Определение № 142 от 21.05.2025, Районен съд - Несебър

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Несебър, 21.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно наказателно дело № 20252150200028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е въз основа на определение № 381/09.04.2025 г. по ВЧНД № 371/2025 г. по описа на БОС, с което е отменено определение № 20/24.01.2025 г. по ЧНД № 28/2025 г. по описа на НРС в частта за прекратяване на производството по делото по чл. 243, ал. 4 от НПК, като делото е върнато на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по частна жалба вх. № 2687/28.03.2022 г. на „Андромеда Ин“ ЕООД, ЕИК 102884417, с адрес: гр. Бургас, ул.

„Шейново“ № 32, ет. 10, ап. 29, съдебен адрес в гр. Бургас, бул. „Гурко“ № 61, ап. 6, представлявано от управителя Д.Г.Ч., срещу постановление на прокурор от РП - Бургас вх.

№ 9267/2022/27.12.2024 г. от 23.12.2024 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ-1358/2022 г. по описа на РУ – Несебър, пр. вх. № 9267/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление, както и за неговата необоснованост. Твърди се, че в хода на проведеното разследване за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК били разкрити обстоятелства, сочещи на престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 206, ал. 4 от НК, които се явяват резултатни, но въпреки това прокурорът незаконосъобразно пропуснал да предяви разследването на дружеството по реда на чл. 227, ал. 1 и сл. От НПК, предвид което го лишил от възможността да обективира своите искания, бележки и възражения. Оспорват се приетите от прокурора фактически констатации, като се заявява, че жалбоподателят е инвеститор в Хотел – апартаментен тип „Андромеда“ – к.к. Сл.бряг и собственик на имота, в който е изграден, както и на половината от обектите в хотела. Поради възникнали след 2019 г. неразбирателства с останалите собственици на обекти в хотела се достигнало до натрупване на задължения към ВиК доставчик, вследствие на което жалбоподателят – титуляр на партидата за сградата поискал от оператора преустановяване на водоподаването към сградата. След спиране на водата по неизвестен за жалбоподателя начин партидата за сградата била прехвърлена на нов титуляр, а спрямо дружеството започнало осъществяването на заплахи и психически тормоз от Ю.В.Р. и неговия син В.Ю.В.. Твърди се, че последните осъществявали през годините след 2019 г. хулигански и вандалски действия - разбивали врати на собствени на дружеството апартаменти, подменяли патроните им, крали имущество на дружеството, хвърляли части от оградата, реклами на дружеството и цветя в басейна, рязали и крали захранващи кабели, разбивали асансьори, повреждали датчици на СОТ устройства, пречейки на нормалното функциониране на хотела, рязали растителност, монтирали детска площадка, каравана и батут в имота на дружеството и др.

Посочва се, че група собственици, оглавявана от Ю.Р. и В.В., не заплащали разходи за 1 поддръжка на комплекса и отказвали да възстановят причинените на дружеството щети.

Излагат се твърдения, че по повод установена кражба на мебели и други вещи от ресторанта на дружеството през м.септември 2023 г., жалбоподателят сигнализирал прокуратурата, като противно на посоченото от прокурора в обжалвания акт, откраднатите вещи не се намирали на територията на комплекса. Изразява се несъгласие с изводите на държавния обвинител, че отрязването на тръби в ревизионните шахти на шест стаи на ет. 2 и ет. 3 от 12.12.2022 г. и затапването им следва да се квалифицира като престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, поради маловажност на случая, като се излагат насрещни аргументи. Отправя се искане за съобразяване от съда, че през м.юни 2022 г. Ю.Р. и В.В. спрели водата към собствените му обекти, а през м.октомври 2022 г. – отрязали и затапили вертикалните щрангове на водопроводната инсталация. В обобщение се моли за цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното постановление и отмяната му с даване на задължителни указания на прокурора.

Като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването лице – ощетеното юридическо лице /съгласно определение № 381/09.04.2025 г. по ВЧНД № 371/2025 г. по описа на БОС/, като видно от приложена на л. 117 от Том 3 на ДП разписка е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 243, ал. 4 вр. чл. 183, ал.

2 от НПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите по ДП № 304 ЗМ-1358/2022 г. по описа на РУ Несебър, пр.пр.

№ 9267/2022 г. по описа на РП – Бургас, ТО Несебър, наказателното производство е започнало и се води за това, че през месец юни 2022 г. в гр. Несебър, обл. Бургас, в апартаментен хотел „Андромеда“, разположен в кв. „Чайка“ № 265, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорено от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен – престъпление по чл.

323, ал. 1 от НК. Образувано е въз основа на данни, събрани по преписки рег. №№ 3040009293/2022 г. и 9267/2022 г. по описа на РУ – Несебър, образувани от своя страна по сигнали на Д.Г.Ч.. По делото няма привлечени обвиняеми лица.

Като е формирал мотиви за обективна и субективна недоказаност на разследваните деяния, с процесното постановление прокурор при БРП, ТОН, е прекратил наказателното производството, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е изложил фактическата обстановка по случая и на база на нея и извършен анализ на доказателствата е преценил, че поведението на св. В.В. не покрива съдържанието на кражбата по чл. 194, ал. 1 от НК, доколкото въз основа на взаимни договорки със св. Д.Ч., вкл. за бъдеща покупко-продажба, наем и предоставяне на безвъзмездно ползване, е изнесъл вещи – мебели от ресторанта на х-л „Андромеда“ и ги е разположил около басейна и във фоайето на комплекса. Аргументира се липса на доказана субективна страна на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, доколкото доказателствата сочели на отсъствие на присвоително намерение у св. В. при действията му, тъй като считал част от мебелите за своя собственост, а за другите получил съгласие да ги премести по договорки със св. Ч..

