Решение № 2461 от 16.09.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2461 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно гражданско дело № 20211100514064 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20054706 от 26.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 17075 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско отделение, 175 състав, съдът е признал за установено по отношение на Б. М. П. и ГР. М. П. по исковете предявени от Д. В. П., че ищецът е собственик на следните недвижими имоти:

1.АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия етаж от западния близнак от двуетажна жилищна сграда, с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. ****, състоящ се антрета, две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 69,31 кв.м. при граници и съседи от изток: апартамент в източен близнак собственост на Г.П., от запад: двор и от север: двор; заедно с МАЗЕ № 1 – югозападното в старата сграда /западен близнак/, което граничи на юг с двор и стълбище, на запад с двор, на север с мазе № 4, намиращо се на северозапад, на изток с приземния етаж, както и ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9 /северозападни в надстройката над старата сграда – западен близнак/ - таванско помещение № 8 – намиращо се в северозападния ъгъл на надстройката – тавански етаж – на север граничи с двор, на запад – с двор, на изток – със стълбище, на юг – с помещение 9 и коридор, делящ го от помещение № 1, намиращо се на югозапад; таванско помещение 9 – на запад граничи с двор, на север – с помещение № 8, на изток – с коридор, на юг – с помещение № 1, построени в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 541 кв.м. и съседи: ***;

***; ***; ***, със стар идентификатор: парцел 2

1

/втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно със 20,21% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата;

2.¼ /една четвърт/ идеална част от ГАРАЖ № 1, с площ от около 26,20 кв.м. в старата сграда /западен близнак/, разположен в приземния етаж-сутерен на север по средата, граничещ на север с двор, на запад със стълбище и коридор; на юг – с мазе № 2, на изток – със стълбище и коридор, построен в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 541 кв.м. и съседи: ***; ***; ***; ***, със стар идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно с 5,43 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена сградата;

3. ¼ /една четвърт/ идеална част от ГАРАЖ № 2, под източния близнак /пристройка/, застроен на 23,49 кв.м., разположен в приземния етаж – сутерен североизточен ъгъл, граничещ на север с двор, на запад със стълбище и коридор, на юг – с мазе № 3, на изток – с двора, построен в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 541 кв.м. и съседи: ***; ***; ***; ***, със стар идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно с 5,61 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена сградата.

С решението ГР. М. П. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Д. В. П. владението върху описания по-горе под т. 1 АПАРТАМЕНТ, без прилежащите към него МАЗЕ № 1 и ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9 , като е отхвърлен предявеният от Д. В. П. срещу Б. М. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху апартамента, както и предявените от ищеца срещу двамата ответници искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху прилежащите към апартамента МАЗЕ № 1 и ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9, и върху описаните по-горе под т. 2 и т. 3 1/4 ид.ч. от ГАРАЖ № 1 и 1/4 ид.ч. от ГАРАЖ № 2.

Ответникът ГР. М. П. е осъден да заплати на Д. В. П. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 4657,64 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на една стая с площ от около 15 кв.м. от описания по-горе в т. 1 АПАРТАМЕНТ за периода от 13.03.2013г. до 13.03.2018г., като този иск е отхвърлен за разликата над 4657,64 лева до пълния предявен размер от 10 760,70 лева /частично от 21 000 лева/ и за останалата част от апартамента, като е отхвърлен и предявеният от Д. В. П. срещу Б. М. П. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 10 760,70 лева /частично от 21 000 лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на описания по-горе в т. 1 АПАРТАМЕНТ за периода от 13.03.2013г. до 13.03.2018г.

Отхвърлени са предявените от Д. В. П. срещу Б. М. П. и ГР. М. П. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от по 1 лев от всеки ответник /частично от по 750 лева от всеки/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствената на ищеца ¼ ид.ч. от описания по-горе ГАРАЖ № 1 за периода от 13.03.2013г. до 13.03.2018г.

2

Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:

Ищецът Д. В. П. обжалва решението в частите, с които е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС срещу Б. М. П., е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД срещу същия ответник, са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС в частта за предаване на владението върху гаражите спрямо двамата ответници, са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползването на гаражите от двамата ответници. С жалбата се поддържа, че ответниците не оспорват правата в собствеността на ищеца, а единствено факта дали препятстват осъществяването на владение върху същите от ищеца. Жалбоподателят изтъква, че ответникът Б. П. е завладял тавански помещения №№ 8 и 9, които представлявали голяма мансардна стая с тоалетна и баня в непосредствено съседство, с оглед което искът следвало да бъде уважен спрямо двамата ответници. Достъпът до тези помещения се извършвал през различен вход, ключ от вратата на който имал само Б.П.. Поддържа, че апартаментът и таванските помещения представлявали една вещ, поради което искът за предаване на владението е следвало да бъде уважен за цялата вещ и срещу двамата ответници. Ответниците, чрез кучето на Б.П., препятсвали достъпа до имота на ищеца. В тази връзка се обръща внимание, че дворът, в който сградите са построени, е заключен и се обхожда от кучета, а ищецът нямал ключ от дворната врата и от обектите в имота. Счита, че в производството е било установено, че наследодателят на ищеца е бил изгонен от имота още през 2009 г. чрез скандали и физическо насилие. След като ответниците осъществявали владението върху дворното място, то следвало да се приеме, че владеят и всеки един от обектите, построени в същото, без значение дали ги ползват или не. Поддържа, че след като единият ответник полза таванските помещения, а другият – апартамента, то следвало да има осъдителен диспозитив спрямо двамата, за да може да се изпълни ефективно решението. Излага съображения, че неправилно исковете по чл. 59 ЗЗД по отношение на прилежащите помещения и на гаражите са били отхвърлени. Заявеното искане е да бъдат уважени всички искове в отхвърлените с решението на първоинстанционния съд части.

