Определение № 240 от 14.10.2026, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Кърджали, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Частно наказателно дело № 20265140200618 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от М. С. Н. от ******* против Постановление на РП-Кърджали от 15.09.2026 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № ***/2026 г. по описа на РУ-Кърджали.

Жалбоподателката твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Изводът, че извършителят на престъплението не е разкрит бил направен при непълно разследване и без цялостна оценка и анализ на събраните доказателства. Неправилно действията на св.В. К. били разглеждани изолирано едно от друго, вместо като част от един фактически комплекс. Твърди, че в случая имало поредица от действия, извършени в непосредствена времева и пространствена последователност и близост, насочени към едни и същи имоти и вещи, възникнали на фона на вече съществуващ конфликт между нея и св.В. К.. Показанията на К. очертавали конкретна следствена версия, която не била проверена в необходимата степен, като вместо това наказателното производство се спирало. В. К. признал, че лично е написал думата „незаконно“ върху гаража и върху стената при паркомястото на М. Н.. Същият свидетел заявил още, че през същия период бил непосредствено при оградата и „уж“ видял вратата свалена от пантите и лично я поставил обратно. Тези обстоятелства не били преценени от прокурора при постановяване на акта за спиране. В случая имало лице, което признавало авторството на част от действията срещу 1 имуществото на жалбоподателката, признавало, че се е намирало непосредствено до увредената ограда и металната врата, признавало физически контакт с увредената врата, било в установени конфликтни отношения с жалбоподателката, извършвало признато от него действие в същия кратък времеви период, в който са констатирани останалите повреди.

При тези данни не можело да се приеме, че липсвала конкретна следствена версия относно авторството на останалите действия. Не било установено по надлежен доказателствен ред с какво са изписани надписите и дали те могат да бъдат отстранени без увреждане. В постановлението било възприето твърдението на В. К., че надписите „незаконно“ са направени с маркер, но не се установявало този факт да е проверен по обективен начин.

Жалбоподателката излага съображения, че фактите по делото не били изяснени и разследването не било изчерпало извършването на всички процесуални действия. В случая не бил отчетен и съществуващият граждански конфликт, тъй като между жалбоподателката и В. и В. К. имало спор за неправомерно ползване на общо помещение в сградата, съответно и образувано гражданско дело в РС-Кърджали. Жалбоподателката моли постановлението за спиране на досъдебното производство да бъде отменено, а преписката да бъде върната на РП-Кърджали за продължаване на разследването.

Съдът, след като разгледа постъпилата жалба и доказателства по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.244, ал.3 от НПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното производство по досъдебно производство № ***/2026 г. по описа на РУ-Кърджали е образувано с постановление на РП-Кърджали от 17.08.2026 г. за това, че за времето от 07.07.2026 г. до 08.07.2026 г. в гр.Кърджали противозаконно са повредени чужди движими вещи - телена ограда и метална врата, собственост на М. С. Н. от *********** престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

След проведено разследване, с Постановление от 15.09.2026 г. на РПКърджали наказателното производство по досъдебно производство № ***/2026 г. по описа на РУ-Кърджали е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 2 от НПК.

В обжалваното постановление представителят на държавното обвинение е приел за установено следното от фактическа страна:

Св.М. Н. живеела в ********************. Тя била собственик на складови помещения № ** и № **, паркомясто № * и гараж № * на горепосочения адрес. Пред жилищния блок имало градинка със зеленина.

Преди няколко години св.Н. с други живущи в блока оградили градинката, като оградната мрежа била закупена от нея, както и коловете и вратата, които били платени лично с нейни средства. Оградата се състояла от 20 броя колове, мрежата била около 25 метра, а вратата била стоманена.

На 07.07.2026 г. св.М. Н. установила, че всички горепосочени колчета били изкривени, вратата била изкъртена от пантите и изхвърлена вътре в градинката. На вратата на гаража имало надпис „незаконно“. На 08.07.2026 г. установила, че същия надпис има и на паркомясто № * /на стената/.

Също така на 04.07.2026 г. св.Н. установила, че табелките на паркоместата от № * до № ** са измъкнати, изхвърлени в зелената площ зад оградата на парцела. Табелката на паркомясто № * била счупена на парчета.

В хода на разследването по досъдебното производство били разпитани свидетели - пострадали /живущи в горепосочения жилищен блок/ Р. А. /собственик на апартамент № ** и паркомясто № */, С. Р. /собственик на апартамент № * и паркомясто № **/, Д. И. /собственик на апартамент № ** и паркомясто № */, Р. Х. /собственик на апартамент № * и паркомясто № */, С.

М. /собственик на апартамент № ** и паркомясто № */. Разпитани били в качеството на свидетели и В. К., В. К., С. М.

