Определение № 1463 от 15.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 15.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002902052 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Й. Т. Г., Ж. Т. Г., М. С. Г., Ф. Т. Г. и Д. Т.

Й. против решение № 104/03.06.2024 г. по в.гр.д. № 619/2023г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 232/14.08.2023 г. по гр.д. № 279/2022 г. на Окръжен съд-Хасково, с което са отхвърлени исковете на касаторите против ЗД „ЕВРОИНС“ АД за заплащане поотделно на всеки един от тях на застрахователно обезщетение от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2021г. за неимуществени вреди търпени от смъртта на Ташо Й. Г., настъпила на 12.08.2021г. в резултат на ПТП и в частта на потвърждаване на определение № 1056/11.10.2023г. по гр.д. № 279/2022 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. № 7311/31.08.2023 г.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в о бжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения отговор на ЗД„ЕВРОИНС“ АД се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на общо и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски по делото.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при решаване на спора не е обвързан от отразеното в констативния протокол за ПТП с пострадали лица относно причините за ПТП, като на база на констатираните факти може да направи свои собствени изводи относно механизма, стига достоверността на фактите да не е опровергана в хода на самото съдебно производство. Посочил е, че доказателствена сила за фактите и обстоятелства от значение за определяне механизма на настъпване на ПТП и даване отговор на въпроса за причината за настъпването му има и съставения във връзка с образуването досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие. ПАС е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци на ПТП и на полицая, дошъл първи на местопроизшествието и съставил цитирания констативен протокол. Позовал се е и на изготвения във връзка с досъдебното производство фотоалбум на местопроизшествието, на който е визуализирана обстановката и разположението на катастрофиралите МПС-та след инцидента; на двете справки относно монтираните знаци в района на кръстовището по двата пътя, както и изготвена схема за организация на движението и хоризонталната и вертикалната пътна маркировка в участъка на кръстовището образувано при пресичането на пътищата. Счел е, че целият доказателствен материал е бил съобразен от трите на брой технически експертизи - единична АТЕ, комплексна АТМЕ и повторна тройна АТЕ, които са определили механизма на произшествието и във връзка със същия са дали отговор на въпроси от значение за извършване на преценка от съда кой от участвалите в инцидента водачи е имал противоправно и виновно поведение. Изготвена е бил а и самостоятелна СМЕ, която е извършила преценка за наличието на причинна връзка между инцидента, получените травми и смъртта на наследодателя на ищците, като отговор в този аспект е бил даден в заключението на КСМАТЕ.

След анализ на заключенията на вещте лица е направил извод, че по 2 делото е било доказано, че към момента на инцидента на пъ т II-76 е имало знаци ограничаващи скоростта на движещите се по този път през кръстовището до 50 км.ч. и такива, които указват на шофьорите, че наближава кръстовище с път без предимство-А 26. Относно знаците по път III-809 е приел за безспорно, че е имало поставени знаци в двете посоки преди кръстовището за пропускане на движещите се по пътя с предимство- Б 1.

Липсват доказателства за знаци ограничаващи скоростта до 50 км.ч. Това обаче според ПАС не означава, че водачът на автомобила движещ се по този път и станал участник в процесното ПТП е имал право наближавайки кръстовището и респ. преминавайки през него да се движи с висока скорост.

