Решение № 1362 от 21.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Варна, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110202565 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №433а-90 от 04.04.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР, с което за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 205.00 лв.

Въззивникът твърди, счита процесното НП за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2022 г., около 09.30 ч. свид. Б. С. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, при осъществяване на възложената му дейност по контрол в цивилно облекло за спазване на въведените противоепидемични мерки в автобус по линия 148, възприел въззвникът И. И. да носи неправилно поставена под носа му предпазна маска, при което свид. Б. С., без да се легитимира, казал на въззивника И. И. да постави маската си правилно, но въззивника не сторил това като реагирал пренебрежително на искането. Тогава свид. Б. С. му казал, че е полицейски служител и му разпоредил да представи личната си карта за проверка. В този момент автобусът спрял на спирка и въззивникът слязъл от автобуса като това сторили свид. Б. С., заедно с извършващите проверка в автобуса контрольори – свидетелите И. С. и М. И., при което свид. Б. С. се легитимирал пред въззивника И. И. като му показал полицейска значка и служебната си карта и му разпоредил 1 да представи личната си карта за проверка. Въззивникът отвърнал, че има важна работа и бърза, при което свид. Б. С. заявил, че ако не представи документ за самоличност, ще бъде задържан и тогава въззивникът И. И. му дал личната си карта, но отново заявил, че има работа и се извърнал като тръгнал от мястото на проверката. Тогава свид. Б. С. употребил спрямо въззивника физическа сила и го задържал до пристигане на полицейски патрул, след което бил отведен до Първо РУ. Там свид. Б. С. съставил спрямо въззивника процесния АУАН №433а-90 от 25.02.2022 г. за това, че след отправено му устно разпореждане да представи документ за самоличност за проверка, отказал да представи документа и напуснал мястото на проверката без разрешение.

На 04.04.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №433а-90, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и наложил предвиденото в чл.257, ал.1 ЗМВР наказание глоба в размер 205.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на свидетелите Б. С., И. С. и М. И.,, така и от приобщените документи – НП №433а-90 от 04.04.2022 г., АУАН №915 433а-90 от 25.02.2022 г., разписка от 22.02.2022 г., писмо УРИ433а-90 от 14.06.2022 г., писмо рег.№433а-90 от 14.06.2022 г., докладна записка от 01.03.2022 г., заповед №8121з1098 от 25.08.2017 г., заповед №8121з-1371 от 2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

НП е издадено от компетентен орган – Началник на Първо РУ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1371 от 11.11.2015 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на ооспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка съдът намира сторените в АУАН и в НП фактически констатации за недоказани и неправилни. Преди всичко, видно е от показанията на свид. Б. С., че въззивникът все пак е изпълнил разпореждането да представи личната си карта за проверка. Също така, въпреки, че непосредствено след това, въззивникът не е изчакал приключването на проверката, а се извърнал и опитал да се отдалечи от съответното място, той не е могъл да стори това, защото бил спрян чрез употреба на сила от свид. Б. С.. По този начин, опитът на въззивника И. И. да осуети провеждане проверката за неговата самоличност, е останал недовършен и такава била проведена като самоличността му била проверена и установена. В този смисъл, от една страна, сторената в АУАН и в НП фактическа констатация, че въззивникът И. И. е напуснал мястото на проверката без разрешение, е неправилна, тъй като това реално не е сторено, а е осъществен само опит за такова поведение. А от друга страна, доколкото, съобразно чл.9, ал.2 ЗАНН, опитът за административно нарушение от процесния вид е ненаказуем, неправилно въззивникът е санкциониран за поведение, представляващо само опит за неизпълнение на императивно изискване, но не и довършено нарушение.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №433а-90 от 04.04.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР, с което за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, на И. И.

И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 205.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3