Решение № 155 от 10.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600197 по описа за 2026 година Производството е по глава XXI от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвени от адв.

Р. М. - повереник на частните обвинители Т. Х. С., С. К. С. и М. К. С. срещу присъда № 5 от 19.02.2026 г., постановена по НОХД 973/2023 г. по описа на ОС – Х..

С посочения съдебен акт подс. М. П. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години, след влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските и веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба, изготвена от адв. Р. М., насочена срещу присъдата, в частта й относно размера на наложеното кумулативно наказание, се сочи неправилно отчитане от страна на първия съд на всички отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, на които частното обвинение се позовава. Релевира се, че присъдата е явно несправедлива, постановена при неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

1

Така наложените наказания не са били съобразени с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, поради което не са в състояние да постигнат целите на специалната и генералната превенция.

Претендира се, че механизмът, по който е било реализирано ПТП, данните за предходни нарушения на правилата да движение по пътищата на водача, налагат необходимост да се постигне релевантност на размерите и на съответните наказания на същия. Намира, че в случая следва да се наложат по-високи по размер наказания. От въззивния съд се иска да измени първоинстанционния съдебен акт, като увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и наказанието лишаване от правоуправление, за да могат да се постигнат целите по чл. 36 НК.

Същевременно молят да се увеличи и срока в рамките на който е било отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, като се определи по-дълъг изпитателен срок от минималния такъв.

Производството пред първия съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371 от НПК, в алтернативата по т. 2.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия е било безспорно установено по делото в хода на съдебното следствие пред първия съд, което е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита определената кумулативна санкция за съответна на всички отчетени от първия съд обстоятелства и привилегията на закона при съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения частните обвинители и техният повереник, депозирали жалби, не се явяват в съдебно заседание пред въззивиня съд.

Поверникът на необжалвалия частен обвинител К. Й. – адв. Б. К., изразява становище в подкрепа на подадената от адв. Р. М. жалба, като експетитум претендира за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В хода на пренията защитникът на подсъдимия не оспорва фактическите и правни изводи на първия съд относно авторството на деянието и вредоносния резултат. От друга страна счита, че не са налице основания за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК, като първият съд правилно е отчел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съдебният акт на правата инстанция да бъде потвърден. Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от своя защитник, като изразява съжаление за случилото се тежко деяние и изразява съжаление за инцидента пред близките на пешеходеца. Заявява, че ще изпълнява присъдата на инстанцията независимо дали ще остане условна или ефективна.

2

Сочи, че не е от хората, които бягат от отговорност, поради което никога няма да забрави пътния инцидент, за който се обвинява и сам.

В последната си дума моли за потвърждаване на съдебния акт.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл.

314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери въззивната жалба на частните обвинители за неоснователна, като при служебна проверка на акта установи основание да корекцията му в частта за приложението на разпоредбата на чл.

59, ал. 4 от НК във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от права.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, в изпълнение на задълженията си, както следва:

Подсъдимият М. П. Р., който бил правоспособен водач на МПС от 1986 г. и притежавал СУМПС валидно до 07.06.2029 г. за категории „В“ и „АМ“, управлявал лек автомобил марка “Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * **** **, който заплатил на собственика му Н. Г., но собствеността върху автомобила не му била прехвърлена и го управлявал с пълномощно /л. 52 т. 2, л. 77 т. 1 от досъд. пр../.

На 16.08.2023 г. сутринта, подсъдимият и И. А. И., с която живеел на семейни начала, потеглили с описания автомобил от гр. Г. за гр. Х., управляван от подсъдимия. Свидетелката се возела на предната дясна седалка до шофьора. Пътят им преминавал през гр. С., където се движели по ул. „Р.“ със скорост от 30.6 км/ч. към изхода за гр. Х.. Посочената улица била асфалтирана, с две ленти за движение разделени с непрекъсната осева линия, от двете страни на улицата имало тротоари, отделени с бордюри от пътното платно. Времето било ясно с много добра видимост, пътното платно било сухо, без неравности. Така около 08.30 ч. подсъдимият управлявайки автомобила по ул. „Р.“ с посочената скорост, преминал през лек десен завой и навлязъл в прав участък на улицата. В същото време пострадалият К. П. С., роден на *.**.**** г. вървял пеш от домът си към центъра на С. по десния тротоар на ул. „Р.“, по посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Пред дом № *, пострадалият слязъл от тротоара на пътното платно на улицата за да я пресече въпреки липсата на обозначена там пешеходна пътека, или обозначено по друг начин място за пресичане и без да се убеди, че приближава лек автомобил, предприел пресичане на пътното платно на улицата, за да отиде към пешеходен надлез на ж. п. линиите. В това време подсъдимият, при управлението на автомобила с указаната скорост, забелязал пострадалия пешеходец, който при пресичането на улицата бил с гръб към 3 автомобила и вместо да намали скоростта или да спре, се опитал с автомобила си да го заобиколи отляво. В този момент пострадалият пешеходец К. С. бил изминал около 3,40 м. в посока от бордюра пред дом № * на ул.“Р.“ / т. е от дясно на ляво/ към средата на пътното платно на улицата. При опита си да го заобиколи с автомобила си подсъдимият не успял и с предната челна дясна част на купето на автомобила в зоната на десния овален ръб на предната му броня, ударил пострадалия пешеходец К. С., в задната част на левият му крак.

