Решение № 1230 от 02.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Бургас, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501519 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на К. А. М., ЕГН **********, с адрес ***** -ищец по гр.д.№ 20212110100798 по описа на АРС за 2021 г., против Решение №149/06.07.2022 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлен искът му срещу М. И. М. ЕГН********** от ***** по чл.108 от ЗС за предаването на 59 (петдесет и девет) кв.м., представляващи реална част от поземлен имот No323, която по регулационния план, одобрен със Заповед РД 09-416/03.12.1987 год. се придава към УПИ VI-324, в кв.31 по плана на с.Трънак, целият с площ от 619 кв.м. и които 59 кв.м. са с местонахождение между западната регулационна линия на УПИ VI-324 и западната кадастрална граница на имот No324 и двата в кв.

31 по плана на с. Трънак, община Руен, при граници на това място: север -улица, изток - имот No324, юг-УПИ VIII-323, запад-УПИ V-322.

Решението се сочи за неправилно, дири се неговата отмяна.Моли се и за постановяването на друго, с което ревандикационната претенция бъде уважена.

Конкретно се твърди безспорно установяване на следните релевантни за спора факти: процесните 59 кв.м. представляват придаваемо място от ПИ No323, които по регулационния план, одобрен със Заповед РД -09- 416/03.12.1987 год. се придават към УПИ VI-324, в кв.31 по плана на с.Трънак; регулационният план е одобрен на 03.12.1987 год.и на тази дата, съобразно разпоредбата на чл. 110, ал.1 от ЗТСУ /отменен/ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени с влизане в сила на дворищно регулационния план.

1

Отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява едва с влизане в сила на §8 от ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4.

Като спорно по делото се определя дали е налице извършена процедура, съобразно разпоредбата на чл.112 и следващите от ЗТСУ /отменен/ или такава не е извършвана.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават напълно заявената претенция. Представеното по делото писмо с изх.№Ж-55-1/11.12.2018 год. на община Руен сочело, че с акт за брак от 24.11.2016 год. на комисия към община Руен, е унищожен архивът в т.ч. платежни документи и касови книги.

Разпитаният пред АРС на основание чл.165, ал.1 от ГПК свидетел на ищците, във връзка с извършената процедура по реда на чл.112 и следващите от ЗТСУ /отменен/, е свел лично възприетите от него данни, че комисията от община Руен е идвала на място и е извършила опис на придаваемото място, като в края на процедурата е връчила на наследодателите на ищеца и ответника протокол. Страната счита това обстоятелство за косвено доказателство за проведена процедура за оценка и заплащане на процесното място.

Счита също, че с влизането в сила на регулационния план, придадените към парцели на други физически или юридически лица части, се смятат за отчуждени, като според трайната съдебна практика, между собственика на имота, от който се отнема и този, към чийто имот се предава място, възниква облигационно отношение. Вземането, предмет на това отношение се урежда от общите правила в т.ч. и от погасителната давност, предвидена в закона.

Затова, макар §8 от ЗУТ да визира, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява, остава открит въпросът за вземанията, произтичащи от неуредени сметки, погасени по давност преди влизане в сила на §8 от ЗУТ. Това според страната пряко кореспондира с разпоредбата на чл.134, ал.З от ЗТСУ /отменен/, изречение първо, даващо възможност да се състави акт за собственост и при погасяване на вземането по давност.

Оспорва се като неоснователно и възражението, че процесните кв.м. са придобити по давност от ответника, т.к. разпоредбата на чл.200 от ЗУТ забранявала придобиване по давност на имоти, неотговарящи на изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия.

Страната не ангажира нови доказателства и дири разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпил своевременно отговор от М. И. М. ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв.

Антон Демирев, адрес за призоваване: гр.Айтос, ул. „Станционна“ № 56, се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, че е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че ищците не са доказали, че наследодателите им са собственици на УПИ VI-324, в кв. 31 по плана на с. Трънак- те не са притежавали нотариален акт за собственост, а в такъв случай не е налице правно основание за придобиване по регулация, на придаваемо дворно място. Освен това собственик на ПИ 324, в кв. 31 по плана на с. Трънак е ищецът К. А. М., притежаващ нотариален акт № 42, том 15, per. № 11783, дело № 2150/2005г., издаден при жив наследодател, тъй като А. М. Х. е починал на 24.12.2006г, а нотариалният акт по 2 давностно владение е издаден една година по-рано, на 29.12.2005г. Това означавало, че ищецът не е считал баща си за собственик и позовавайки се на собствена давност, се е снабдил с нотариален акт, което дотук било самостоятелно достатъчно за отхвърляне на въззивната жалбата.

Намира също, че въззивникът тълкува неправилно разпоредбите на §8 от ЗУТ, във връзка със сроковете по §6, ал.2 и 4. Регулационните сметки между двата съседни имота не са били уреждани, а в момента на влизане в сила на ЗУТ, е прекратено отчуждителното действие на плана.

Ищецът- жалбоподател К. А. М. се бил съгласил с това обстоятелство, снабдявайки се с нотариален акт по давностно владение № 42, том 15, per. № 11783, дело № 2150/2005г., в който изрично е посочено, че придобитото дворно място е с площ от 560 кв. м., че съставлява неурегулиран ПИ 324 в кв. 31 по плана на с. Трънак, за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VI-324, в кв. 31, целият с площ от 619 кв. м. и с неуредени сметки за 59 кв.м.

