Акт от 30.08.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 691/30.08.2023г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия:

Ива Байнова при секретаря Дорета

Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия

Байнова адм. дело №493 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215 ал.1, във вр. с чл.214 т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А.Д. *** и от М.Д. ***, против Заповед №РД-06-650/11.05.2022г., издадена от Кмет на Община Димитровград.

Жалбоподателите считат издадената заповед за незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и съществени нарушения на материалния закон. Твърдят, че в обстоятелствената част на заповедта липсвало посочване кой е издателят ѝ.

Липсвало и подробно описание на имота, в който се твърди, че е разположен незаконния строеж. Сочи се, че заповедта била неясна. На следващо място се навеждат доводи, че при издаване на оспорената заповед били допуснати и съществени процесуални нарушения. В тази насока се твърди, че заповедта била немотивирана. Главният архитект бил длъжен да извърши проверка не само има ли издадено удостоверение за търпимост на сградата, а и дали е търпима. Формалното отбелязване, че има становище на главния архитект, което не било връчено на оспорващите и с което не били запознати, а и не било посочено като номер и дата, правело заповедта немотивирана в тази съществена част и съответно водело до съществено процесуално нарушение. Нещо повече – в подаденото възражение по констативния акт оспорващите изрично посочили, че сградата е търпима, но проверка не била извършена. В заповедта било посочено, че възражението е прието за неоснователно, без никакви мотиви в тази част. Липсата на обследване на това релевантно към издаването на заповедта обстоятелство правело същата немотивирана и представлявало съществено процесуално нарушение. На следващо място се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че обстоятелството, че сградата е строена 1965-1966г., не било оспорено от административния орган, нито пък било изследвано и съответно опровергано от него, поради което се моли да бъде прието за безспорно. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че постройката била търпима по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ и не било необходимо да има одобрени проекти и разрешение за строеж, поради което и не представлявала незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Твърди се, че административният орган носел тежестта да извърши проверка и да докаже, че сградата не е търпима и че е в нарушение на чл.225 ал.2 от ЗУТ, а това не било сторено. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът – Кмета на Община Димитровград, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно

Нотариален акт за дарение на недвижим имот №82 том XVII дело 4691/97г., Й. Трендафилова Х. дарява на дъщерите си М.Д.Д. и А.Д.Х. следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 540 кв. метра, находящо се в с. Г. и., Хасковска област, съставляващо част от имот планоснимачен №806, която се съдържа в неурегулиран парцел VIII в квартал

65 по плана на същото село, ведно с построената в него стопанска постройка при посочени граници на парцела.

Под регистрационен индекс: ОК-01-10/24.01.2022г. в Община Димитровград е заведена жалба от Н. К. М., в която са изложени твърдения за построени от съседите ѝ плевня и баня с тоалетна, без за тези постройки да е било спазено разстояние от 3м. от имота на жалбоподателката и без нейно съгласие, като е поискано извършване на проверка и премахване на постройките.

По повод подадената жалба, с писмо регистрационен индекс: ОК-01-10#1/23.02.2022г. на Община Димитровград, от Н. К. М. и съответно от А.Д.Х. и М.Д.Д. е изискано да представят документи, подробно описани в писмото, с оглед изясняване на собственост и законност на постройки.

Представените от

А.Х. документи са описани в Констативен протокол от 16.03.2022г., изготвен от комисия при Община Димитровград.

От Зам. кмета на Община Димитровград е издадена Заповед №РД-06-358/14.03.2022г., с която е наредено да се извърши проверка на място в УПИ III-807 и УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с. Г. и., общ. Димитровград, относно изградени постройки без необходимо отстояние от западна граница за двата имота. Указано е проверката да се извърши от комисия с поименно определен в заповедта състав и е наредено същата да започне работа от 14.03.2022г., като извърши проверка на място и по документи, и състави констативен протокол.

Съгласно

Констативен акт №4 от 30.03.2022г., комисията е извършила проверка на строеж:

„Стопанска постройка“ в УПИ VIII-806 в кв. 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград. Констатирано е, че имотът и строежът са собственост на М.Д.Д. и А.Д.Х.. Посочено е, че за строежа няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка , протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Описано е, че строежът представлява свободно разположена постройка на допълващо застрояване в УПИ VIII-806, кв. 65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград. Изпълнен е на отстояние 2,20 м. от западна странична граница на имота към УПИ IX-806, кв.65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград.

Стопанската постройка е с размери 6,80/4,20 м., средна кота стреха 2,65 м.

Изградена е от каменна зидария с частичен тухлен зид от юг. Покривът е четирискатен, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Функционалното предназначение на постройката е за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. Строителството е завършено. Като година, през която е извършено строителството е посочена 1965-1966г. Отбелязано е, че с оглед функционалното предназначение на стопанската постройка и нейните технически характеристики, състояние и начин на изпълнение, същата е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Категоризира се като строеж от VI категория, съгласно разпоредбите на чл.137 ал.1 т.6, чл.147 ал.1 т.1 във връзка с чл.46 ал.1 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение по смисъла на чл.12 на Наредба №1 от 2003г. за номенклатурата за видовете строежи.

