Акт № 2932 от 29.10.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2932

Русе, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ канд № 20267200600652 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба от М. В. С. от с. Чилнов, обл. Русе, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. В. от АК – Русе, срещу решение № 289/01.07.2026 г., постановено по АНД № 437/2026 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш серия „СС“ № 0022330, издаден от ОДМВР – Русе. С фиша, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 3а и ал. 2, т. 2 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (49,99 лева) за нарушение на чл. 21, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че районният съд не е извършил пълна и обективна преценка на доказателствата, а превишаването на средната скорост не е установено по несъмнен начин. Оспорват се възможността въз основа на представените снимки да се идентифицира едно и също превозно средство при влизане и излизане от контролирания участък, доказателствата за изминатото разстояние, времето за преминаване и синхронизацията на камерите, както и наличието на надлежно съставен доклад по чл. 167а¹, ал. 1 ЗДвП. Излагат се възражения за липса на данни, удостоверяващи предаването на електронния запис от АПИ на МВР, за непълно описание на нарушението и за недоказана собственост върху автомобила към релевантната дата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде отменен. Претендират се разноските за двете инстанции.

В представената писмена защита с вх.№ 4583/14.10.2026 г. касаторът поддържа жалбата и доразвива доводите си, като изрично възразява, че въз основа на тъмните изображения автомобилът не може да бъде идентифициран, сочи, че обозначаването на км 11+382 в таблиците към тях било еднакво, а описанието на нарушението - непълно, позовавайки се и на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС. Представя списък на разноските.

Ответникът – ОДМВР – Русе не представя писмен отговор на касационната жалба, а в проведеното съдебно заседание не изпраща представител.

Административен съд – Русе, след като обсъди касационните оплаквания, съдържанието на оспореното решение и установените от районния съд обстоятелства, и извърши проверката по чл. 218 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в установения срок от надлежна страна срещу подлежащо на касационен контрол решение на районен съд, постановено по жалба срещу електронен фиш. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е приел за установено, че на 31.01.2026 г. лек автомобил „Мерцедес Е 500 4 Матик“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. С., се е движил по път I-5 Русе – Велико Търново, в посока от км 25+914 (Тръстеник) към км 11+382 (Одяланик). В този участък, намиращ се извън населено място, средната скорост на движение е отчетена като 102 км/ч след приспадане на метрологичния толеранс при разрешена скорост 90 км/ч. За установеното превишение от 12 км/ч е издаден процесният електронен фиш.

Нарушението е установено чрез системата за секционен контрол на средната скорост „Kapsch VRX – 35000 ANPR“. При началната контролна точка, разположена на км 25+914, автомобилът е регистриран в 10:40:45 ч. от техническо средство с идентификатор d9b21d (СКТ 20431–СКТ 40341), а при крайната точка, разположена на км 11+382 – в 10:48:56 ч. от техническо средство с идентификатор c79222 (СКТ 40342–СКТ 20432). По въззивното дело са приобщени два снимкови записа, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 25.06.5237 с приложение, протоколи от метрологична проверка № 384-СГ-ИСИС/18.09.2025 г. и № 385-СГ-ИСИС/18.09.2025 г., справка от АИС АНД, схема на постоянната организация и безопасност на движението, както и останалите писмени доказателства, посочени във въззивното решение.

Въз основа на тази доказателствена съвкупност контролираната инстанция е приела, че измервателната система е одобрена и проверена по надлежния ред, че регистрационният номер на автомобила е установим от изображенията в двете контролни точки и че електронният фиш съдържа необходимите реквизити. Обсъдени са възраженията относно приложимото ограничение на скоростта, начина на измерване и липсата на специални предупредителни пътни знаци. Тези констатации и съответстващите им правни изводи са правилни.

На първо място, неоснователно е оплакването, че районният съд е нарушил задължението си да установи действителната фактическа обстановка и да обсъди доказателствата. Съгласно чл. 84 ЗАНН за съдебното производство се прилагат субсидиарно правилата на НПК, включително принципите на обективност и вътрешно убеждение по чл. 13 и чл. 14 НПК и изискванията към мотивите, регламентирани в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК, с оглед функцията на районния съд като въззивна инстанция по административнонаказателни дела. Съгласно чл. 339, ал. 2 НПК при потвърждаване на санкционния акт въззивният съд е длъжен да изложи съображенията, поради които не възприема съществените възражения на жалбоподателя, като по този начин обоснове правните си изводи и осигури възможност за ефективен касационен контрол.

Касационната инстанция намира, че в случая тези изисквания относно съдържанието на мотивите и начина на оценка и обсъждане на доказателствата са спазени. Въззивното решение съдържа конкретни фактически констатации, индивидуализира събраните доказателства и излага причините, поради които те са кредитирани. Несъгласието на касатора с фактическите изводи на районния съд не означава, че доказателствата не са били обсъдени.

Правната възможност за установяване и санкциониране на превишена средна скорост е изрично уредена към датата на нарушението. Съгласно § 6, т. 76 ДР на ЗДвП средната скорост се определя за изминат за определено време пътен участък, а т. 77 урежда системата за секционен контрол като одобрена и проверена по Закона за измерванията система, при която превозното средство се идентифицира при влизане и излизане чрез изображения, времеви подписи и свързаните с тях данни. Член 189, ал. 5а ЗДвП допуска установяването на тези нарушения чрез системи за секционен контрол, а чл. 167а¹, ал. 1 ЗДвП урежда изготвянето на доклади и доказателственото значение на приложените към тях изображения. Следователно санкционирането не почива на разширително прилагане на правилата за моментно измерване на скоростта, а на самостоятелно законово регламентиран способ за контрол.

