Решение № 974 от 11.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 2169 от 12.04.2024 г., постановено по гр. д. № 6796/2023 г. н а Софийски градски съд, ГО, I-14 с-в, изменено с определение № 9341 от 17.06.2024 г., ответникът П. М. П. е осъден на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ да заплати на ищцовата ЗК "Лев Инс" АД сумата от 44 110,04 лв., от които сумата 40 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, 1 110, 04 лв. обезщетение за имуществени вреди, изплатено на С. И. В., причинени в резултат на ПТП, реализирано на 05.08.2016 г. в гр. София и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото непозволено увреждане изплатено на И. Б. Д., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която предявените регресни искове на застрахователя са уважени за присъдените обезщетения за неимуществени вреди, е останал ответникът П., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е значително завишен при сравнение с дела от подобен характер и по повод сходна фактическа обстановка и увреждания. Счита, че споразумението между пострадалите лица и ищецът по делото няма характер на силата на пресъдено нещо и следва да се извърши цялостно доказване на така предявените, одобрени със споразумение и преповторени в съдебно решение искове от 1 пострадалите.

Въззиваемият ЗК "Лев Инс" АД оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения, в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ от ЗК "Лев Инс" АД, в качеството му на застраховател по застраховка " Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116001162926, срещу застрахования водач П. П., причинил виновно неимуществени и имуществени вреди на С. И. В. и неимуществени вреди на И. Б. Д. , настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие при управление на моторно превозно средство /лек автомобил "Ауди А6" с рег. № ********/ на 05.08.2016 г. и напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Искането е за присъждане на всичко платено на пострадалите в общ размер на 44 110.04 лв.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 05.08.2016 г., около 23:00 часа, в гр. София, на ул. "511", в района на № 24 ответникът, при управление на лек автомобил "Ауди А6", с рег. № ********, застрахован към същия момент по застраховка "Гражданска отговорност" при ищеца ЗК "Лев Инс" АД, движейки се от ул. "515" към ул. "514" е навлязъл в насрещното платно и е реализирал удар със спрелия на него мотопед "Пасати", модел "ЖБВ 50 КТ3А", рег. № ********, след което е напуснал мястото на произшествието. В резултат на пътнотранспортното произшествие са пострадали водачът на мотопеда - И. М. Б. и неговата спътничка С. И. В., на която е причинена средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

За така извършеното деяние при правна квалификация чл. 343, ал. 3, б.

"а" вр. с ал. 1, б. "б" и във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК ответникът П. е признат за виновен с присъда по н.о.х.д. № 14250/2017 г. на Софийски районен съд, като напускането на мястото на настъпилото пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, съставлява част от състава на престъплението, поради което и това квалифициращо обстоятелство се явява покрито със силата на пресъдено нещо.

За репариране на претърпените вреди от процесното ПТП е образувано гр. д. № 9031/2017 г. на СГС по искова молба, предявена от С. И. В. и И. Б. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Производството по делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от исковете, като видно 2 е от служебна справка на СГС, че е влязло в сила на 29.11.2019 г.

Със Споразумение № 731 от 23.08.2019 г., сключено между ЗК "Лев Инс" АД и С. И. В., във връзка с образуваното гр. д. № 9031/2017 г. по описа на СГС и с оглед получените телесни увреждания ЗК "Лев Инс" АД се задължило за сума в размер на 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 1 110, 04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди по причина на процесното застрахователно събитие.

Представени по делото са преводни нареждания в полза на пострадалата за сумите 1 110,04 лв., платена на 28.10.2019 г.; за сума в размер на 15 000 лв., платена на 10.10.2019 г. и за сума в размер на 15 000 лв., платена на 01.10.2019 г.

Със Споразумение № 730/23.08.2019 г., подписано на 27.09.2019 г. ЗК "Лев Инс" АД е поело задължение да заплати на И. Б. Д. сума в размер на 3 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от реализираното застрахователно събитие. Представено е по делото преводно нареждане за извършено плащане в полза на И. Д. на 02.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, причинило вредите, когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. В настоящия случай всички предпоставки за ангажиране отговорността на причинителя на вредата по пътя на регреса са налице: осъществен от ответника деликт при управление на МПС, напускане на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие от деликвента и изплащане на обезщетение на пострадали те от страна на застрахователя, което е основание застрахователят, встъпил в правата на увредените лица, да търси от ответника възстановяване на платен ите застрахователни обезщетения. По този въпрос пред въззивната инстанция няма спор.