От удара тялото на пострадалия се завъртяло по посока на часовниковата стрелка, след което ударил главата си в предното панорамно стъкло на автомобила, което от удара се счупило в дясната долна странична част и паднал на пътното платно. След ПТП, подсъдимият спрял автомобила малко по-напред и слязъл. В този момент Р. В., който бил съсед на пострадалия К. С. и няколко минути преди това разговарял с него, че ще ходят към центъра на С., вървял пеш по пресечка на ул. „Р.“. След като чул шума от ПТП, се затичал се към място от където дошъл звука. Като излязъл на ул. „Р.“ видял падналия на пътното платно пострадал, както и спрения малко по-напред лек автомобил “Мерцедес Е220 Д“ с peг. № ********, до който бил подсъдимият. Свидетелят В. отишъл до пострадалия, забелязал, че последния не се движел, а около главата му имало много кръв и от мобилният си телефон с № ***********, в 08.37 ч., подал сигнал за случилото се ПТП на ЕЕН 112. Ж. Й.а, която живеела в къщата на ул. "Р.“ № * в С., пред която настъпило произшествието, също чула шума от ПТП и виковете на В.. Тя излязла от дома си и видяла спрелия автомобил, до който били подсъдимият и свид. И., която също слязла от автомобила на подсъдимия. Й.а видяла също В. и пострадалия С., който лежал на пътното платно и според нея бил в безсъзнание и също се обадила на ЕЕН 112, съобщила за ПТП и останала да изчака, както и останалите, идването на екипите на спешна помощ и полицията. По повод подаденият сигнал за ПТП, на място пристигнал първо екип на ЦСМП Х. – Филиал С., състоящ се от свидетелите Н. А. – водач на линейката и М. М. – фелдшер, които откарали пострадалия К. С. в МБАЛ – Х., където бил приет на лечение и на същата дата – 16.08.2023 г. В болницата му била взета кръвна проба за изследване, за наличието на алкохол /л. 113-116 т. 1 от досъд. пр., л. 58-62 т. 2 от досъд. пр../. На местопроизшествието пристигнали и полицейски служители М. С. – младши автоконтрольор, а преди него и И. К.. С. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества но такива не били установени, което свидетелят отразил в изготвеният протокол за ПТП и съставил за настъпилото ПТП против подсъдимия, АУАН серия GA ******/ 16.08.2023 г. за нарушение по чл.5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП /л. 46 – 49 т. 2 от досъд. пр../. На място пристигнала и оперативна група и на същата дата от разследващ полицай, бил извършен оглед на местопроизшествието, за което се съставили протокол и фотоалбум. При огледа било описано състоянието на пътното платно на ул. „Р.“ в областта на произшествието, останалите от същото следи, както и лекия автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * **** **, който с контактният му ключ, бил иззет като веществено доказателство при 4 огледа /л. 35-43 т. 1 от досъд. пр./. С първото действие по разследването, било образувано досъдебното производство, водено първоначално за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и под надзора на РП- Х.- ТО - Х.