Неоснователно е възражението за невъзможност заснетото превозно средство да бъде идентифицирано. Съгласно чл. 417, ал. 1 и ал. 3 и чл. 422, ал. 2, т. 8 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, скоростомерът следва да индивидуализира превозното средство, а записът да съдържа регистрационния му номер. По делото са представени изображения от двете контролни точки, на които районният съд е установил един и същ регистрационен номер – [рег. номер], в съчетание с посочване на идентификационния номер на уреда, мястото и часа на заснемане. Непълната видимост на очертанията, цвета или модела на автомобила върху снимките, отпечатани на хартия, при все пак четим регистрационен номер, не означава, че заснетият автомобил не може да бъде идентифициран. Законът не изисква идентичността да бъде доказвана непременно чрез едновременно отчетливи изображения на всички външни белези на автомобила.

Неоснователно е и възражението, че тъмният вид на приложените изображения опровергава отразения в тях час на заснемане, а именно 10:48 ч., и предполага, че те са били заснети в различно време, вероятно в 22:48 ч. Визуалните характеристики на изображението върху хартиен носител много често не са идентични с тези на първоначалното цифрово изображение, тъй като при отпечатването е технически възможна промяна в яркостта и контраста, включително потъмняване на изображението и загуба на детайли. Следователно единствено въз основа на тъмния вид на разпечатките не може да се обоснове извод, че заснемането е извършено през тъмната част на денонощието, в противоречие с отразените автоматично в системата данни за часа на заснемане на изображенията, чиято достоверност се преценява в съвкупност с данните за синхронизацията и метрологичната проверка на тази система. Изложеното от касатора предположение за различен час не се подкрепя от конкретно несъответствие в посочените върху снимките дата и час, а въззивният съд е установил, че регистрационният номер е различим и върху двете изображения. Поради това не е налице твърдяното противоречие между снимковия материал и данните за времето на преминаване.

На следващо място, твърдението на касатора, че всяка от снимките отразява само отделен момент и поради това не удостоверява средната скорост, смесва функцията на изображението с функцията на цялата измервателна система. Съгласно § 6, т. 77 от ДР на ЗДвП и чл. 416, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол измерването се основава именно на регистрирането на едно и също превозно средство в началната и крайната контролна точка и определянето на времето за преминаване на базовото разстояние. Изискване за непрекъснато видеозаснемане на автомобила по цялото трасе не е предвидено. Налице са два момента на регистрация на местоположението на съответния автомобил при преминаване през контролните точки, свързани с конкретните устройства, поради което възражението за доказателствена недостатъчност само поради липса на видеозапис от целия участък е неоснователно.

Не се установява и поддържаният порок в метрологичната годност на средствата за измерване. Системата „Kapsch VRX – 35000 ANPR“ е одобрен тип, вписан под № 5237 в съответния регистър, с удостоверение № 25.06.5237, валидно от 23.06.2025 г. до 23.06.2027 г. Отделно от това са представени протоколи № 384-СГ-ИСИС/18.09.2025 г. и № 385-СГ-ИСИС/18.09.2025 г., отнасящи се до контролните устройства в началната и крайната точка. Одобряването на типа и проверката на конкретните средства са различни нормативни изисквания и в случая са удостоверени чрез самостоятелни документи. Проверките предхождат датата на нарушението и попадат в относимия период на метрологична годност, възприет от районния съд.

Възраженията относно липсата на синхронизация на устройствата също са неоснователни. Разпоредбата на чл.421, ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изисква устройствата в двете контролни точки да са синхронизирани по време от един източник, а ал. 3 не допуска измервания при несъответствие. Съгласно чл. 423, ал. 4 от същата наредба начинът на синхронизация подлежи на удостоверяване в техническата документация, като проверката на състоянието ѝ се извършва автоматично. Според чл. 431, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт при първоначалната проверка на мястото на монтаж се проверяват както грешката на измерване на скоростта и базовото разстояние, така и начинът за синхронизация. В конкретния случай районният съд е установил, че системата използва автоматична синхронизация чрез NTP протокол и е обсъдил относимите документи за извършените проверки. В касационната жалба не се сочат конкретни несъответствия между отчетените от двете контролни устройства часове на преминаване на автомобила, нито обстоятелства, които да сочат на неизправност или нарушена синхронизация на системата. Изразеното предположение за възможна неточност при отчитане на времето не е достатъчно да постави под съмнение достоверността на измерването при удостоверената по делото метрологична годност на техническите средства.

Двата протокола от 18.09.2025 г. индивидуализират един и същ контролиран участък на път I-5 с крайни точки км 25+914 (Тръстеник) и км 11+382 (Одяланик), включително при измерването в двете посоки. Същите точки са посочени в електронния фиш. Това съответствие изключва съмнението дали доказателствата за метрологична проверка се отнасят до същия пътен участък или до същите устройства. По силата на чл. 423, ал. 3 от наредбата базовото разстояние се определя по възможно най-късата допустима траектория и се измерва преди първоначалния монтаж с допустима грешка ± 1 на сто, а по чл. 431, ал. 2 неговото измерване е част от първоначалната проверка. Разликата между километражните означения на контролните точки в случая е 14 532 метра и съответства на възприетото от районния съд разстояние. Нормативната уредба не предвижда повторно измерване на базовото разстояние при всяко отделно установено нарушение.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afa2064a-4881-4e31-9668-678ffac81fb7