Спорен е размерът на присъдените неимуществени обезщетения, като се иска съдът, който разглежда иска на застрахователя срещу делинквента, да изследва отново предпоставките за ангажиране на отговорността му, с оглед размер на вредата. Настоящият въззивен състав приема, че като предвижда, че в определени в закона случаи застрахователят може да търси "всичко платено" от причинителя на вредата, вкл. платените от него на увреденото лице лихви и разноски, разпоредбата на чл. 500 КЗ регламентира лимитът, до който може да бъде ангажирана отговорността на делинквента, без да изисква непременно съвпадане между платеното от застрахователя и дължимото от виновния водач. В тези случаи меродавна е не платената, а действителната стойност на вредата. Поради това тя трябва да бъде установена отново, в последващия процес с участието на делинквента, след като застрахователят е пропуснал да го привлече като трето лице помагач и да предяви обратен иск срещу него в делото, заведено срещу самия него от пострадалия. Обемът на правото на 3 изплатилия застрахователно обезщетение застраховател по регреса срещу делинквента се простира до размер на платеното от него /заедно с разноските и лихвите/, т.е. това е крайният предел, който не може да бъде надхвърлен.

Поради това, длъжникът може да противопостави възражения, че вредата е в по-малък, различен от заплатения от застрахователя размер, както и че отговорността му следва да бъде ограничена и съответно дължимата сума редуцирана. По изложените съображения в правилно приложение на процесуалния закон, както и на материалноправната разпоредба на чл. 500 КЗ, първоинстанционният съд е разгледал възражението на ответника П., относно размера на вредата, като чрез самостоятелна преценка и изслушано заключение на СМЕ, е изследвал причинените телесни увреждания на пострадалите.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която, както това е разяснено с ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г., не е абстрактно понятие, а е свързано винаги с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са възрастта на пострадалия, характера на увреждането, начина на настъпването му, причинените от него морални страдания и др. Тези критерии, примерно изброени в посоченото Постановление на Пленума на ВС, са доразвити в многобройната практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат преценени още редица обстоятелства, сред които и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

Обективно е установено в делото, че към момента на ПТП пострадалите са били на по 20 години. Заедно с това С. В. е претърпяла травми, изразяващи се в счупване на външния малеолус, десен глезен - открито, травматично разкъсване на десния делтоиден лигамент /скъсване на сухожилие/, пунктиформена рана на вътрешния десен глезен, охлузвания и кръвонасядания под дясното коляно, кръвонасядания по външните страни на дясна мишница и лява предмишница, като съобрази комплексното лечение на В. в болнични и домашно-амбулаторни условия и вида на направената операция, изразяваща се в открито наместване с метална фиксация и шев на увредения лигамент, поставена шина, продължителността на възстановителния период е бил от около 3-4 месеца. През този период пострадалата е имала нужда от помощ в ежедневието и бита, но след него липсват остатъчни явления и тя е пълното възстановена. Следва да се отчете и обстоятелството, че при такава фрактура е възможно при промени във времето и при по-интензивно натоварване да има известен дискомфорт, което дава отражение в качеството на живот на пострадалата. Обсъдените обстоятелства и преживения стрес от нея при инцидента, обосновават извода на решаващия съд, че справедливото парично обезщетение за С. В. за процесните неимуществени вреди възлиза на сума от 25 000 лв.

За телесните увреждания на И. Б., след като съдът съобрази, че се изразяват в охлузване на кожата в областта на двете колена, охлузване на 4 външната повърхност на дясна мишница, кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица под колянната капачка, кръвонасядане и охлузване в областта на дясно коляно, охлузване в средата на лявото коляно, кръвонасядане в областта на левия вътрешен глезен, които травми са свързани с възстановителен период от около 25 дни и преживения стрес при инцидента, приема, че по справедливост паричното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него възлиза на сума от 3 000 лв.

При определяне по справедливост на дължимите вреди съдът съобрази и момента на настъпването на увреждането и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

По изложените съображения, подложеното на въззивна проверка решение на СГС следва да бъде отменено за присъдената сума над приетия от апелативния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди за С. И. В., като искът бъде отхвърлен за разликите над 25 000 лв. до уваженият размер от 40 000 лв., а относно присъденото обезщетение на неимуществени вреди на И.