/л. 1, т. 1 от досъд. пр./. На досъдебното производство, с постановление от 17.08.2023 г. подсъдимият бил привлечен първоначално като обвиняем, за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК – за причиняване при ПТП на тежка телесна повреда на пострадалия С., като с постановление от същата дата – 17.08.2023 г. на прокурор при РП – Х., ТО - Х., на основание чл. 69а ал. 1 от НПК, било отнето свидетелството му за управление на МПС № *********, до приключване на наказателното производство по воденото досъдебно производство, според отразеното в постановлението, като СУМПС било изпратено на ОД МВР - С.. Поради образуваното наказателно производство, с мотивирана резолюция № 23-0271-М000102/17.08.2023 г. на Началник РУ-Х., административно наказателното производство по съставения против подсъдимия АУАН, било прекратено /л. 64 т. 1, л. 53-56 том 2 от досъд. пр./. След отвеждането му в МБАЛ – Х., пострадалият К. С. бил приет на лечение, но въпреки проведеното такова, на 25.08.2023 г. в болницата настъпила смъртта му. Впоследствие с постановление от 22.02.2024 г. на РП Х., ТО - Х., досъдебното производство било изпратено по компетентност на ОП - Х. и прието от последната за наблюдение с постановление от 29.02.2024 г., предвид събрани доказателства за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което срещу подсъдимия бил внесен процесния обвинителен акт в съда /л. 3-7 том 1 от досъд. пр./. В хода на разследването бил проведен следствен експеримент, за установяване видимостта на подсъдимия при движението му с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * **** **, по ул. „Р.“ в.С., за което се съставил протокол и фотоалбум /л. 1-29, том 2 от досъд. пр./. Иззетият при огледа лек автомобил, бил огледан като веществено доказателство, от ЕЕН 112 била изискана и постъпила информация за сигналите подадени по повод произшествието, ведно с диск със записи от обажданията, който бил огледан като веществено доказателство, бил извършен повторен оглед на местопроизшествието /л. 44-50, том 1, л. 30-42, л. 80, том 2 от досъд. пр./. От Община С. била изискана информация за максимално разрешената скорост за движение в района на произшествието, като според писмото на кмета на Общината, към 16.08.2023 г. максимално разрешената скорост за движение по ул. „Р.“ в гр. С., в района на домове № 1 - № 3, била ограничена до 30 км/ч., указана с пътен знак В-26 /л. 69 т. 2 от досъд. пр./. Иззетата от пострадалия кръвна проба, била изследвана чрез назначената на досъдебното производство химическа експертиза, която не установила наличието на алкохол /л. 118, том 1 от досъд. пр./. След смъртта на пострадалия, трупът му бил изследван чрез назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 120/2023 г., изготвена от вещото лице д-р Е. /л. 122-125, том 1 от досъд. пр./. В заключението си вещото лице посочило, че при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия К. С., била установена съчетана 5 автомобилна травма, като подробно описало констатираните при аутопсията по трупа му травматични увреждания по главата, тялото, вътрешните органи и крайниците и посочило, че причината за смъртта на пострадалия, е тежката черепно мозъчна травма, а смъртта му била неизбежна въпреки оказаната своевременно медицинска помощ. За установените при аутопсията на пострадалия телесни увреждания, вещото лице посочило в заключението, че те били причинени от действие на твърди тъпи предмети, били характерни за автомобилна травма на пешеходец блъснат от движещ се автомобил, като в момента на блъскането, пострадалият К. С. бил с гръб към автомобила. На досъдебното производство били назначени авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. С. /л. 129-153, том 1 от досъд. пр../ и комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице автоексперт и вещото лице д-р Е. – съдебен лекар /л. 158195, том 1 от досъд. пр./. Според заключението по комплексната експертиза, което е залегнало като фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителният акт, мястото на удара при настъпилото ПТП, между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалия пешеходец, е определено по широчина на около 3,40 м. в ляво от десния край на платното за движение /приет за базова линия при огледа на местопроизшествието / - т. е. десния бордюр на тротоара както е отразено в обвинителният акт, в дясната лента за движение на ул. „Р.“ в гр. С., в посока към гр. Х., по която се движел лекия автомобил „Мерцедес Е220Д“ с peг. * **** **, управляван от подсъдимия. В заключението е посочено, че движението на автомобила се осъществявало през деня при сухо и ясно време, много добра видимост, по хоризонтален асфалтов участък, след десен завой, в същия момент от десния тротоар върху платното за движение, навлязъл пешеходецът К. С. на място, необозначено за пресичане и при така създалата се ситуация възникнал удар между лекия автомобил управляван от подсъдимия и пешеходеца. Ударът настъпил при сблъсък на предната челна дясна част на купето на управлявания от подсъдимия автомобил, в зоната на десния овален ръб на предната му броня и задната част на левия крак на пострадалия пешеходец, при което последвало завъртане на тялото на пешеходеца К. С. по посока на часовниковата стрелка, след което той ударил главата си в предното панорамно стъкло на автомобила и паднал на пътното платно. Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с peг. № * **** **, преди и по време на ПТП, е определена от комплексната експертиза, на 30,6 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила с посочената скорост, е определена на 17.16 м.