Подаден е отговор на тази въззивна жалба от ответниците, с който се поддържа, че решението в обжалваните от ищеца части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Подадена е въззивна жалба от ответника Г.П., с която решението на СРС се обжалва в частта, с която искът по чл. 108 ЗС в неговата осъдителна част е уважен за разликата над 15 кв.м., представляващи една стая от процесния апартамент, приобщена към апартамента на ответника, както и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД срещу този ответник за сумата от 4657,64 лева за периода 13.03.2013 г. – 13.03.2018 г. С жалбата се поддържа, че Г.П. не владее целия апартамент, а само една стая от него с площ от около 15 кв.м., с оглед което счита, че не следва да бъде осъждан за предаване на владението върху повече. Заявява, че не владее таванските помещения, които се намирали в другия близнак, построен в имота. По иска по чл. 59 ЗЗД в неговата уважена част, поддържа оспорвания на заключението на СТЕ, прието в хода на първоинстанционното производство.

Ответникът Г.П. е подал въззивна жалба срещу решението по чл. 247 ГПК в частта, с която е 3 оставено без уважение искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка според исканията на страната, заявени пред първоинстанционния съд. С жалбата са развити съображения, че жалбоподателят ползва само една стая с площ от около 15 кв.м. от апартамента на ищеца, което съдът е установил в мотивите на решението, но същевременно е постановил осъдителен диспозитив за целия апартамент, а не само за стаята, която ответникът е приобщил към своето жилище, като е отворил врата от тази стая към собствения му апартамент и е зазидал вратата към жилището на апартамента на ищеца.

Подадената жалба се оспорва от ищеца, който заявява искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на ответниците по жалбите, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, като и с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ищецът е собственик на процесния апартамент, находящ се на първи жилищен етаж от западния близнак, построен в имота, по наследяване от В.М. П. и съдебна спогодба по съдебна делба, сключена по гр.д. № 4555/1994г. по описа на СГС, IV-a състав; както и че ищецът и двамата ответници са съсобственици при квоти от по 1/4 ид.ч. за всеки от тях на процесните Гараж № 1 и Гараж № 2 по наследяване от Ц.В.В. и съдебна спогодба по съдебна делба, сключена по гр.д. № 4555/1994г. по описа на СГС, IV-a състав.

Установено е, че по силата на Решение от 21.06.1994г. по гр.д. № 1468/1991г. по описа на СРС, 34 състав, ответникът ГР. М. П. е собственик на жилището на първия етаж на източния близнак /пристройката/ с площ от 81,46 кв.м. заедно с мазе № 3 и тавански помещения №№ 3,4 и 5, а ответникът Б. М. П. е собственик на жилището на втория етаж /надстройката/ от западния близнак с площ от 94,65 кв.м., заедно с мазе № 4 и тавански помещения №№ 1 и 2.

Страните не спорят също и по обстоятелството, че собственият на ответника Г.П. апартамент е съседен на процесния апартамент, по отношение принадлежността на правото на собственост на който между страните не е формиран правен спор.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че спорът в настоящото производство, пренесен за разглеждане пред тази инстанция, се съсредоточава върху обстоятелствата относно упражняването на владението върху процесните имоти от ответниците, както и върху дължимостта и размера на обезщетения за тяхното ползване.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства се установява следното:

Разпитан в съдебното заседание на 14.07.2020 г. свидетелят Д.Р., съученик и близък приятел на починалия брат на ищеца /К. П./ е заявил, че си спомня, че е виждал бащата на приятеля си и на ищеца няколко пъти през 2009 г. в гр. София. Веднъж е посетил къщата заедно с приятеля си К. П.. От него знаел, че братята на бащата на К. П. и на ищеца са заплашвали В.

4

П. и са искали от него да прехвърли имотите на децата им. Свидетелят си спомня още един повод, по който е посетил имота през 2009 г. – за да приберат заедно с К. П. багажа на бащата, който по това време живеел на квартира, за да го изпратят с влак от гр. София за гр.

Варна. При това посещение влезли в имота и взели багажа. Не е виждал кучета в имота, когато го е посещавал. Не е виждал и роднини на ищеца там, като споделя, че с приятеля му са ходили следобед, за да ги няма роднините на бащата. Свидетелят знае от брата на ищеца, че е подавал жалби в МВР за това, което се случва в имота.