Решение № 3843 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3843 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100502303 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20407/11.11.2025 г., постановено по гр.д. № 49672/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286 дължи на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, за сумата от 206,65 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за възстановяване на щети по лек автомобил „Дачия Логан“ с ДКН ********, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 24.10.2019 г. в гр. Варна, заедно с ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2021 г. до 02.10.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 37672/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2024 г., като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения размер от 206,65 лева до пълния предявен размер от 221,65 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 51,09 лева до пълния предявен размер от 76,49 лева. С решението „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, е осъдено да 1 заплати на от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 573,75 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 63,75 лв. – разноски за заповедното производство. С решението „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, е осъдено да заплати на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 89,40 лв.

С определение № 3821/28.01.2026г., постановено по гр.д. № 49672/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, решението е изменено в частта за разноските, като „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, е осъдено да заплати в полза на ищеца „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 96,63 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете. С определението „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, е осъдено да заплати в полза на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:

000694286, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 5,45 лева, представляваща разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЗК Лев Инс“ АД, в която се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел стойност на възстановителните дейности в размер от 204,94 лв. вместо 275,46 лв., тъй като не следва да се отчита корекционен коефицент. По отношение иска за мораторна лихва се твърди, че периодът на претенцията неправилно е посочил крайната дата -02.10.2023 г. вместо 20.06.2024 г. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба. С молба от 27.04.2026 г. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да 2 следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция е относно размер на причинените вреди от процесното ПТП. Изготвената САТЕ установява, че всички щети, които са били описани от ищеца, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В конкретния казус заплатената от застрахователя по доброволната имуществена застраховка сума е в размер от 196,65 лв.

Съгласно т.3 от заключението на допусната САТЕ, приета пред първоинстанционния съд и неоспорена от страните, пазарната стойност за възстановяване на процесния „Дачия Логан“ с ДКН ******** е 275,46 лв. В заключението си вещото лице е посочило също, че възстановителната стойност на автомобила, изчислена с отчитане на корекционен коефицент амортизация е 204,94 лв. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, който съгласно заключението на вещото лице е 275,46 лв.

По изложените съображения и съдът намира, че в полза на ищеца е 3 възникнало вземане в размер на платеното застрахователно обезщетение в размер от 196,65 лв. заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или вземане в размер от общо 221,65 лв. Ето защо и искът по чл. 411 КЗ се явява основателен до пълния предявен размер от 221,65 лв.

По отношение иска по чл.86,ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд се е произнесъл за периода 20.06.2021 г. до 02.10.2023 г. вместо за периода 22.02.2020 г. – 20.06.2024 г., но за пълния предявен размер от 76,49 лева.

Въззивният съд намира, че в случая е налице очевидна фактическа грешка в решението при посочване периода на претенцията, а не непълнота, доколкото съдът се е произнесъл за целия предявен размер. Мораторната лихва върху установената главница от 221,65 лв. за периода 22.02.2020 г. – 20.06.2024 г. е в размер от 76,49 лв., поради което и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, като бъдат уважени в цялост предявените искове.

По разноските:

С оглед изхода на спора и необходимостта от ново разпределение на разноските, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, вкл. определение № 3821/28.01.2026г.

На ищеца ЗК „Лев Инс” АД следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от 38,34 евро, разноски за първоинстанционното производство в размер от 396,25 евро, както и разноски за въззивното производство в размер от 125 евро за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20407/11.11.2025 г., постановено по гр.д. № 49672/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: 000694286, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над уважения размер от 206,65 лева до пълния предявен размер от 221,65 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 51,09 лева до пълния предявен размер от 76,49 лева, както и в частта за разноските и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.411,ал.1 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД, че „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ 4

АД, ЕИК: 000694286 дължи на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, сумата от още 15 лв. (7,66 евро) - горница над присъдените 206,65 лв. до пълния предявен размер от 221,65 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за възстановяване на щети по лек автомобил „Дачия Логан“ с ДКН ********, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 24.10.2019 г. в гр. Варна, заедно с ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от още 25,4 лв. (12,98 евро) - горницата над присъдените 51,09 лева до пълния предявен размер от 76,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.02.2020 г. – 20.06.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 37672/2024 г. по описа на СРС, 178 състав В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОТМЕНЯ определение № 3821/28.01.2026г., постановено по гр.д. № 49672/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.

О С Ъ Ж Д А „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:

000694286, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, разноски по заповедното производство в размер от 38,34 евро, разноски за първоинстанционното производство в размер от 396,25 евро, както и разноски за въззивното производство в размер от 127,25 евро Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5