Решение № 220 от 14.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Плевен, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря М. ИВ. И.А като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500231 по описа за 2024 година

Въззивно обжалване.

С решение № 139/ 09.02.2024г.по гр.д.№ 2573/23г. , Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, против Р. А. Р.,ЕГН **********, от с. Б., ул. Р.П.

***, искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. А. Р.

ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД сумите: 1781,76 лева - главница, представляваща задължения на ответника по Фактура № 0003409227/ 08.03.2022 г., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.

56 от ПИКЕЕ за периода от 05.12.2021 г. до 04.03.2022г. за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2021 г. до 17.04.2021г., 117,26 лв. - мораторна лихва от 22.03.2022 г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 861/21.3.2023г. по ч.гр.д. 1531/2023г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. Р., ЕГН

**********, от с. Б., ул. Р.П. ***, разноските направени в исковото производство в общ размер на 1290.00лв.

Това решение е било съобщено на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД на 23.02.2024г. поради което срокът за неговото 1 въззивно обжалване изтича на 08.03.2024г.

По пощата на 06.03.2024г. е била подадена въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ

МРЕЖИ

ЗАПАД“

ЕАД,чрез пълномощника юрк.К. М. срещу това решение на ПлРС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т. за въззвното обжалване.

Изпратен е бил препис от въззивната жалба на противната страна по делото Р. А. Р.,който е подал писмено становище,чрез пълномощника си адв. Е. П.

,според което въззивната жалба е неоснователна.

Във въззивната жалба не е било формулирано изрично доказателствено искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция , но в раздел „приложения“ е посочено ,че е приложен констативен протокол № 4888535/ 23.03.2021г. ,който Плевенски окръжен съд е счел ,че е относим към предмета на делото и е приел като писмено доказателство в откритото съдебно заседание на 09.05.2024г. ,което доказателство ще бъде обсъдено в мотивите на ОС-Плевен.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба доводи ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от посочените във въззивните жалби пороци ,поради което следва да бъде потвърдено ,като в т.вр. Плевенски окръжен съд намира,че са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд ,който е развил подробни съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси.

Ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на възприетата от Плевенски районен съд фактическа обстановка по делото и в подкрепа на направените въз основа на нея правилни правни изводи.

Преди всичко ,ПлОС намира ,че РС-Плевен е процедирал законосъобразно и не е допуснал нарушение на процесуалните правила,като със свое протоколно определение от 16.11.2023г. е изключил от доказателствата по делото представения от ищеца по делото във вид на заварен от него препис , документ- заявление за предоставяне на услуги до „ЧЕЗ Разпределение България „ от името на Р. А. Р. ,датирано от 29.08.2013г. ,поради това ,че ищецът не е представил изисканият от съда оригинал на този документ с обяснението ,че същият не се пази. Това процесуално действие на РС-Плевен е извършено в съответствие с нормата на чл. 183,ал.1 от ГПК.

На второ място ,също така правилно е изключен от доказателствата по делото и другият документ – заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди ,датирано от 30.08.2013г. с № 1201231018 ,за което се е твърдяло ,че е подписано от Р. А. Р.,тъй като в откритото производство по оспорване 2 автентичността на този документ е било установено чрез допуснатата от РСПлевен съдебно-графическа експертиза,че подписът за „клиент „ положен от името на Р. Р. , не е положен от него.

Поради това ,правилно ,със свое протоколно определение от 11.01.2024г.

Плевенски районен съд е изключил и този документ от доказателствата по делото,като преди това е признал ,че този документ е неистински.Това негово действие е в пълно съответствие с нормата на чл. 194 , ал.2 от ГПК.

Поради тези съображения , правилен се явява изводът на РС-Плевен ,че ищецът не е установил наличието на облигационна връзка с ответника Р. Р. по отношение на процесния електроснабден обект- къща, находяща се на адрес – с.Б. , ул. „ Х.Б. „ *** . В т.вр. също така правилно ПлРС е отчел,че дори въпросните два документа да не бяха изключени от доказателствата по делото , то същите отново не установяват наличието на такава облигационна връзка ,доколкото и в двата документа се касае за съвсем друг обект – на друг адрес,който е посочен като място на продажба на електрическа енергия и това е къща ,находяща се с.Б. , на ул.“Септемврийско въстание „ № 2.

