Решение № 106 от 26.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100422 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Р. Р. А. против Окръжен съд Л за заплащане на трудовото възнаграждение и обезщетение за забавено изпълнение.

Ищецът твърди, че в периода *** г. до *** г. е заемал длъжността „младши съдия“ при ответника.

За периода *** г. до *** г. основаното му възнаграждение е било 2 992,00 лв., а за времето от *** г. до *** г. - 3 471,00 лв.

Ищецът поддържа, че размера на основното трудово възнаграждение за заемната от него длъжност е нормативно установен - удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт и оспорва за процесния период (април 2022 г. – август 2023 г.) то да е определено в съответствие с цитирането правило.

Съобразявайки размера на средната работна заплата в бюджетната сфера ищецът посочва размера на дължимото му основно възнаграждение по месеци, включени в периода и извежда размера на неизплатеното му брутно трудовото възнаграждение от 6 600,00 лв. (600,00 лв. за м. април 22 г.; 350,00 лв. за месец май 2022 г.; 230,00 лв. за месец юни 2022 г.; 700,00 лв. за месец юли 2022 г.; 230,00 лв. за месец август 2022 г.; 540,00 лв. за месец септември 2022 г.; 1 250,00 лв. за месец октомври 2022 г.; 550,00 лв. за месец ноември 2022 г.; 1 150,00 лв. за месец декември 2022 г.; 100,00 лв. за месец януари 2023 г.; 200,00 лв. за месец април 2024 г.; 100,00 лв. за месец май 2023 г.; 350,00 лв. за месец юли 2023 г. и 250,00 лв. за месец август 2023 г.).

Съгласно вътрешните правила за определяне на работната заплата на магистрати и съдебни служители на ОС Л ищецът поддържа, че пълният 1 размер на трудовите възнаграждения се заплаща до края на текущия месец.

Ищецът твърди, че за вземанията, за които търси заплащане от ответника, той е в забава от първа число на месеца следващ месеца, за който те са дължими до датата на подаване на исковата молба и върху тях се дължи обезщетение в размер на 1 800,00 лв. (200,00 лв. върху вземането за м. април 2022 г.; 130,00 лв. върху вземането за м. май 2022 г.; 7,00 лв. върху вземането за м. юни 2022 г.; 200,00 лв. върху вземането за м. юли 2022 г.; 60,00 лв. върху вземането за м. август 2022 г.; 140,00 лв. върху вземането за м. септември 2022 г.; 350,00 лв. върху вземането за м. октомври 2022 г.; 150,00 лв. върху вземането за м. ноември 2022 г.; 300,00 лв. върху вземането за м. декември 2022 г.; 40,00 лв. върху вземането за м. януари 2023 г.; 50,00 лв. върху вземането за м. април 2023 г.; 10,00 лв. върху вземането за м. май 2023 г.; 60,00 лв. върху вземането за м. юли 2023 г.; 40,00 лв. върху вземането за м. август 2022 г.).

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 600,00 лв. - брутно трудово възнаграждение за периода март 2022 г. до август 2023 г. – разлика между начислено и дължимо възнаграждение и общо 1 800,00 лв. обезщетение за забава върху вземанията по главница за всеки месец, посочен в периода.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че в периода *** г. до *** г. ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ при него, както и че за периода *** г. до *** г. основаното му възнаграждение е било 2 992,00 лв., а за времето от *** г. до *** г. 3 471,00 лв.

Ответникът твърди, че за процесния период, изключае месеците февруари, март и юли 2023 г., основното възнаграждение на ищеца не съответства на данните от статистиката. Поддържа, че не разполага с оперативна самостоятелност да определя размера на възнагражденията на назначените съдии.

С протоколно определение от 18.09.2025 г. е допуснато изменение в размера на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, като същата се счита заявена общо за сумата от 2 276,64 лв.

С протоколно определение от 27.10.2025 г. е допуснато изменения в размера на претенцията за заплащане на брутно трудово възнаграждение, която е заявена общо за сумата от 7 648,62 лв.

Ищецът не участва в производството лично или чрез представител, а становище за основателност на заявените искове излага в молба от 23.10.2025 г. В ангажирана по делото писмена защита процесуалния представител А. – адв. П. поддържа, че изплащаните на доверителя му възнаграждения за процесния период не са формирани в съответствие с разписания в закона механизъм, който посочва начина на определяне възнагражденията за найниската и най-висока длъжност в системата. Понятието „средномесечен“ в нормата адв. П. счита, че следва да се тълкува според общопотребимия смисъл за период от едни месец и отрича възможността за ползване на 3, 6, 9-месечни или годишни бази, съпоставяйки го с подобни механизми за определяне на трудовите възнаграждение в други обществени сектори. Нуждата от текуща актуализация на възнагражденията не намира за основание за неприлагане на закона. При определяне на трудовите възнаграждения представителят на 2 ищеца счита, че органа, който администрира съдебната система, действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобрази със законово установения размер на възнагражденията.