Позовал се е на чл. 47 от ЗДП - водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Освен това е посочил, че според чл. 50, ал.1 от ЗДП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Въз основа на което съдът е заключил, че н аследодателят на ищците, движейки се с управлявания от него автомо бил по път III-809 в посока юг-север, при наближаване на кръстовището е следвало да из бере такава скорост на движение, която да му позволи да спре на самото кръстовище и да пропусне движещите се автомобили по пътя с предимство. В случая е счел, че не е логично да се приеме, че водачът не е знаел за наближаването на кръстовище с оглед липсата на знак Б1 и табела под него 100 м. по причина, че е безспорно разполагането на път III-809 на указателни табели Ж 6 и Ж 7 преди кръстовището. В тях се съдържа информация относно посоките на движение към определени населени места, което е основание да се направи извод за наближаване на кръстовище при условие, че са указани движения наляво, направо и надясно. Относно скоростта на приближаване и преминаване на кръстовището е посочил, че общи данни се съдържат в показанията на св. Св.Драганов, който е пътувал в момента на инцидента , че автомобил Фо р д бил много засилен, т.е. скоростта му не е съо бразена за кръстовището към което приближава. Позовал се е и на показанията на свидетеля Сираков, водач на Фолксваген, който пътувайки със скорост от 50 км.ч., видял пред него да прелита едно червено петно, в ко ето се е ударил.

3

Според решаващият състав така установените факти не са били достатъчни, за да се даде отговор на въпроса кой от двамата водачи е нарушил правилата за движение по пътищата и с поведението си е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Направил е извод, че такъв може да се даде на база механизма на настъпване на процесното ПТП и съотнасяне поведението на всеки от двамата водачи с опредените в нормативните актове правила за движение по пътищата, вкл. и тези цитирани по- горе.

