Решение № 520 от 10.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИвЕ. Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Г. Д. И. чрез пълномощник адв. Е. К. ВТАК срещу Решение № 734/30.04.2024 г., постановено по Гр.д. № 3269/2023г. по описа на РС Велико Търново, в частта му, с която по отношение на жалбоподателя като ответник е признато за установено, че дължи на ищеца ОБЩИНА Велико Търново, сумата от 391,18лева за ползвана и незаплатена вода към 15.11.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1940/23 г. на ВТРС. Присъдени са разноските от заповедното и исковото производство

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и необоснованост на обжалваното решение.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел за доказано, че заплатената от ищеца вода включва и потребена от нея такава в процесното общинско жилище и какво точно количество е използвано в това жилище и не е било заплатено. Счита, че след като няма твърдения за кой период е потреблението, а начисленото количество е невъзможно да бъде потребено за две календарни години, то неоснователно е отхвърлено възражението за давност на ответницата и за недоказаност на претенцията. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което този иск бъде отхвърлен.

1

Въззивната жалба е подадена в сроковете по ГПК от лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, оспорваща я като неоснователна. Развити са подробни съображения относно надлежно възникнало задължение за ответника по силата на договор за наем на общинско жилище за заплащане на консумираната вода, чието количество и заплащането й от ищеца били надлежно установени. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е предявени установителни искове от Община Велико Търново, основани на твърденията, че с ответницата е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, считано от 22.06.2017 г., при уговорена наемна цена и задължение на наемателя за заплаща разходите за ток и вода на имота.

Твърди, че наемателката извършвала плащания по отношение на част от дължимите наемни вноски, разходите за използвана вода, както и „такса битови отпадъци" за 2021 г. и 2022 г. и не погасила задълженията си въпреки изпратените покани, поради което наемното правоотношение било едностранно прекратено от наемодателя, имотът освободен със заповед са принудително изземване по реда на чл. 65 от ЗОС на 03.02.2023 г. Излага, че наемодателят е заплатил на 23.12.2022г. към доставчика на ВиК услуги дължимата сума за тях за този имот в размер на 391,18 лева, като за възстановяването й от ответницата е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1940/23 г. на ВТРС, връчена по чл.47,ал.5 от ГПК.

Ответницата Г. Д. И., чрез особения си представител е оспорила исковете с възражение за липса на наемно правоотношение, при условията на евентуалност за липса на основание за неговото прекратяване, оспорва ползването на имота за процесния период, размера на наемната цена, възразява за изтекла в полза на ответницата погасителна давност за всички суми преди 30.06.2020г.

По отношение на главния иск – за наемна цена и за съединените искове за мораторна лихва, обезщетение за ползване, неплатени общински такси, решението на ВТРС не е обжалвано, влязло е в сила и за тези обстоятелства същото се ползва със сила на присъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена и от въззивния съд.

По отношение на претенцията за възстановяване на общината на разходите за вода, заплатени от наемодателя на ВиК Оператора, възраженията са за 2 неясен период на разхода, чието признаване се търси и недоказаност на размера на този разход. Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, поради което не е необходимо да я преповтаря. В голямата си част тя е установена и от влязлата в сила част от решението и не е спорна.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че и процесният иск се явява основателен, като въззивният съд препраща към мотивите на ВТРС на основание чл. 272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба:

В исковата молба ясно е формулиран периода, за който се търси признаване вземането на ищеца да му бъде възстановена заплатената вода, консумирана от ответницата в ползваното то нея общинско жилище, а именно по цитираната и приложена фактура от 20.12.2022г. за адреса на процесното общинско жилище. В тази фактура се съдържа общата сума за всички общински жилища на адреса, но по делото е представена справка от ищеца, събрани са гласни доказателства, от които се установява, че в сградата има индивидуални водомери на всяко жилище, ежемесечно се отчита консумацията на пода за всяко жилище и се предава на домоуправителя, който предава на общината списъка, а наемателите се информират за размера задълженията си. Ответницата е била информирана и видно от справката, изготвена въз основа на таблицата на домоуправителя нейните задължения са в процесния размер /л. 19 от делото на ВТРС/ и са за периода 20.10.202019.12.2022г. съгласно фактурата от 20.12.2022г. Задължените е признато от ответницата в молбата й до кмета от 18.08.2022г. за отсрочване или разсрочване на задължението /л. 15 от делото на ВТРС/. Ищецът е заплатил към доставчика фактурираната стойност и има право да търси заплатеното от длъжника-позлвател на жилището.

Предвид съвпадение във крайните правни изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно основателността на иска, обжалваното съдебно решение следва потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора и нормата на чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК обоснова основателност на претенцията на въззиваемата страна Г. Д. И. за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК - за заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 200лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение № 734/30.04.2024 г., постановено по Гр.д.

№ 3269/2023г. по описа на РС Велико Търново в обжалваната му част.

3

ОСЪЖДА Г. Д. И. с ЕГН ********** от гр.В. Т., ул. „К.К.“ № ., вх.., ап.. ДА ЗАПЛАТИ на Община ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК 000133634, с адрес гр.

Велико Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана от Кмета Даниел Панов сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.

На основание чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4