Ответникът също не участва чрез свой представител в хода на производството, а в ангажирано становище от 22.10.2025 г. посочва, че поддържа позицията, заявена в отговора. В представени по делото бележки ответникът заявява, че възнаграждението на магистратите се определя ежегодно от Пленума на ВСС. Окръжен съд Л като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, изплаща възнаграждения на съдиите, в това число младшите, в утвърдените размери. Изплащането на средства в различен размер съставлява нарушение на финансовата дисциплина. На ищеца е изплащано възнаграждение в утвърдените размери от ВСС, с оглед на което ответникът оспорва да е станал повод за завеждане на производството, поради което не следва да носи и отговорност за разноските.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че в периода *** г. до *** г. ищецът е заемал длъжността „младши съдия“ при ответника. От ангажиран по делото акт за встъпване са установява, че Р. Р. А. е встъпил в длъжност на *** г., след назначаването му на длъжност „младши съдия“ в Окръжен съд Л. от Съдийската колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС), съгласно протокол *** г., като с акт за заемане на длъжността му е определено основно възнаграждение в размер на 2 720,00 лв., считано от *** г.

Страните не спорят, че за периода *** г. до *** г. основаното възнаграждение на ищеца е било 2 992,00 лв., а за времето от *** г. до *** г. 3 471,00 лв., като това се установява и от заповеди от *** г. и *** г. за определяне на размера на основните трудови възнаграждения на А., считано от *** г. (2 992,00 лв.) и от *** г. (3 471,00 лв.). Тези размери на основите трудови възнаграждения на младшите съдии, прокурори и следователи са посочени в Таблици 1 за 2022 г. и 2023 г., утвърдени с решения на Пленума на ВСС, обективирани в протоколи № 11 от 31.03.2022 г. и № 22 от 17.08.2023 г.

В процесния период, според ангажираните фишове за работна заплата на ищеца се установява, че през 2022 г. му е начислявано и изплащано основно възнаграждение в размер на 2 992,00 лв., а през 2023 г. в размер на 3 471,00 лв.

Новият размер на основното възнаграждение за 2023 г. е утвърден през април 2023 г. и е начислен със задна дата от *** г.

Според вътрешните правила за организацията на работната заплата, утвърдени със Заповед № 27/07.02.2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд Л., възнагражденията на магистратите и служителите се изплащат от 24-то до 30-то число на месеца, в който е положен труда (VI – Ред и начин на изплащане на работните заплати). В правилата за организация на работната заплата, действали в периода 2014 г. до 2023 г. не са разписани срокове за изплащане възнагражденията на съдии и служители.

В прието по делото заключение на вещото лице Н. Р. са предложени пет варианта на изчисления на брутния размер на трудовото възнаграждение на 3 ищеца при съобразявани на различни изходни данни – осреднени данни на заети лица в бюджетната сфера за 2021 г. и 2022 г.; текущи месечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи тримесечни данни в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи месечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи шестмесечни данни в периода 2022 г. и 2023 г.; текущи деветмесечни данни за месеците, вкючени в периода 2022 г. и 2023 г. В първия вариант (изчисления на предходни годишни бази данни) разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на годишна база е 1 860,29 лв. (изчисленията включват и месеците февруари, март и юни 2023 г., за които не са заявявани претенции), а нетния размер (след приспадане на дължимия данък от 10 %) е 1 674,42 лв. Във втория вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща месечна база е в брутен размер от 7 506,47 лв. и нетен от 6 755,77 лв. В третия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща тримесечна месечна база е в брутен размер от 4 966,75 лв. и нетен от 4 470,03 лв. В четвъртия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща шест месечна база е в брутен размер от 3 998,93 лв. и нетен от 3 598,99 лв. В петия вариант на заключението за процесния период разликата между начисленото и изплатено брутно възнаграждения и определеното на база две средномесечни възнаграждения в бюджетната сфера на текуща девет месечна база е в брутен размер от 845,60 лв. и нетен от 761,08 лв. Съобразно тези варианти вещото лице е направило изчисления на обезщетението за забавна върху брутния и нетния размер на начисленото и определеното от него възнаграждение на ищеца на месени, тримесечни, шестмесечни и деветмесечни данни. За периода 2022 г. и 2023 г. данните от националната статистика експерта посочва, че са обявени както следва: годишните за 2021 г. в началото на април 2022 г., месечните данни се натрупват за тримесечия и не се обявяват; първото тримесечните в началото на май, второто тримесечие в началото на септември, третото тримесечие в началото на януари следващата година. В констативната част на заключението вещото лице посочва, че в хода на изготвяне на заключението е получило информация от ВСС относно начина на определяне основното възнаграждение за най-ниските длъжности в съдебната система, като е отчетен размера на средномесечната работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данни на Националния статистически институт на годишна база, при съобразяване бюджетните възможности на съдебната власт, при отчитане разпоредите на чл. 365 ЗСВ и чл. 102, ал. 1 ЗПФ.

При очертаване на фактите съдът взема предвид първия вариант от заключението на вещото лице (изчисленията, направени на база средномесечните възнаграждения на заетите в бюджетната сфера, определена на годишна база, като изключва месеците за които не са заявени претенции – февруари, март и юни 2023 г.), тъй като то съответстват на разпоредбата на чл.

218, ал. 2 ЗСВ и на правилата за планиране и изпълнение на бюджет, 4 разписани в Закона за публичните финанси, относими и към изготвянето на бюджета на съдебната власт, който, макар и отделен е част от бюджет на държавата. Изграждането на прогноза за приходите и разходите, каквато съставлява бюджета, на база текущи данни, каквото е разбирането на ищеца в сезиращия акт, поддържано в хода на процедурата, не създава гаранции за устойчивост при разходването на обществени ресурси. Размерът на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, в това число и младшите, се определя при съобразяване на законово разписаните правила, на база устойчиви данни, които гарантират изпълнението на заложените разходи.