Изготвена е окомерна скица на разположението на строежа в имота с посочване на размерите му. Установено е, че строителството е извършено без строителни книжа – няма одобрени проекти, няма разрешение за строеж – чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а като нарушени разпоредби са посочени чл.137 ал.3, чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Видно от констативния акт, проверката е извършена в присъствието на А.Д.Х., като актът е връчен на лицето срещу подпис на 31.03.2022г., при поето задължение да уведоми М.Д.Д. за същия. В констативния акт е указана възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок.

Под регистрационен индекс ОК-01-34/05.04.2022г. в Община Димитровград е заведено възражение от А.Д.Х. и М.Д.Д. против съставения констативен акт. Във връзка с отразеното в акта, че постройката е изпълнена на отстояние 2.00 м. от западната странична граница на имота към УПИ IX-806 в кв. 65 по плана на с. Г. и., във възражението е посочено, че при неизяснена граница към датата на построяване на строежа през 1965-1966г. няма как да се приеме, че строежът отстои на 2.00 метра от нея. Навеждат се и доводи, че постройката била търпима по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ. Освен това, в констативния акт неясно защо била посочена като нарушена разпоредбата на чл.137 ал.3 от ЗУТ. Не била спазена и процедурата по връчване на констативния акт, доколкото бил връчен само на едната съсобственичка, а и отделно от това, не получили съобщение за датата, на която ще се извърши проверката, за да присъстват.

Съставен е

Констативен протокол от 04.05.2022г. от комисия от старши експерти в отдел УТКР в Община Димитровград, в който е описано постъпилото възражение и е изразено становище, че същото е неоснователно.

Изготвено е

Становище от Главен архитект на Община Димитровград относно служебно обследване приложимостта на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за строежа като в заключение е посочено, че строеж „Стопанска постройка“ в УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с.Г. и., Община Димитровград по плана на населеното място, за който няма строителни книжа, т.е. е незаконен, не е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, не е допустим съгласно изискванията на ЗУТ, не е търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията и подлежи на премахване и забрана ползване.

От Кмета на

Община Димитровград е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №РД-06-650/11.05.2022г., с която, на основание чл.225а ал.1, вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж „Стопанска постройка на допълващо застрояване“ в УПИ VIII-806, кв.65 по плана на с. Г. и., Община Димитровград, от собствениците на строежа М.Д.Д. и А.Д.Х..

С писма регистрационен индекс ОК-01-10#8/16.05.2022г. и ОК-01-10#9/16.05.2022г.

М.Д.Д. и А.Д.Х. са уведомени за издадената заповед, като писмата са получени съответно на 20.05.2022г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6400 0093АВ О и на 19.05.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 6400 0093А9 М.

Жалбата е подадена на 20.05.2022г. чрез Община Димитровград, където е заведена с регистрационен индекс ОК-01-10#10/20.05.2022г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. Х. К..

Свидетелката заявява, че са съседи с жалбоподателките. Сочи, че от 1962 г. са женени в Г. и..

Познава А. и М., децата им са заедно, заедно са израснали. Майка им се казвала Й.. През една къща били и непрекъснато били заедно. Откакто се събрали в Г. и., били заедно винаги. На въпроса знае ли на кой адрес се намира стопанската постройка, за която се води делото, свидетелката сочи ул. „Роза“ № 3. На въпроса известно ли ѝ е през коя година е построена стопанската постройка и откъде го знае, заявява, че през 1961 г. минал язовира. От Светлина се скъсал язовира, минал , съборил къщите, всичко, нищо нямало и след това най-напред минала регулацията, оправяли ги и я построили, защото живеели в стопанския двор. Минал язовирът, живеели в стопанския двор и след това направили тази постройка, за да има място къде да си сложат посуда и други. Това било през 1964 г. и след като я построили, започнали да строят и къщата същата година, само че по-бавно ставало и я завършили по-късно. Свидетелката заявява, че си спомня точно 1964 година, защото започнала работа в стопанския двор като готвач, откъдето на зидарите идвали да вземат храна от стола за обяд и от там знаела, че по това време я строили стопанската постройка.

По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на вещите лица, видно от извадката от КиРП от 1965г., съхраняван в „Геокартфонд“ при АГКК град София, към 1965 година в парцела има изградена паянтова стопанска сграда. Видно от извадката от КиРП от 1965г., съхраняван в Община Димитровград, в парцела през 1985г. са нанесени с кафяв цвят паянтова стопанска сграда и навес, долепен до северната ѝ фасада. Границата между парцели VIII-806 и IX-806 в квартал 65 е отразена правилно. Нанесената на кадастралния план имотна граница съвпада с дворищнорегулационната граница по регулационния план. В периода 1965-1966 година има действащ регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед №1170 от 1965г. За парцели VIII-806 и IX-806 не се предвижда застрояване. Застрояване се предвижда в парцели III-807 (северно от VIII) и II-807 (северно от IX).