Отделно, с деянието си св. В. не бил прекъснал владението на св. Ч., нито се разпоредил с вещите в свой или чужд интерес. Посочено е, че във връзка с твърдения на св. Ч. за констатирани на 12.06.2023 г. липсващи ключалки от вратата на ресторанта, са събрани доказателства, че същите са били предадени на св. Д.Т. – охранител в автопатрул на охранителна фирма „ТИМ-СОТ“, който от своя страна ги върнал на св. Ч. на 21.07.2023 г., като не са събрани данни за съпричастността на конкретно лице към действията по демонтажа им. Що се касае до твърденията на св. Ч. за липсваща видеокамера на стойност от 100 лева и евентуално неправомерно присъединяване към ел.табло е отбелязано, че по случаите се водят отделни производства извън настоящото. Изложени са подробни мотиви за това, че поведението на св. Р. и две непознати лица, изразяващо се в преминаване през ресторанта в партерния етаж на х-л „Андромеда“ от 01.02.2023 г. не може да се квалифицира като престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, доколкото между свидетелите Р. и Ч., респ.

2 жалбоподателя „Андромеда Ин“ ООД не е налице правен спор. От друга страна, се сочи, че от събраните доказателства може да се обоснове отсъствие на субективния елемент за съставомерността на деянието по състава самоуправство, доколкото св. Р. /баща на св. В./ към датата на деянието бил със субективна представа, че ресторантът е обща част за хотела, свободна за преминаване. От друга страна, държавният обвинител е посочил, че в хода на разследването няма събрани данни за водени дела между св. Ч., В. и Р. и дружеството жалбоподател относно водоподаването към х-л „Андромеда“, предвид което действията им във връзка с прекъсването му не могат да се квалифицират като престъпления по чл. 323, ал.

1 от НК, а могат да обусловят евентуални граждански претенции за обезвреда. Формирани са мотиви и относно деяние, прието за съставомерно по чл. 216 от НК, които съдът не следва да ревизира, доколкото нямат отношение към прекратителния диспозитив на прокурора, а обуслявят извод за спиране в тази част на наказателното производство, който извод е стабилизиран към настоящия момент.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото счита, че крайните изводи на прокурора са обосновани и законосъобразни, а оплакванията в жалбата – несъстоятелни, по следните съображения:

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съдът счита, че в конкретния случай прокурорът правилно е извел фактическата обстановка по казуса, поради което се присъединява към фактическите му изводи и счита за безпредметно да ги преповтаря. Дори извън вниманието на прокурора да има останали факти, то те не се явяват определящи, доколкото съдът приема, че така очертаната фактическа обстановка изцяло подкрепя изводите на прокурора за липса на съставомерни деяния по чл. 323, ал. 1 от НК, чл. 194, ал. 1 от НК /респ. чл. 206 от НК/ или друго престъпление общ характер, който извод не би се повлиял при допълнителен анализ на неотносими по същество към разследването установени в хода му факти.

В хода на разследването са събрани множество доказателства, че в периода от 2019 г. до м. юни 2022 г. между собствениците на обекти в хотел „Андромеда“ за възниквали множества конфликти и неразбирателства във връзка с поддръжката и управлението на сградата, резултирали в натрупване на задължения за комунални услуги и последователни преустановявания на водоподаването към сградата по искане и чрез действията на различни правни субекти, вкл. жалбоподателя. От представено съглашение /л. 35 от Том 1 на ДП/ е видна договорка от 23.06.2022 г. между дружеството-жалбоподател и св. В.В. относно експлоатацията на находящ се в имота на комплекса басейн, водоподаването към сградата и разпределяне разходите за потребление на вода, както и ползването на собствени на дружеството вещи – 4 чадъра, 4 маси и пейки за двора, 2 фотьойла с маси за фоайето. От писма на ВиК /л. 54-55 от Том 1 на ДП и л. 57-72 от Том 3 на ДП/ се установява, че към 2022 г. водоподаването към сграда „Андромеда“ не е спирано от оператора, както и че въз основа на решение на КЕВР и по предложение на св. В.В. на 31.05.2021 г. е извършена промяна на титулярството на партидата за хотела – прехвърлено от жалбоподателя към св. В.В. – и е инициирана процедура за разкриване на вътрешни индивидуални партиди за обектите в сградата. Приобщени са съдебни решения /л. 75-77 от Том 1 на делото; л. 8-17 от Том 3 от делото/, видно от които „Андромеда Ин“ ООД и св. В.В. са водили спор относно достъпа до помещения и съоръжения в хотела, по който е било образувано дело от 2021 г. пред НРС, приключило на първа инстанция в края на 2022 г. с неокончателно решение в полза на св. В., а на 16.09.2024 г. – с влязло в сила и недопуснато до касация въззивно решение – в полза на дружеството-жалбоподател. С техническа експертиза /л. 86-93 от Том 1 на ДП/ е установено, 3 че камери за видеонаблюдение в помещение – тип кухня – в х-л „Андромеда“ са заснели влизане и излизане на мъже от помещението на 01.02.2023 г., като в дадени показания св. Р. признава, че е едно тези лица. В хода на ДП жалбоподателят е представил доказателства за заетостта на собствените му обекти в хотела към м.юни 2022 г., за извършени разходи за ключар на 14.02.2023 г., както и за закупуване на патрони от 16.02.2023 г. От събраните свидетелски показания безспорно се установяват наличието на множество спорове в етажната собственост, относно начина на поддръжка и експлоатация на хотела, общите за ползване площи и съоръжения в сградата и имота, както и че голяма част от тях са между законния представител на дружеството-жалбоподател и св. В.В..