Решение № 114 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002100280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Интер Престиж“ ЕООД, чрез адвокат С. М., срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд №56/29.04.2022г. по в.г.д.№96/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2432/09.08.2023г. по следния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.

Разрешение на същия е дадено в трайно установената съдебна практика на ВКС (част от която са решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 166/15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., III г.о.; решение № 554/08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1163/2010 г., IV г.о., включително и задължителна такава – т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Според същата, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно 1 заявени възражения и доводи, както и на всички събрани доказателства, нарушава разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК.

По касационните оплаквания:

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че при постановяването му съдът не е обсъдил всички въведени в производството пред него възражения, свързани с липса на внесени такси за изпълнителните действия; начина, по който се изчисляват сроковете на перемцпията и погасителната давност; действията, които прекъсват същите, както и за характера на молбата за присъединяване в изпълнителното производство на изпълнителен лист за разноски.

Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като след 29.08.2014г. взискателят, респ. съдебният изпълнител не е предприел валидни изпълнителни действия повече от две години. По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

Насрещната страна Я. Д. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Д.

В., оспорва жалбата. Твърди, че решението на въззивния съд е правилно и обосновано.

Същият е изложил свои собствени мотиви по същество на спора и е достигнал до идентичен извод с този на първостепенния съд. При постановяването му съдът е обсъдил тези доводи, които са били относими към конкретното производство и са били необходими за решаване на делото. В хода на производството е установено, че взискателят Я. Д. е имала активно поведение в хода на изпълнителния процес, като през периоди по-кратки от две години е предприемала изпълнителни действия, поради което не е настъпила перемцпия, а процесните вземания не са погасени по давност. По същество претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспореното въззивно решение. Направила е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Към настоящото производство е присъединено ч.г.д.№279/2023г., образувано по частна жалба от „Интер Престиж“ ЕООД, чрез адвокат С. М., срещу определение №276/12.07.2022г. на Апелативен съд - Пловдив по в.г.д.№96/2022г. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Интер Престиж“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №56/29.04.2022г. в частта за разноските, с присъждане на сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по депозираната частна жалба срещу определение №260664/02.11.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора по г.д.№12/2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението в оспорената му част е неправилно. Излага, че съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът следва да се произнесе по искането за разноски, а в конкретния случай са представени и доказателства за извършването им.

Ответникът Я. Д. Д. с писмен отговор /пришит към ч.г.д.№278/2023г. на ВКС, ІV г.о./, чрез адвокат Д. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата за разноски, тъй като такива не се следват на страните в 2 производството по чл.248 от ГПК. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение въззивният Пловдивски апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „Интер Престиж“ ЕООД срещу Я. Д. Д. иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 135 000 лв., дължима по изпълнителен лист от 14.08.2014г. по г.д.№191/2014г. на Великотърновски апелативен съд и 18 736,78лв., дължими по изпълнителен лист от 30.04.2015г. по г.д.№191/2014г. на Великотърновски апелативен съд.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: В полза на Я. Д. Д. срещу „Интер Престиж“ ЕООД е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 135 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане по невлязлото в сила съдебно решение по г.д.№191/2014г. на Великотърновски апелативен съд. Съдът констатирал, че посоченото решение влязло в сила на 18.02.2015 г., когато с определение по гр.д. № 176/2015г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. не било допуснато касационното му обжалване.

Въззивният съд установил, че на 28.08.2014 г., въз основа на посочения изпълнителен лист и молба от взискателката Я. Д., било образувано изп.д. № 20148510401933 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № и район на действие района на Софийски градски съд. По същото били извършени следните изпълнителни действия: на 29.08.2014 г. – молба за налагане на запор на всички сметки на длъжника в няколко конкретно посочени банки, който бил наложен по сметка на дружеството в Ц. кооперативна банка; на 03.02.2016 г. – молба за присъединяване на ново вземане по изпълнителното дело в размер на 18 736,78лв.; на 07.06.2017 г. – запор върху банкови сметки на длъжника и върху вземанията му от трети лица; на 29.06.2017 г. и на 01.09.2017 г. – молби за налагане на възбрана върху два недвижими имота на длъжника в [населено място] и налагане на запор върху вземанията му от трети лица; на 26.03.2018 г. – молба за налагане запор на вземането на длъжника от друго трето лице, който бил наложен, вземането признато и извършено плащане на 29.03.2018г.; на 23.05.2018 г. – молба за налагане на възбрана на недвижим имот в [населено място]; на 12.11.2018 г. – молба за насочване изпълнението върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, извършено с писмо от 29.01.2019г. По искане на длъжника и въз основа на обезпечителна заповед от 04.07.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора изпълнителното производство било спряно с разпореждане на съдебния изпълнител от 05.07.2019 г.

