Решение № 6060 от 06.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13840/2023
- Вид
- Решение № 6060
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6060 гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100113840 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ищцата Г. А- М. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2023 г. в гр.
София по вина на водача В.Д.Д., застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с дължимите лихви.
Ищцата твърди, че на посочената дата около 16:35 часа в гр.София, МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ 7“ с peг. № ******* управляван от В.Д.Д., се движил по бул. „Климент Охридски“ в посока от бул. „8-ми декември“ към бул. „Г.М. Д.“ и поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно внимание към пътната обстановка, предизвикал ПТП със спрелия пред него на пешеходна пътека МПС марка „Фиат“, модел „500“ с peг. № *******, в който пасажер е била ищцата.
За пътния инцидент от СДВР, отдел „Пътна полиция“, бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-341 от 14.06.2023 г. от който протокол се установявало, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мазда ЦХ 7“ с peг. № ******* се покрива от застраховка в ЗД „Б.И.” АД с полица № BG/02/1220029995, валидна от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където й били извършени изследвания и поставена окончателна диагноза: фрактура на Тх12 и Л1 прешлени; фрактура на 5-то ребро вляво; мозъчно сътресение; контузия на гръден кош; травма на нервни коренчета в шиен отдел; изразен вертебрален синдром за лумбален и торако-лумбален отдел. Ищцата била настанена в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София, където била подложена на лечение при 1 интензивен болничен режим от 14.06.2023 г до 17.06.2023 г.
Твърди, че както по време на болничното лечение, така и по време на предписаното домашно лечение, поради естеството на процесните увреждания, ищцата е могла да заема само поза легнала по гръб, което налагало полагане на грижи от болничния персонал и от нейни близки за най елементарни битови нужди. Излага, че поради счупените два бр. шийни прешлени, ищцата не можела да ходи и всяко елементарно движение било съпроводено със силни болки във врата, които се засилвали нощем. Страдала от редовен световъртеж, гадене и постоянно главоболие вследствие на полученото мозъчно сътресение. Постоянния физически дискомфорт и обездвижването било свързано с невъзможност ищцата да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си, което създало за нея и за най-близките й огромен стрес.
Поради нестихващите болки и липсата на подобрение в областта на увредените части била приета повторно в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където била подложена на оперативна интервенция за имплантиране на костен цимент и изтърпяла интензивен болничен режим на лечение от 01.07.2023 г. до 06.07.2023 г. За извършената оперативна интервенция ищцата заплатила 2 400 лева, за който разход бил издадена фактура от болничното заведение.
Излага тезата, че и към момента на подаване на исковата молба, продължава да изпитва силна болка в областта на целия гръбначен стълб, персистираща и към крайниците, което създава дискомфорт и пречи на пострадалата да спи в каквато и да е поза. Движението на шията било напълно невъзможно, изпитвала затруднение при дишане, както и загуба на чувствителност и мускулна слабост, споделя оплаквания от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало/седнало положение, от гадене и повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Появила се също и силна болка при преглъщане, което довело до загуба на апетит и нежелание от страна на ищцата да се храни редовно. Описаните болки и страдания породили у пострадалата силен страх от възможност за непълно посттравматично възстановяване. Вследствие преживения шок от пътния инцидент ищцата нямала пълен и последователен спомен за травмата - не може да възпроизведе как точно се е случил инцидентът.
Твърди, че поради гореописаните обстоятелства й се налагало да ползва постоянно помощ от близките си за извършване на елементарни действия и обикновени битови дейности. Инцидентът оказал негативно въздействие и на психиката на ищцата, изразяващо нарушен сън, понижено настроение, тревожност, страх от возенето в превозни средства, което прави изключително трудно транспортирането й, чувство за безпомощност и малоценност, понижена самооценка.
С оглед на това моли ответникът да бъде осъден да й заплати 70 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 400 лева за имуществени вреди. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, 2 определено по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът оспорва настъпването на процесния деликт като излага съображения, че уврежданията, за които се претендира обезщетение не са в пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, твърдените от ищцата вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва вината на застрахования при него водач, като счита, че за него събитието е случайно, като не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП и вредите от него.
Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен, а претендираните имуществени вреди – като несвързани с лечението на травмите от процесното ПТП предвид представените медицински данни и при липсата на данни как протича възстановителния период. Оспорва претенцията за законна лихва. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, която е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 14.06.2023 г. около 10:30 часа в гр. София около 16:35 часа в гр.София, при движение по бул. „Климент Охридски“ в посока от бул. „8-ми декември“ към бул. „Г.М. Д.“ В.Д.Д. - водач на МПС марка „Мазда“, модел „СХ 7“ с peг. № ******* реализира ПТП със спряло пред него на пешеходна пътека пред № 15 МПС марка „Фиат 500“ с peг. № *******, управляван от М.Б., в което пасажер на предна дясна седалка /до водача/ е била ищцата Г. АМ..
След инцидента, същата е приета по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД- гр. София, с работна диагноза „ фрактура на пето ребро в ляво и комоцио“.
За произшествието от СДВР, отдел „Пътна полиция“ е съставен констативен протокол № К-341 от 14.06.2023 г. за ПТП с пострадали лица.
