Решение № 400 от 28.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от С. АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500603 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 1108 30.04.2026г. по гр.д.№ 41 / 2026г. Районен съд-Левски ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „УСТОИ ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***,представлявано от К.Е.П., „А.МЕС-2022“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от А. З. М., А. З. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Б. С. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, че „А.МЕС-2022“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. З. М., А. З. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Б. С. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** дължат солидарно на „УСТОИ ” ЕАД, с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Е.П. сумата от 5582,82 евро, която сума се равнява на 10919,04 лв. – представляваща неплатен остатък от главница по запис на заповед, издаден и предявен за плащане на 08.11.2023 г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва върху главницата от 5582,82 евро, считано от 08.10.2025 г. /датата на депозиране на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане - за което вземане е издадена заповед № 6106/09.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 14820/2025 г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „А.МЕС-2022“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на 1 управление: ***, представлявано от А. З. М., А. З. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: г*** и Б. С. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплатят на „УСТОИ ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от К.Е.П. направените деловодни разноски в настоящото производство общо в размер на 1039,46 евро /с левова равностойност 2033,01 лв./

Това решение е било връчено на „А.МЕС-2022“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на А. З. М., с ЕГН ********** и на Б.

С. М., с ЕГН **********,чрез пълномощника им адв.Р. Р. на 04.05.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване за тези страни изтича на 18.05.2026г.

На 12.05.2026г. , т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК са постъпили две отделни въззивни жалби срещу това решение на РС-Левски :

1. въззивна жалба от А. З. М., с ЕГН ********** и от Б. С. М., с ЕГН **********,чрез пълномощника им адв.Р. Р..

2. въззивна жалба от „А.МЕС-2022“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Р. Р. .

Двете въззивни жалби отговорят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК ,поради което са приети от ПлОС като редовни и допустими и е насрочено тяхното съвместно разглеждане в открито съдебно заседание.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна по делото -„УСТОИ ” ЕАД, с ЕИК ***,чрез пълномощника адв. С. Й.,според който въззивните жалби са допустими ,но неоснователни.

Както с въззивните жалби ,така и с писмения отговор не се представят нови писмени доказателства и не се иска събиране на други нови доказателства при условията на чл. 266 от ГПК.

Плевенски окръжен съд като разгледа въззивните жалби в открито съдебно заседание по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение на РС-Левски в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените във въззивните жалби конкретни оплаквания , намира ,че РС-Левски е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от сочените във въззивните жалби пороци ,поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

При това ,в конкретния случай според Плевенски окръжен съд са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение на ПлОС ч р е з препращане към мотивите на РС-Левски,в които са изложени достатъчно подробни съображения по всички значими за изхода на спора твърдения и възражения, направени от страните по делото,поради което не се налага преповтаряне на извършената от РС-Левски правилна преценка на събраните доказателства,на правилно установената въз основа на тях фактическа обстановка от която се извличат претендираните права на ищеца ,както и не се налага промяна по отношение на направените от РС-Левски правни изводи спрямо тази фактическа обстановка.

Плевенски окръжен съд намира ,че може да бъдат изложени само някои 2 допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Левски изводи .

Като извърши съвместна преценка на събраните по делото писмени доказателства,заедно с тяхната интерпретация в допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза , изготвена от в.л.Т.И. ,която също така е приета от съда ,без да са били направени възражения срещу нея от страните по делото , Плевенски окръжен съд намира ,че ищецът

„УСТОИ“ ЕАД,

ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** е изнесъл ИЗЦЯЛО възложената му от РС-Левски доказателствена тежест що се отнася до ОСНОВАНИЕТО на предявения иск и до размера на предявения иск , докато ответниците не са изнесли успешно възложената им доказателствена тежест по оспорване както на основанието,така и на размера на исковата претенция по чл. 422 от ГПК.

На първо място ,по възражението на ответника ,че процесният Договор за паричен заем 02089/ 08.11.2023г. по силата на който Заемодателят отпуска на Заемателя паричен заем в размер на 5 112,92 EUR, с левова равностойност 10 000 лева. не бил сключен за нуждите на търговското дружество „А.МЕС-2022“ ЕООД, а за лични нужди на физическите лица-поръчители , поради което в действителност имал характер на договор за потребителски кредит , съдът намира ,че това възражение на ответниците не се подкрепя от никакви писмени доказателства по делото.

Дори напротив –всички доказателства по делото еднопосочно сочат ,че се касае за търговска сделка-договор за паричен заем по смисъла на чл. 286, ал.3 във вр . с ал. 1 от ТЗ.

Това е така , защото въпросният договор за паричен заем е сключен между две търговски дружества „Устои „ ЕАД като заемодател и „А.МЕС-2022“ ЕООД като заемател и е свързан с упражняваното от тях занятие.

