е различна (по-малка) от отговорността на застрахователя по имуществената застраховка. Клаузата „официален сервиз“ по имуществената застраховка „Каско“ не обвързвала застрахователя по застраховката „ГО на автомобилистите“

Позовава се на преклузия на твърдението, че автомобила е бил в гаранция, като направено едва с въззивната жалба. Счита, че не дължи възстановяване по най-високи цени на части и труд, каквито били тези в официалните сервизи на марките.

С определението по насрочване на настоящото дело е отказано допускане на нова експертиза с въпроси по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По оплакванията в жалбата:

Не се спори, че ремонта е извършен в официален сервиз на марката.

Твърдения за това, че автомобила е бил отдаден по договор за лизинг и е бил в период на търговска гаранция са направени с молбата на ищеца от 08.10.2021г. под формата на въпрос към вещото лице.

Не са направени доказателствени искания за доказване на тези твърдения при изрично указана последица от това още с определението по насрочване на делото от СРС, с което е дадена възможност на страните за становище по доклада и по възраженията на насрещната страна и за посочване на доказателства.

Вещото лице е посочило, че не е изследвало цени на официален сервиз и с оригинални части.

При това положение е правилен изводът на СРС за неприложимост на методиката по приложение 1 от отменената Наредба 24/08.03.2006г., чл. 3, ал. 3 от нея към която препраща чл. 20 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното 2 застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.

Този извод почива на бездействието на страната да ангажира доказателства за това, че е автомобила е в гаранционен период към датата на ПТП, при което и е без значение за делото, че вещото лице не е изследвало цени в официален сервиз. Дали е бил отдаден под лизинг е ирелевантно за делото.

При това положение решението следва да бъде потвърдено.

По разноските: само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното дело. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева.

Направено е възражение за прекомерност с молба на ищеца от 09.02.2023г, което съдът намира за основателно предвид ниската правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд. Ще следва да се присъдят 100.00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 3364/27.10.2021г. по гр.д. 28300/2021г. на СРС, 50 св, с което е отхвърлен, предявеният от ЗАД „ДЗИ О.З.“ЕАД иск по чл. 411 КЗ, предявен срещу „Д.З.“АД за сумата 832,80 лева – регресно вземане, представляващо неплатен от ответника остатък от изплатена от ЗАД „ДЗИ О.З.“ЕАД по застраховка „Каско“ полица номер 440219213017266/21.10.2019г. на трето за делото лице стойност на ремонт на МПС с рег. н. *******, увредено от ПТП, настъпило на 03.11.2019г. в гр.

Бургас, причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при „Д.З.“АД.

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ЕАД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.З.“АД с ЕИК ******* сумата от 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3