В хода на разследването разпитан в качеството на свидетел В. К. изложил твърдения, че една сутрин, през месец юли 2026 г., излизайки навън видял, че оградата на градинката пред горепосочения блок, където и той живеел, била леко накривена, вратата премахната от пантите и съответно изхвърлена на земята. Тогава той решил да я изправи, както и направил.

Закачил на мястото вратата. Не видял да има нещо счупено, просто сложил вратата на пантите й. Категорично отрекъл да е повредил или унищожил каквото и да било имущество /вещи/. Не знаел нищо за счупени табели на паркоместата на блока. Действително с маркер написал на две места 3

„незаконно“, но с времето този надпис щял да се изтрие, доколкото било написано с маркер. Написал това на нейния гараж и на стената на нейното паркомясто, доколкото според него те били незаконни, тъй като, след като Н. завела дело срещу него в съда за общото помещение, което ползвал, той видял скицата на кооперацията на първия етаж, където не фигурирала въпросната врата. Със св.Н. имали конфликтни отношения.

От показанията на разпитаните по делото свидетели не може ло да бъде направен извод за авторството на деянието.

В хода на разследването към момента не били установени свидетелиочевидци на деянието - относно повредената ограда, както и премахнатите табелки за паркоместата, както и за счупената такава, собственост на св.Н..

Възложени били оперативно-издирвателни мероприятия.

От проведените до настоящия момент действия по разследването разпити на свидетели, както и оперативно-издирвателни мероприятия не бил установен извършителят на престъплението.

В хода на разследването до момента не били установени и разпитани свидетелите А. Ю. /собственик на паркомясто № */, С. М. /собственик на паркомясто № */, С. К. /собственик на паркомясто № * и */, като същите били обявени за общодържавно издриване с оглед провеждане на действия по разследване с тяхно участие, а именно разпити на свидетели. След установяването им следвало наказателното производство да бъде възобновено.

За пълнота на изложеното следвало да се има предвид, че доколкото св.К. признал, че той е написал с маркер на горепосочените две места „незаконно“, то съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК обвинението и присъдата не можели да се основават на самопризнанието на обвиняемия.

Налице било основанието по чл.244, ал.1, т.2 о т НПК и наказателното производство следвало да бъде спряно до разкриване на извършителя на престъплението, респ. до възникване на необходимост от извършването на допълнителни действия по разследването.

Съдът, след запознаване с материалите по досъдебното производство, намира изводите на прокурора за правилни. В хода на разследването са проведени редица процесуално-следствени действия, като събраните до момента гласни и писмени доказателства не позволяват да се 4 направи извод относно личността на извършителя на престъплението и съответно конкретно лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем.

Разпоредбата на чл.244, ал.1, т.2 от НПК дава правомощие на прокурора да спре наказателното производство в случаите, в които извършителят на престъплението не е разкрит. Разглежданият случай е именно такъв - на досъдебното производство са извършени необходимите действия по разследване, но на този етап те не са довели до разкриване автора на деянието.

Този факт именно е обусловил постановяването на атакувания прокурорски акт. Всички процесуално-следствени действия по досъдебното производство са проведени при условията и по реда на НПК, като процесуални нарушения не са допуснати. Събраните при тези действия доказателства обаче не са достатъчно и на този етап от тях не може да се направи извод за това кой е авторът на престъплението. Затова настоящата контролна инстанция също счита, че са извършени възможните до момента действия по разследване, които обаче не са довели до несъмнена доказаност по отношение на конкретно лице или лица. Решението на прокурора да спре наказателното производство, поради неразкриване на извършителя на престъплението, е напълно законосъобразно с оглед събраните доказателства. За пълнота следва да се посочи, че спирането не означава окончателно преустановяване на работата по наказателното производство. Когато спира делото поради неразкриване на извършителя, прокурорът го изпраща на съответните органи на МВР за продължаване на издирването, като те са длъжни да му съобщават за резултатите и да му предоставят събраните материали. При отпадане на основанието за спиране или възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването, прокурорът следва да възобнови спряното наказателно производство. Прочее, това е упоменато и в самото постановление на прокурора във връзка с обявените за общодържавно издирване свидетели, при установяване на които разследването ще бъде възобновено. Действително са налице данни за съществуващ конфликт и висящ граждански спор между жалбоподателката и св.В. К. относно ползване на общо помещение. Нито това обстоятелство обаче, нито пък останалите доводи, посочени в жалбата не могат да обосноват еднозначен извод за съпричастност на лицето към разследваното престъпление. Прокурорът е обсъдил и защо намира за недостатъчно доказателство на този етап признанието на св.К., че е написал на „незаконно“ на две места - на гаражната 5 врата и на стената паркомястото. Накрая е стигнал до извод за спиране на наказателното производство, който се явява правилен и законосъобразен.

Предвид изложеното, съдът намира, че постановлението на РПКърджали за спиране на наказателното производство се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Кърджали от 15.09.2026 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № ***/2026 г. по описа на РУ-Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6