Определение № 1600 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600 гр. Варна, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500700 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ – ва от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 14207/19.12.2022 год., постановено по гр. дело № 14987/2022 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 389 и сл. от ГПК, е допуснато обезпечение на предявения от Г.

Е. Д. от гр. Варна срещу настоящата частна жалбоподателка Р. Г. К. от гр.

Варна осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание в периода 01.08.2022г. до 30.10.2022г. на собствен на ищеца недвижим имот – 15, 29 кв. м. ид. ч. от подземен гараж, съставляващ обект с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 18, на етаж -1 /минус 1/, при описани граници на обекта, за които ид. части е обособена за ползване Гаражна клетка № 3, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и е наложена обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки на ответницата в „УниКредит Булбанк” АД , „Банка ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД, „Юробанк България” АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк” АД, „Централна кооперативна бака” АД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк” АД, както и клонове на чуждестранни банки в Република БЪлгария: „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „Ситои банк Европа“ АД – клон България, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – клон София и „ВАРЕНГОЛД 1

БАНК АГ“ – клон София, чрез последователно преминаване от сметка в сметка, до достигане на размера на сумата от 600 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че в подкрепа на молбата за обезпечение не са налице убедителни писмени доказателства, съгласно чл.

391, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведените от ищеца твърдения за факти не само не сочат на основателност на иска му по чл. 109 ЗС, който е обуславящ спрямо иска по чл. 59 ЗЗД, а изключват приложението на чл. 109 ЗС.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което молбата на ищеца за допускане на обезпечение на иска му по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на исканата от него обезпечителна мярка да бъде отхвърлена.

Отправено е и искане за разглеждането на частната жалба в открито съдебно заседание и за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на обстоятелството, че ответницата, настояща жалбоподателка, никога не е паркирала на Гаражно място, различно от Гаражно място № 2 в процесния гараж, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а също и искане за допускане на съдебно техническа експертиза със задача вещото лице след оглед на гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Варна да отговори на въпроса дали е възможно паркирането на Гаражно място № 3 п р и паркирали коли на Гаражно място № 2 и на Гаражно място № 4 в процесния подземен гараж Настоящият състав, след като се запозна с делото, намира, че искането за разглеждането на частната жалба в открито съдебно заседание и за събиране на исканите с жалбата доказателства чрез гласни доказателствени средства и съдебно-техническа експертиза, за установяване на твърдените от ответницата факти, е неоснователно, доколкото същите имат отношение към съществото на предявените искове, вкл. и на иска по чл. 59 ЗЗД и към наведените против исковете възражения от ответницата и подлежат на установяване в исковия процес, а не и в обезпечителното производство.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ, направените с частната жалба н а Р. Г. К. от гр. Варна срещу Определението № 14207/19.12.2022 год., постановено по гр. дело № 14987/2022 год. по описа на РС-Варна, искания - за разглеждането на частната жалба в открито съдебно заседание и за събиране на посочените по–горе доказателства чрез гласни доказателствени средства и съдебно-техническа експертиза.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3