Акт от 24.11.2020, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 207/2020
- Подписан
- 24.11.2020
- В сила
- 29.10.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 ал. 1 · Конституция на Република България
- чл.57 · Конституция на Република България
- Чл. 147 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 219 гр.
Видин,18.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
А. П.
В. М.
Д. В. при секретаря В.У. и в присъствието на прокурора
....................., като разгледа докладваното от съдия В.М. В. гр. дело № 207 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адвокат И. Г. А., пълномощник на Р.Л.К., срещу решение №86/27.02.2020г. по гр.дело №574/2020г. на ВРС, с което е осъдена да заплати на О.К.Ц. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018г. декларация, с употребата на думата" ЛЪЖЕЦ".
Подържа, че решението на ВРС е необосновано и противоречащо на материалния закон .
Посочва във въззивната жалба, че в Декларацията, която е едно решение на колективен орган/ политическа група „ ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" в ОбС Видин/ и е прочетено от ответницата се отправя въпрос, а не се дават квалификации. Никъде в Декларацията О.Ц. не е наречен „ лъжец, неграмотен, некомпетентен, необразуван, незаинтересован и бездействащ", както се твърди в исковата молба. Зададен е въпрос „ КОЙ Е ЛЪЖЕЦЪТ. Тук в залата на ОбС или в залата на Министерски съвет. Или става дума за непоправима некомпетентност, бездействие и липса на заинтересованост от придвижването на процедурите за новия път до В". Целта на общинските съветници, което се вижда в края на Декларацията е била да поканят представителите на местната и централната власт на среща с гражданите на 27.01.2019г., където да получат отговор на въпроса" Кой е виновен за забавянето на процедурите".
В неговото изказване пред сесията на Общински съвет В., проведено на 31.01.2019г. на което на стр.7 от представения протокол Ц. заявява, че прочетените декларации НЕ ИЗРАЗЯВАТ КАТЕГОРИЧНА ПОЗИЦИЯ, а представляват зададени „ РИТОРИЧНИ ВЪПРОСИ". Той сам признава, че мнението отразено в декларацията не представлява обида, а е риторичен въпрос.
Подържа се, че когато се водят дебати от обществен интерес, се допускат критики в много по- широки граници по отношение на държавни служители, управници, политици, спрямо тяхната дейност и това, което реализират като политики. Това е залегнало делото в „Лингенс срещу Австрия" от изхода на което става ясно, че политиците и обществените личности се ползват с по-ниска степен на обществена защита".
От друга страна, никъде в Декларацията ищецът не е наречен „ лъжец, неграмотен, некомпетентен, необразуван, незаинтересован и бездействащ". Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответника-деликвент не може да се окачестви като противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД.
Ищецът е публична личност- бивш кмет на Община В. и общински координатор на ПП" ГЕРБ" за В. Предвид посоченото в доктрината за публичните личности на ЕСПЧ, ищецът трябва да приема по-широки граници на критики срещу действията или бездействията на ръководената от него администрация. В подобен смисъл се е произнесъл и Конституционният съд в Решение №7 от 04.06.199бг. по к.д.
№1/1996г.; т. Ill
Не е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, каквото е правното основание на предявения искове. Ищецът не можа да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние - отправяне спрямо ищеца на втория, посочен в исковата молба израз, вреди /посочените в ИМ неимуществени вреди и от двете деяния/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянията и вредите, а също и размера на претендирайитс обезщетения . При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, съставът остава незавършен, поради което не може да бъде реализирана гражданската отговорност.
С оглед на гореизложеното молят съда да приеме, че предявените искове са неоснователни, недоказани по основание и размер и да ги отхвърли, като уважи въззивната жалба и ОТМЕНИ решението на ВРС, като противоречащо на материалния закон и необосновано и присъди направените по делото разноски.
Ответната по жалба страна –О.К.Ц., чрез адв. Н. оспорва въззивната жалба, като посочва, че е неоснователна, постановеното решение на ВРС валидно, доустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Посочва се,че съдебното решение е съобразено с материалния закон. Не е налице несъответствие между това, което съдът е приел в своето решение и съществуващото материалноправно положение между страните.
Правилно на първо място съдът е издирил приложимия материален закон-чл.45 от ЗЗД. Правилно съдът на следващо място е оценил кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и е уважил предявените от О.К.Ц. обективно съединени искове.
Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупост събраните свидетелски показания, от които се установява, че ищецът е възприел изложените в прочетената декларация епитети като обидни, както и че е била налице видима промяна в емоционалното и физическото състояние на О.Ц. непосредствено след чутото. Тези обстоятелства безпротиворечиво се установяват от събраните свидетелски показания на И. Г. А. и В. З. П. ,А. Г. и И. Ц. - възприели непосредствено реакциите на г-н О.Ц..
Правилни са изводите на съда в този смисъл, че прочитането на декларацията от ответницата ( въззивник в настоящото производство) е рефлектирало върху ищеца, като същият се е почувствал обиден, ядосан, унизен, засегнат, както и че макар и за кратък период е довело до здравословен проблем за О.Ц..