ПАС е обсъдил закюченията на назначени единична АТЕ, комплексна автотехническа и медицинска експертиза, включваща в състава си две лица автоспециалисти и един лекар и повторна АТЕ от три вещи лица автоспециалисти. Изложил е агрументи за кредитиране на заключението на комплексната експертиза. В същото относно механизма на произшествието е било посочено, че 12.08.2021 г. около 10, 20 ч. по път III-809 в посока юг север към кръстовище с път II -76 със скорост от 79, 8 км. ч. се е движел лек автомобил „Форд Фиеста“ управляван от Т. Гочев. Той предприел маневра „преминаване през кръстовище“ със запазване посоката си на движение с постоянна скорост 79, 8 км. ч. в момент, когато към кръстовището е приближавал лек автомобил „Фоксваген Туран“ управляван от А. Сираков, движещ се по път II - 76, в посока запад - изток със скорост от 56, 3 км. ч., предприемайки маневра „преминаване през кръстовище“ със запазване посоката си на движение. При така създалата се ситуация и параметри на движение между двете превозни средства е настъпил кос, страничен удар при контакт на предна челна част на „Фоксваген“ със странична лява част на „Форд“ . Съдът е отбелязъл, че в заключението си вещите лица достигат до извод, че наследодателят на ищците е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и характера на предстоящото кръстовище, да съобрази действията си с тях и да предотврати произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му. Скоростта на движение на „Форд“ не е позволявала на водача да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно, екстрено спиране и пропускане на движещия се по пътя с предимство „Фоксваген“. Според тях и водачът на лекия автомо бил „Фоксваген“ при реално установената скорост на движение също е нямал възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременно, екстрено спиране в момента на възникване на възможността да възприеме „Форд“. Те са приели, че ударът е настъпил в централната част на 4 кръстовището при първоначален контакт разположен в мисленото продължение на лентата за движение направо по посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген“ и с частично навлизане на същия в лентата за завиване наляво към път III-809 в посока север към с. Главан. В тази експертиза са разгледани и варианти, при които произшествието не би настъпило. В единият от тях е посочено, че това би било възможно при управление на „Фолксваген“ със скорост равна или по-малка от 46, 5 км.ч. и предприемане на екстремно спиране от момента на възникване на възможността за възприемане на лекия автомобил Форд. Посочено е и че ударът би бил избегнат при движени с 50 км.ч., предприемане на екстремно спиране от момента на възприемане на другия автомобил и запазване на посоката му на движение в пътната лента предназначение за движещите се направо към гр. Тополовград. По този повод е отбелязал, че според тази експертиза видно и от приложената към заключението скица в момента на възникване на видимост между двата автомобила, т.е. на възможност за взамино възприемане, този движещ се по път III-809 не е бил достигнал до знак Б-1, указващ му да пропусне движещите се по пътя с предимство. В дадените обяснения при приемане на заключението от страна на експертите /стр. 419 делото на ХОС/ е бил о пояснено, че под начален момент на екстремното спиране при възникване на т.н. видимост се има предвид възприемане на предната част на другия автомобил. Пояснено е също /стр. 420 от делото, респ. стр. 14 на самия протокол от о.с.з./, че ударът не е бил предотвратим от момента, в който водачът движещ се по път III-809 не е реагирал на знак Б-1, т.е. не е спрял и е навлязъл в кръстовището при условие, че е възприемал движещия се по пътя с предимство друг автомобил. По делото изводите на споменатата комплексна експертиза са оспорени от ответника и поискано назначаване на повторна тройна АТЕ. Искането е било уважено, като същата е изготвена от три вещи лица автоспециалисти. От тяхна страна относно механизма е посочено, че двата автомобила не са предприели опити за спиране, т.е. скоростите им преди удара са същите като в момента на удара. По отношение на самите скорости е посочено, че тази на лек автомобил „Форд“ е 88, 2 км. ч., а на лек автомо бил „Фолксваген“ е 44, 5 км. ч. Направен е извод, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ не е имал техническа възможност да предотврати удара. До същия е достигнато след сравнение между дължините на опасните зони за спиране на автомобила 5 при движение с определената от експертизата скорост за двата автомобила, както и при скорост от 50 км. ч. за лекия автомо бил „Фолксваген“. За начален момент на възникване на опасността е определен моментът, в който „Форд“ е навлязъл в южната лента на път II-76 в посока изток към гр. Т ополовград. Във връзка с тези си разсъждения експертите от повторната тройна АТЕ са посочили, че максимално възможната скорост на движение, с която е можел да се движи „Фолксваген“ и да спре, респективно да предотврати настъпването на ПТП е 7, 45 км.ч. Посочено е също, че водачът на лекия автомобил „Форд“ е имал възможност да възприеме преди да навлезе в кръстовището, приближаващия се „Фолксваген“, но при установената му скорост на движение от 88, 2 км.ч. не би могъл да спре или пропусне движещия се по пътя с предимство „Фолксваген“. ПАС е възприел извода на вещите лица, че възможната за спиране скорост на Форда е следвало да бъде 27, 9 км.ч. На тази база е достигнато до заключение, че от техническа гледна точка скоростта му не е била съобразена с конкретната вертикална маркировка в зоната на кръстовището касаеща неговия автомобил. Мястото на удара в заключението е определено в мисленото продължение на северната лента на южното полуплатно. При приемане на същото в заседанието на 17.07.2023 г. от страна на вещото лице Вълчев е било пояснено, че озоваването в тази лента е станало на база инстинктивно кривване на волана наляво в момента на осъзнаване, че идващият от дясната му страна Форд не спира и не му дава предимство. От така описаното съдържание на комплексната и повторната автотехниески експертизи ПАС е обобщил, че и в двете се прави категоричен извод, че водачът на лекия автомобил „Форд“ не е спазил знак Б-1 и задължението си да пропусне на кръстовището движещите се по пътя с предимство /II-76/ автомобили. Причините за това неспазване е движението с несъобразена с пътната обстановка скорост и липсата на каквато и да е реакция и опит за спиране, за да са пропуснат движещите се по пътя с предимство. Двете експертизи са достигнали и до заключението, че мястото на сблъсъка между двата автомобила е станало по- скоро в лентата за движение от път II-76, в която следва да се пристрояват завиващите от път II-76 към път III-809 в северна посока. От дадените обяснения от експертите участващи в двете експертизи въззивната инстанция е заключила, че причината за това място на удара е промяната в траекторията на движение на лекия автомобил „Фолксваген“ поради естествената реакция за предотвратяване на сблъсъка 6 при възприемане на факта, че лекия автомобил Форд не спира на знак Б1 и не дава предимство. Тази естествена реакция съдът не е счел за противопрвана и за основание за ангажиране на деликтната отговорност на водача на оксваген.