Това ,че в двата документа, /които както беше посочено по –горе са изключени от доказателствата по делото / като адрес на заявителя Р. Р. по лична карта , е посочен адресът в с.Б. , ул.“Х.Б. „ *** съвсем не означава ,че и към момента на подаване на тези заявления това е бил действителния адрес на който е живеел Р. Р. и не доказва ,че същият има качеството на потребител на ел. енергия за този недвижим имот. Не е установено Р. Р. да е имал качеството собственик или ползвател на процесния обект с адрес с.Б. , ул.“Х.Б. „ *** нито към датите на подаване на посочените по –горе заявления – 29 и 30.08.2013г. ,нито пък в по-късен период ,в т.ч. и към датата на съставяне на констативен протокол № 3034001 / 04.03.2022г. въз основа на който ищецът претендира индивидуализираното в исковата молба вземане .

Напротив,от представеният по делото нотариален акт по обстоятелствена проверка,издаден по нот.дело № 99/ 2022г. на нотариус Митхат Метин и по – точно от протокола за извършената обстоятелствена проверка ,датиран от 19.08.2022г.,се установява ,че процесния имот с адрес с.Б. , ул.“ Х.Б. „ *** е бил владян от О.К.А. /който е признат за собственик на имота поради давностно владение/ най-малко десет години преди 19.08.2022г. , т.е. още от 19.08.2012г. В същия смисъл са и показанията на самия О.К.А.,депозирани пред РС-Плевен. Така че,дори в някакъв момент ответника Р. Р. да е обитавал процесния имот ,което обстоятелство самият той признава в писмения си отговор / че е обитавал имота за периода от 2007-2010г./ , то той отдавна не се намира в процесния имот , а същият е бил владян именно от О.К.А.,който впоследствие е признат и за собственик на имота с посочения по-горе нотариален акт.

В т.вр. съдът възприема и писменото доказателство ,което беше прието пред въззивната инстанция – констативен протокол № 4888535/ 23.03.2021г. съставен по повод подмяна на средствата за търговско измерване на адрес с.Б.

, ул.“Х.Б. „ *** ,в който макар формално като потребител да е посочен Р. Р.

,то изрично по –горе е отразено ,че протокола е съставен в присъствието на 3

Ю.О.А. ,който е посочен като „нов собственик“ на процесния имот. От това писмено доказателство следва извода ,че още към датата на съставяне на този протокол – 23.03.2021г. ищецът е бил наясно ,че процесният имот има нов собствевик ,който е различен от ответника Р. Р. .

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено .

С оглед на това следва да бъдат присъдени направените от въззиваемата страна деловодни разноски ,които според доказателствата за тяхното извършване са в размер на 650 лв. – адвокатски хонорар. Направено е от противната страна по делото възражение за прекомерност на разноските,касаещи адвокатското възнаграждение.

Плевенски окръжен съд, като взе предвид, че съгласно чл. 7,ал.2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед цената на предявените искове , минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай се равнява на 490 лв., то надвишаването на този минимален размер със 160лв. не е прекомерно голямо, като се имат предвид особеностите на конкретния правен спор , който разкрива специфика спрямо обичайните казуси при които не е бил спорен въпроса дали ответникът ,респ. въззиваемият е имал качеството собственик или ползвател на процесния електроснадбен имот, т.е. въпросите не са се концентрирали само върху изследването на това има ли неправомерна промяна в схемата на свързване и относно правилното изчисляване на неплатената електроенергия.

Поради това съдът счита , че няма основание за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да се присъди в размера в който е договорено и направено като разход от въззиваемата страна.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 139/ 09.02.2024г. по гр.д.№ 2573/23г. на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК

***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. А. Р., ЕГН **********, от с. Б., ул. Р.П. ***, разноските, направени във въззивното производство, в размер на 650 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5