Крайният извод на съда е, че от събраните и обсъдени по делото доказателства са налице всички елементи на правопораждащия фактически състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на обидата, нанесена с думата „ лъжец“. В този смисъл правилно съдът е оценил, че в процесната декларация, думата „ лъжец“ използвана в следното изречение: „ ..Днес почти година след първия ни протест за адекватно на трафика на В. трасе, ние с разочарование констатираме, че в залата има „Лъжец“ ,„ предвид начина, по който е структурирано изречението, както и фактът, че единственият лично присъстващ в залата ( измежду споменатите в декларацията Б. Б. и О.Ц.) е ищецът- О.Ц., то този епитет недвусмислено се отнася до него Обидната дума е била адресирана именно към въззиваемия. О.Ц. е въприел този епитет непосредствено, оценил го е като накърняващ неговата чест и достойнство, изцяло в разрез с личната си самооценка.
Правото на свободно изразяване на мнение не следва да се упражнява превратно и не е изключение от повелята на чл.57 от КРБ, която забранява злоупотребата с права.
Видно от подбора на думи в декларацията, тя е целяла постигане на определено емоционално въздействие както върху адресатите й, така и върху широката публика. Налице е Вреда-ищецът е претърпял вреди от неимуществен характер, изразяващи се в негативни емоции и социален дискомфорт: притеснение за доброто си име и достойно, притеснение от общественото мнение, от негативния облик и дискредитация.,както и Причинно-следствена връзка. Деянието-прочитане на декларацията, съдържаща обидната дума „ лъжец“ е извършено в присъствието на г-н О.Ц., който непосредствено е възприел негативните думи по свой адрес, субективно ги е оценил като обидни и в разрез с личната си самооценка на честен, прям и достоен човек.
Не е установено ответницата да е положила дължимата на политически ангажиран и опозиционно настроен човек грижа, за да изрази своята критика към управлението, без да засяга правата на личността. С използването на реторични въпроси, ответникът не е целял политически дебат, а лично засягане на честта и достойнството на О.Ц. пред широка аудитория.
Моли съда да потвърди решение № 86/27.02.2020 по грд № 574/20 на ВРС.
ВОС , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД.
С решение № 86/27.02.2020 по грд № 574/20 на ВРС, съдът е осъдил Р.Л.К. , ЕГН : ********** да заплати на О.К.Ц., ЕГН : **********, сума в размер на 1000.00 /хиляда / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018 г. от Р.Л.К. декларация, в частност с употребата на обидната дума „лъжец“, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част на иска, включително и до пълният му размер от 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева отхвърля същия.
Предмет на въззивно обжалване е решението в цялата му част, което се установява от заявеното във въззивната жалба, в обстоятелствената част, както и в петитума, както и от размера на внесената държавна такса пред ВОС.
С оглед на това е неоснователно твърдението на ответната по жалба страна за нередовност на въззивната жалба.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА поради следното : Между страните не се спори относно факта, че на 28.12.2018 г., на редовно заседание на Общински съвет - гр. В., Р.К. прочита декларация вх. № РД-01-10-399/28.12.2018 г , която е подписана, както от ответницата, така и от още седем лица.
Съдържанието и текста на цитираната декларация е следният: „…Преди година, в продължение на седмици, ние, протестиращите жители на В. и Северозападна България/организирахме протестни действия с основно искане - незабавно стартиране на процедурите по изграждане на ново трасе, магистрален път, между В.
- Б.
В резултат на нашите мирни протестни действия на 7 март 2018 г. на свое извънредно заседание Министерският съвет и лично премиерът Б. Б. поеха ангажимент към всички нас, обявявайки конкретен график за започване на процедурите по строителство на пътя.
Поетият ангажимент от правителството, обаче не бе спазен и забавянето на процедурите,конкретно за отсечката В.-М. е вече 8 (осем) месеца.
Пропуснати бяха всички срокове, нарушен бе обявения от МС график по реализация на проекта, който е важен, както за развитието на региона, така и за живота и сигурността на всички пътуващи по Е79 в посока В.
Днес, почти година след първия ни протест за адекватно на трафика до В. трасе, ние с разочарование констатираме, че в залата има Лъжец!
Тук в залата на този общински съвет или в залата на Министерски съвет. Бяхме излъгани. И някой грозно обезцени за поредна година живота на пътуващите по Е79 в участъка Б. - В.
Кой е лъжецът?
Премиерът Б. Б. или кметът на В., О.Ц.. Или става дума за непоправима некомпетентност, бездействие и липса на заинтересованост от придвижване на процедурите за новия път В.
Кой не си свърши работата? Кой нагло и безнаказано се подигра с надеждите и сигурността на пътуващите граждани?
Формалните пречки в процедурите са само оправдание. И кой е лъжецът,предлагаме да решат помежду си. Ние искаме отговор. И конкретни действия. За което даваме срок до 27 януари, когато ще възобновим протестните си действия.
Осъждаме ползването на община В. като ПУЦ за неграмотни, некомпетентни и необразовани в сферата на своите властови правомощия хора и с тревога наблюдаваме как в България законите се правят от хора-недоразумения. А резултатът е видим.
Средствата по европейски програми, както и тези от държавния бюджет трябва да бъдат използвани в полза на обществото за трайно подобряване качеството на живот в различните населени места, а не за декор в бутафорно предизборно студио.
Настояваме за ясни отговори от представителите на местна и държавна власт. Затова отправяме покана към Премиера, депутатите, представляващи В. в това 44тото НС, Директора на АПИ и кмета О.Ц..
Ние, гражданите, които с мирни протестни действия поискаха да си свършите работата и да изпълните задълженията си към Българският Северозапад, Ви каним на 27ми януари, неделя, една година след първия ни протест, за среща и разговор във В., но не на Марс, а тук, на планетата Земя...“.
Разпечатката съдържа 53 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afa24e1a-2177-487b-a985-13acaf5874b5