Съдът установил, че на 23.08.2019 г. Я. Д. поискала да ѝ бъде върнат оригинала на издадения в нейна полза изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. №191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като след получаването му образувала ново изп.д. № 20197810400587 по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № и район на действие района на Софийски градски съд, по което били извършени следните изпълнителни действия: на 28.08.2019 г. по искане на взискателя бил наложен запор върху вземанията на длъжника, включително наети 3 банкови касети и сейфове и запор върху 96 670 дружествени дяла от капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД; молба от 09.09.2019 г. за присъединяване по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК като взискател по изп.д. № 20148510401933 на ЧСИ М. П. въз основа на удостоверение от ЧСИ Г. Д., която била уважена с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.09.2019 г.; молба от 18.10.2019 г. за предприемане на действия за събиране на вземането от внесената от длъжника гаранция по гр.д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в размер на 7 270 лв. Съдът установил, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.11.2019 г. и въз основа на обезпечителна заповед от 14.11.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора било спряно изпълнителното производство. Същото било възобновено на 14.02.2020 г., след обезсилване на обезпечителната заповед и отново спряно с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.02.2020 г. въз основа на обезпечителна заповед от 25.02.2020 г. по гр.д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим, доколкото от представените писмени доказателства и извършената служебна справка е установено, че предходно образуваното производство между страните със същия предмет /гр.д. № 79/2019 г./ е прекратено с влязло в сила определение.

Съдът приел, че погасителната давност за заплащане на сумата от 135 000лв., дължима на отпаднало основание, е започнала да тече от падежа на срочното задължение. Посочил, че същата била прекъсната с предявения от Я. Д. иск, по който било образувано гр.д. № 807/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, като по време на висящия процес давността по отношение на вземането не е текла. Приел, че новата давност за вземането е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение – 18.02.2015 г., когато било постановено определение № 248/18.02.2015 г. по гр.д. № 176/2015 г., с което Върховният касационен съд не допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Великотърновския апелативен съд. Съдът обосновал, че фактът на издаден по-рано изпълнителен лист в полза на кредитора не се отразява на началния момент на погасителната давност на вземанията, за които той е издаден. Изложил, че допуснатото предварително изпълнение на решението не противоречи на разпоредба на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД за периода, в който давност не тече, а силата на пресъдено нещо, с която се установява съществуването и изискуемостта на твърдяното вземане възниква след влизане в сила на съдебното решение. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че периодът, който следва да бъде разглеждан в производството по отношение и на двете вземания за главница и разноски бил от 18.02.2015г. до 18.02.2020г.

При преценка основателността на иска съдът се позовал на разрешенията дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед 4 на изложеното, приел, че юридическият факт, който прекъсва давността е искането на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо от неговия резултат. Направил извод, че след образуване на изпълнителното производство взискателят Д. многократно е подавала молби за извършване на изпълнителни действия /на 29.08.2014 г. за налагане на запор на всички сметки на длъжника в няколко конкретно посочени банки, който е наложен; на 03.02.2016 г. за присъединяване на ново вземане по изпълнителното дело; на 09.06.2017 г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и върху вземанията му от трети лица; на 29.06.2017 г. и на 01.09.2017 г. за налагане на възбрана върху два недвижими имота на длъжника в [населено място] и запор върху вземанията му от трети лица; на 26.03.2018 г. за налагане запор на вземането на длъжника от друго трето лице; на 23.05.2018 г. за налагане на възбрана на недвижим имот в [населено място]; на 12.11.2018 г. за насочване изпълнението върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на „Туристическа компания 2000“ ЕООД; на 18.10.2019 г. за предприемане на действия за събиране на вземането от внесената от длъжника гаранция в Окръжен съд – Стара Загора/ и всички са били уважени и извършени. Посочил, че в релевантния за спора период взискателят/кредитор е предприемал изпълнителни действия в неголеми интервали от време /по-малки от две години/, като периодично е искал от съдебният изпълнител извършване на такива, които били уважавани, но липсвало удовлетворяване поради липса на активи у задълженото лице. В заключение, съдът приел, че в хода на изпълнителното производство не е настъпила перемпция, която да доведе до прекратяването му по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, респ. не е изтекла погасителната давност за процесните вземания по реда на чл.117, ал.2 от ЗЗД.