По отношение на заемодателя „Устои „ ЕАД това може да се види видно от посочения в Търговския регистър по партидата на това дружество Предмет на дейност,който е „ Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“,както и косвено от посочената също така в Търговския регистър Основна дейност по НКИД Група по НКИД: 64.92, Клас по НКИД , а именно - Други форми на предоставяне на кредит . В т.см. безспорно е ,че за заемодателят „Устои „ЕАД този договор за заем е свързан с упражняването от това търговско дружество занятие – отпускане на заеми.Това обстоятелство ,само по себе си е достатъчно да обоснове търговския характер на процесния договор и по отношение на двете страни , в. т.ч. и за заемателя „А.МЕС-2022“ ЕООД , като се има предвид нормата на чл. 287 от ТЗ във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ .

В случая , обаче , според съда дори не може да става и дума за „съмнение“ за това дали процесният договор за паричен заем има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ ,като се има предвид изрично посоченото в чл. 1,ал.2 от самия договор ,че „ заемната сума ,предоставена по силата на този договор ще се използва за нуждите на БИЗНЕСА на 3 заемателя , а именно: ОБОРОТНИ СРЕДСТВА за търговската /професионална дейност „.

Тези изрични уговорки в договора категорично сочат според съда ,че се касае именно за търговска сделка –договор за отпускане на паричен заем от едно търговско дружество –заемодател , което е и основният му предмет на дейност, на друго търговско дружество –за нуждите на второто търговско дружество- заемател да развива бизнеса си ,т.е. своята търговска дейност.

Все в т.вр. следва да се отбележи и използваното в договора понятие „Оборотни средства“ или оборотни активи,които са краткотрайни активи на търговеца и които се използват именно за осигуряване на непрекъснат производствен или търговски процес. Те преминават през цикъл „пари – стока – пари“, превръщайки се от парични средства в суровини, материали, стоки и обратно в пари при продажба, като обикновено се изразходват в рамките на една година или един производствен цикъл,като ключови характеристики на оборотните средства са техният състав:/Включват запаси от стоки, суровини, материали, горива, незавършено производство, вземания от клиенти и парични средства/ и тяхната функция / Използват се за текущата дейност на фирмата – закупуване на суровини, заплащане на заплати, осигуровки и други оперативни разходи/ . Неслучайно,оборотните средства следва да намерят отражение в съставяните от търговските дружества счетоводни отчети и баланси ,както и отчети за финансовите потоци , където фигурират като част от краткотрайните активи на дружеството.А това ,че ответното дружество не е осчетоводило като свое задължение, произтичащо от договора за заем, отпуснатата му в заем сума, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти представлява виновно поведение на самия ответник от което той не може да черпи аргументи в своя полза.

Освен всички тези обстоятелства ,които обосновават ,че процесния договор за паричен заем представлява търговска сделка,следва да се съобрази и обстоятелството ,че за обезпечаване на вземанията на заемодателя по този договор за заем е бил издаден и запис на заповед от 08.11.2023г. - за обезпечаване на вземането на заемодателя по горепосочения договор за заем в пълния му размер от 9 714,55 евро или 19 000лв. , като този запис на заповед е издаден от „А.МЕС-2022“ ЕООД,чрез неговия представител –управителят му А. М. и е авалиран от А. З. М. и Б. С. М. ,които са го подписали като поръчители и на които този запис на заповед е бил предявен за плащане на 08.11.2023г.

Като се има предвид,че записът на заповед е от категорията на т.н.

„абсолютни търговски сделки „ по смисъла на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл.

1 ,ал.1 т. 8 от ТЗ ,то още по-силно се налага изводът ,че процесният Договор за паричен заем 02089/ 08.11.2023г.., вземането по който е обезпечено и със запис на заповед ,е сключен именно като търговска сделка-договор за паричен заем за нуждите на заемателя –търговското дружество „А.МЕС-2022“ ЕООД от оборотни средства/както е и изрично посочено в самия него / , а не е сключен като договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, в чл. 9, ал.3 от който е посочено ,че „потребител е всяко физическо лице ,което при сключване на 4 договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност“. Както се вижда от самия Договор за паричен заем ,страна –заемател по него не е физическото лице А. М. или Б.

М. , а е търговското дружество –„А.МЕС-2022“ ЕООД ,представлявано от своя управител и едноличен собственик на капитала – А. З. М. ,т.е. страна по този договор не е физическо лице, а търговец ,поради което за него няма основание да се прилагат нормите и защитите по Закона за потребителския кредит.

Освен всичко това , обаче , следва да се отбележи и обстоятелството,че по делото не са събрани и никакви писмени доказателства за водене на някаква предхождаща сключването на процесния Договор за паричен заем или пък по време на неговото действие , кореспонденция между страните по този договор от която да може да се направи извод ,че сключването на договора е било замислено от страните по него като договор за потребителски кредит с физическите лица А. М. или Б. М. , а не с юридическото лице и търговец – „А.МЕС-2022“ ЕООД . Не е налице начало на писмено доказателство в тази посока ,което да прави дори вероятен подобен извод относно характера на сключения договор за заем,различен от търговска сделка .

Напротив –от това ,че към документите за отпускане на процесния паричен заем е приложено изрично решение на едноличния собственик на капитала на–„А.МЕС-2022“ ЕООД за сключване на процесния договор за заем / на л.