Счита, че процедурата по регулация изисква безспорни писмени доказателства, каквито в случая липсват. Позоваването на свидетелски показания, които не само, че са косвени, но са и оспорени от останалите писмени доказателства, намира за необосновано. Поддържа, че дори да е имало преписка, свързана с регулацията, процедурата не е доведена докрай, поради липса на плащане и отказ, за да не бъдат влошавани отношенията между съседите.Поддържат се и всичките възражения и доводи, направени с отговора по исковата молба и с писмената защита пред Районен съд-Айтос. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния акт, ведно със законните последици.Не се ангажират нови доказателства.

В проведеното пред БОС открито съдебно заседание,страните поддържат горните тези чрез процесуалните си представители.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК, сочи въззивната жалба за редовна и допустима,а служебната проверка на съда по чл.269 от ГПК , определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид въведените с въззивната жалба възражения, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е претенция за ревандикация по чл.108 от ЗС, заведена от К. А. М. ЕГН ********** от ***; А. А. М. ЕГН **********; И. А. М. ЕГН **********; Дж. А. О. ЕГН **********- всички със съдебен адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“ Цар Симеон І“,№111, вх.Б, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Георги Михов от БАК, против ответник М. И. М. ЕГН ********** с адрес:

***.

Ищците са се посочили за наследници (деца) на покойните си родители А. М. Х., поч. **** и А. Х. М., поч. 15.01.03г., които били придобили по давност (вж. уточнение на исковата молба – л.55 от делото на АРС)УПИ VІ-324 в кв.31 по влезлия в сила през 1987г. РП на с.Трънак. В същото уточнение ищците са сочили, че при урегулирането на имот №324, за който бил отреден УПИ VІ-324, е придадена част от 59 кв.м., взета от ПИ №323 и стойността на придаваемото място праводателите на ищците били заплатили на бившия собственик след влизането в сила на дворищно регулационния план, преди 1989г. Сумата била преведена по сметка в клон на ДСК в с.Руен. Т.к.съседът, от чийто имот се отнема процесното място не бил съгласен, собствениците на УПИ VІ-324 искали да си изтеглят обратно платените като обезщетение пари, но не успели.

Регулационните сметки били уредени. Въпреки това, планът не бил променен и сметките 3 продължавали да се водят неуредени. Придаваемото място останало във фактическата власт на собственика на имот 323, за какъвто понастоящем се сочи ответникът, придобил го в резултат на покупко-продажба.Ответникът оспорвал правата на ищците върху процесното място от 59 кв.м., намиращо се в югозападната част на парцела.

Ищците са позовават на вещно отчуждителното действие на влезлия в сила дворищно регулационен план, с оглед което молят правото им на собственост да бъде признато от съда по отношение на ответника и последният да бъде осъден да им предаде процесната реална част от имота.

Ответникът е оспорил с отговора си своевременно правата на ищците, като на първо място е възразил срещу активната им легитимация, поради липсата на доказателства за придобиване на права върху УПИ VІ-324 включително от праводателите им.Оспорен като документ с невярно съдържание, с оглед изнесените в исковата молба твърдения за принадлежността на вещното право е и представеният по делото констативен нот.акт за придобиване на УПИ VІ-324 по давност(без процесните 59 кв.м.) само от ищец К. А. М.(н.а.

№42,том ХV, рег.№ 11783,дело 2150 от 29.12.2005г.), съставен преди смъртта на бащата А. М. Х..

Възразил е срещу твърдението за извършено плащане на обезщетението. Твърдял е незавършена процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ(отм.) и ППЗТСУ(отм.) и неприложена регулация, поради което отрича настъпване на вещния ефект на дворищно регулационния план.

Отчуждителното му действие се сочи за автоматично прекратено в приложение на чл.182а, ал.2 от ЗТСУ, даващ възможност за извършване на плащането по сметките до влизане в сила на ЗКИР(01.01.2000г.), което не е било сторено и с оглед визираното в §6 и §8 от ДР на ЗУТ, след влизането му в сила през 2001г.

Направено е и възражение за придобиването на процесните 59 кв.м. от ответника по давност, с оглед установената върху тях фактическа власт над 10 години(от 2008г.).

Първоинстанционният съд е счел претенцията за недоказана, поради което неоснователна и е отхвърли ревандикационните искове.

Въззивният съд споделя този краен правен извод на АРС, излагайки следните съображения:

От фактическа страна пред БОС е пренесен само спорът за извършено от сочените за собственици на УПИ VІ-324 праводатели на въззивника плащане на обезщетение на собствениците на имот 323( за който е отреден УПИ VІІІ -323), съобразно изискването на чл.33, ал.2 от ЗТСУ(отм.), при спазване на условията, посочени в ППЗТСУ.

Обстоятелството, че през 1987г. е влязъл в сила дворищнорегулационен план за с.Трънак, по силата на който към УПИ VІ-324 е придадена реална част от ПИ 323 в размер на 59 кв.м. по западната граница на парцела и, че тази част е останала във фактическата власт на собствениците на ПИ 323 по плана на селото, не са спорни и се установяват от изслушаната по делото експертиза, от писмените доказателства в процеса, включително от скицата на имота и от събраните гласни доказателства.