Решение № 107 от 20.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. ХАСКОВО, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100170 по опИ. за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от Х. М. Т. и Б. Х. О. – двамата от град Крумовград, област Кърджали, представлявани от Адвокатско дружество „Г. и Марков“ - София. С исковата молба, в условията на субективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1, вр. чл. 380 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу Застрахователно акционерно дружество „ЗК Лев Инс“ АД - София. Ищците претендират сумите от по 120 000 лева за всеки от тях (като частични искове от по 160 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на дъщеря им З. Х. при ПТП, реализирано на 14.08.2017 година, ведно със законните лихви върху тези главници от деня, в който ищците са уведомили ответника за настъпилото ПТП – 09.04.2021 година до окончателното разплащане. Претендира се и присъждане на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на двамата ищци за оказаната им безплатна правна защита и съдействие по делото.

Ищците твърдят, че са родители – майка и баща на З. Б. Х., пострадала при ПТП, реализирано на 14.08.2017 година при следната фактическа обстановка: На 14.08.2017 г., около 22:35 ч. на „Т“ образният разклон от с.

Книжовник към гр. Кърджали и гр. Хасково (в непосредствена близост до комплекс „Горски кът“) М. И. М. управлявал лек автомобил марка „***“, с per. № ****, движейки се от с. Книжовник към въпросния разклон. Поради движение с несъобразена и превишена скорост, автомобилът напуснал пътното платно и самокатастрофирал, удряйки се в крайпътен скат и преустановявайки движението си в крайпътна нива. Вследствие на така настъпилото ПТП, много тежко пострадала дъщеря на ищците З. Б. Х., която 1 пътувала в кастрофиралия лек автомобил на задната седалка в дясно от водача.

Непосредствено след пътния инцидент З. Х. била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково“ АД, в безсъзнание и в изключително тежко състояние. В болничното заведение, след извършени редица прегледи и рентгеногарфии, лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент З. Х. получила политравма, изразяваща се в следното: Счупване на черепа -лицеви кости, ябълчена кост в ляво, очниците; Счупване на слепоочна кост, мастоиден израстък, челна и теменна кости вляво; Мозъчен оток с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Пневмоцефалия; Счупване на кръстеца; Леки травматични промени в белите дробове; Счупване на средна трета на раменната кост в ляво; Раздробена фрактура на лява раменна става;

Травматичен шок. Вследствие на несъвместимите с живота тежки травматични увреждания, на 15.08.2017 година З. Х. починала в болничното заведение.

За пътният инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 75/22.08.2017 година по опИ. на ОДМВР-Хасково, след което срещу виновния за процесното ПТП водач била постановена и влязла в законна сила осъдителна Присъда № 50/22.11.2019 година по НОХД № 595/2019 година на ОС-Хасково. В хода на наказателното производство било установено, че причината за смъртта на З. Х. е черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Смъртта била неизбежна, въпреки оказаната специализираната медицинска помощ.

Вследствие на смъртта на З. Б. Х. ищците преживявали изключително тежко загубата на своята дъщеря – първо дете и най-важният и обичан човек в живота им. Те били изключително близки, споделяли всичко в живота, помагали си и се подкрепяли в добри и лоши моменти, отношенията им били основани на особено близка взаимна привързаност, обич и изключителна емоционална и душевна близост. След трагичната смърт на своята дъщеря, родителите й изпаднали в изключително тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели за своята непрежалима, първородна дъщеря, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят. След загубата на едва 34 годишната З. Х., те останали без един от най-близките си и обичани хора и оттук нататък животът им не бил същият и никога повече нямало да бъде. Това ги поставяло в кръга на лицата, очертан в Постановление № 2

4/25.V.1961 г. от Пленумът на ВС, с право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на тяхната дъщеря.

Ищците твърдят, че отговорността на прекия делинквент М. И. М. за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД - застрахователна полица № 22117002134823, валидна до 02.08.2018 година. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1 КЗ на 09.04.2021 година те подали застрахователна претенция до ответното дружество, но въпреки изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът не се свързал с тях, за да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенциите за обезщетение са съединени с тези за обезщетения за забава по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главниците по исковете се претендират от деня на отправянето на уведомлението за щета до ответника-застраховател – 09.04.2021 година до окончателното изплащане на обезщетенията.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.

Заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Твърди, че поради липса на съдействие от страна на ищците за установяване на основанието на претенцията, за застрахователя не била налице обективна възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане. В същото време ответникът твърди, че е разгледал документите по образуваната щета, отчел е правото на ищците в настоящото производство да получат обезщетение и е определил такова по размер, но ищците не са се съгласили с размера му и не са представили банкова сметка, по която да бъде преведено. С тези доводи твърди липса на предпоставки за допустимост на съдебните претенции. На следващо място оспорва предявените искове по основание и по размер. Потвърждава валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД по застрахователна полица № 22117002134823, валидна до 02.08.2018 година. Счита, че при наличието на влязла в законна сила осъдителна присъда за процесния деликт не е необходимо в гражданското производство да се разрешават въпросите относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. С оглед на това не оспорва наличието на причинноследствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на праводателката на ищците. В същото време, ответникът въвежда възражение за принос от страна на починалото лице за настъпването на смъртта , като твърди нейно 3 неправомерно поведение – пътуване в лекия автомобил без поставен предпазен колан, както и при водач, за който е знаела, че е употребил алкохол в степен на 1,2 промила в кръвта. С оглед установения в наказателното производство механизъм на причиняване на телесните увреждания на З. Х. – при настъпване на удара тялото се отделило от седалката и главата се удряла в различни части от купето на автомобила, както и с оглед несъмнения според ответника факт, че тя е знаела, че М. И. М. е управлявал автомобила пиян, съпричиняването следвало да бъде прието в степен 70%. На следващо място, ответникът оспорва главните искове по размер. Счита, че п ретенциите не отговарят на икономическата конюнктура в страната и вредата.

Претендираният размер на обезщетение не отговарял и на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични дела, както и на конкретния принос на пострадалото лице за настъпване на фаталния резултат.

Оспорват се и акцесорните искове за лихви. Ответникът настоява, че рекламационният срок не е започнал да тече поради липса на съдействие от страна ищците. Освен това, претендира забава на кредитора поради непредставяне от страна на ищците на банковите сметки, по които да им бъдат преведени обезщетенията. С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява срещу присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ. На свой ред, претендира присъждане на сторените в настоящото производство деловодни разноски.

В качеството на трето лице – помагач на страна на дружествотоответник е конституиран делинквентът М. И. М.. Процесуалният му представител заявява, че оспорва претенциите по основание и размер, но не прави конкретни възражения и доводи, нито сочи и представя доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 50/22.11.2019 година, постановена по НОХд № 595/2019 година по опИ. на Окръжен съд – Хасково, влязла в законна сила като необжалвана на 10.12.2019 година, М. И. М. с ЕГН ********** от **** е признат за виновен в това, че 14 август 2017 година в землището на с.Книжовник, община Хасково, в района на Т-образно кръстовище на път III – 5074 и път IІІ - 507, при управление на МПС - лек автомобил „***”, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 ЗДвП:

”Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са 4 длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил смъртта на З. Б. Х., настъпила на 15.08.2017 година и средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно – А. И. М., изразяваща се в трайно затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост и на А. М. И., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, което се дължи на счупване на 4-ти поясен прешлен, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,20 на хиляда, установено с химическа експертиза №190/18.VIII.2017 година.

Наказателният съд е квалифицирал това престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК и е наложил на осъдения наказание.

Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд фактическа обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП: М.

И. М. и праводателката на настоящите ищци З. Б. Х. съжителствали на семейни начала и имали двама сина – А. И. и А. И.. М. И. М. бил правоспособен водач на МПС, но в същото време имал наложени многобройни административни наказания като водач на МПС за нарушения на правилата за движение. През м.август 2016 година М. И. М. закупил лек автомобил „***“, модел „***“, рег.№ **** като подарък за З. Х., поради което го регистрирал на нейно име и го ползвала преимуществено тя.

На 14.08.2017 година, около 18:00 часа цялото семейство на подсъдимия заминало за с. Поповец, където гостували при семейството на неговия брат. Придвижили се с гореопИ.ния лек автомобил. По време на гостуването М. И. М. употребил алкохол, но не ял почти нищо. Около 22:00 часа решили да се прибират в град Хасково. Въпреки употребения алкохол, М. И. М. седнал зад волана. На предната дясна седалка се качил големият му син А.. На задната седалка отляво седяла пострадалата З. Х., а отдясно – малкият им син А.. Управляваният от М. И. М. автомобил се движел по път III – 5074 в посока запад към Хасково. Маршрутът му преминава през с.Книжовник, където след изхода от селото се пресича на Т – образно кръстовище с път III – 507 Хасково – Кърджали. На същото водачът М. следвало да завие вдясно по посока Хасково. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, пътното платно било с асфалтобетонно покритие, настилката била мокра поради падналият скоро преди това краткотраен дъжд. Наближавайки Т – образното кръстовище, водачът М. управлявал автомобила със скорост 72,47 км/ч. Без изобщо да 5 намали същата, предприел маневра „завой надясно“, но тъй като скоростта била по-висока от критичната скорост на занасяне при навлизане в завой, при навлизане в кръстовището автомобилът загубил напречна устойчивост и водачът загубил контрол върху управлението. Така автомобилът преминал под малък ъгъл под дъга през път III – 507 и се ударил със своята предна и долна част в скат, намиращ се насреща – от западната страна на платното на пресичания път III – 507. След удара продължил движението си напред, като преодолял възвишението на ската и спрял в полето над него.