Съгласно Епикриза № 539, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.
София, ищцата е постъпила в лечебното заведение на 14.06.2023 г. и е изписана на 17.06.2023 г. с диагноза „Мозъчно сътресение. Контузия на главата. Фрактура на Тх1 с L1 прешлен. Травма на нервни коренчета в шиен отдел. Контузия на гръден кош. Фрактура на V-то ребро.“ Предписано е било лечение при постелен режим, наблюдение, аналгетици, интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори.
Видно от приложената по делото Епикриза № 597, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София, на 01.07.2023 г. ищцата е постъпила повторно по спешност в клиниката по неврохирургия на лечебното заведение във видимо увредено общо състояние, поради задълбочаване и обостряне на неврологичната симптоматика, обвързана с травматичната фрактура на прешлени – Tх12 и L1, диагностицирани при предходното й постъпване непосредствено след процесното ПТП. Назначено й е оперативно лечение, при което е бил имплантиран костен цимент до запълване на прешленните тела и частично възстановяване на височината им. Изписана е на 06.07.2023 г. с 3 диагноза „Травматична фрактура на Тх12 и L1 прешлен. Травма на нервни коренчета в шиен и торако-лумбален отдел.“ Амбулаторното лечение е свързано с лечебно-хранителен двигателен режим за 3 седмици, препоръчително носене на високостабилизиращ корсет и курс по физиотерапия и медикаментозно лечение.
Във връзка с проведеното оперативно лечение, ищцата е заплатила 2 400 лева, за което е представена фактура, издадена от болничното заведение.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебна медикоавтотехническа експертиза се установява, че в хода на процесното ПТП ищцата М. е била с поставен предпазен колан, с който е бил заводски оборудван автомобилът, в което се намирала. Екпертизата установява, че ищцата е получила следните контузии: контузия на глава с мозъчно сътресение в резултат на удар на окципиталната област в облегалката на колата; контузия на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб, получена при движения на главата в предно задна и странична позиция; контузия на гръдния кош със счупване на 5-то ребро в ляво в резултат на натиск в предно-задна посока от обезопасителния колан или от удар в твърди тъпи предмети; счупване на 12-ти гръден и 1-ви лумбален прешлени поради голямата свобода на движенията предимно в посока на флексия /сгъване/ - екстензия /разгъване/, вследствие рязкото ускорение на лекият автомобил при удара, при което спрямо тялото на ищцата се получил т.нар. „камшичен удар“.
Заключението на назначената СМЕ приема, че описаните травматични увреждания на ищцата са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Уточнява, че времето, необходимо за костното зарастване на фрактурите на прешлените след проведеното оперативно лечение е за около 120-150 дни, а средностатистическият срок за лечение и възстановяване на подобни фрактури е 180 дни. Вещото лице-медик сочи, че непосредствено след травмата болките, особено в лумбалния отдел на гръбначния стълб, са били много силни, а впоследствие страданията са били свързани с необходимостта от постелен режим и болки при движение, които са нараствали по интензитет.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява механизма на настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че основната причина за ПТП е отвличане на вниманието на водача на л.а. „Мазда“, тъй като експертизата е установила че не са били задействани спирачките преди удара със спрелия пред него л.а, в който е пътувала ищцата.
От показанията на свидетеля М.Б. – водач на автомобил „Фиат 500“ участвал в процесното ПТП и дъщеря на ищцата, се установява следното: На 14.06.2023 г. свидетелката, 3 годишна й дъщеря и ищцата пътували по бул.
Климент Охридски, посока Дианабад. Спрели на светофара до магазин Фантастико и внезапно усетили силен удар в задната част на автомобила.
Цялата задна броня паднала. Ищцата изпищяла и се хванала за главата, казвала, че й е много зле. Обадили се на т.112 и повикали линейка. Дошла и полиция.
4
Свидетелката видяла майка си в болницата същата вечер. Била неадекватна, имала синина на тила, не можеше да говори. Установили два счупени прешлена на гърба и трябвало да се оперира. От болницата им дали срок да решат кога да се направи операцията, тъй като имало опасност прешлените да се „разпаднат“.
До операцията ищцата живеела при свидетелката, която се грижела за нея. Изпитвала силни болки. След изписване от операцията пак не била добре, свидетелката отново я взела в дома си, за да се грижи за нея. Била на легло и имала нужда от помощ дори за баня и тоалет, които посещавала с придържане. Замайвала се като стане, което състояние продължило дълго време. След около четири седмици се прибрала в дома си в Брезник, но свидетелката не спирала да я посещава, тъй като все още имала болки и не можела да извършва физически дейности и да се натоварва. Самостоятелно започнала да се обслужва чак след около месец.
Инцидентът се отразил и на психиката й. Изпитвала страх при пътуване с автомобил, постоянно я боляла главата, не можела да спи, не искала да излиза и да вижда хора, станала сприхава и раздразнителна. Към днешна дата не се е възстановила напълно. Много я боли гърба, не може да вдига тежко, не е същия човек. Свидетелката заявява, че по време на удара ищцата е била с поставен предпазен колан.
Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afa37d21-869d-4767-90ff-a4d660912c42