Решение № 408 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Стара Загора, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500819 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на „Б.Д.“ АД срещу отказа на ЧСИ Г.И. по изп.дело № 910/2013 г. да наложи възбрана, опис и извършване на публична продан недвижим имот.

Жалбоподателят твърди, че неправилно ЧСИ е оставил без уважение искането му за налагане на възбрана на ипотекирания в негова полза недвижим имот. Изводът му, че този имот не бил собственост на ипотекарния длъжник „Е.к.“ ООД бил неправилен. С представеното решение по гр.д. № 2940/2000 г. на РС Стара Загора, влъзло в сила на 23.10.2001 г., но вписано на 08.06.2005 г., съдът е уважил предявеният от М.Н.П. (починала и конституиран на нейно място наследникът й И.Т.П.) и М.С.К. против „В.т.“ АД – предходен собственик на имота, иск с правно основание чл.108 ЗС – за признаване за установено, че те са собственици на процесния ипотекиран в полза на банката недвижим имот. Това решение било непротивопоставимо на банката, защото: „В.т.“ АД е предходен собственик на имота въз основа на договор за продажба (приватизация) № 136 от 11.12.1997 г. с Министерството на търговията и туризма, и с н.а. за собственост на недвижим имот № 63, т.ІІ, рег. № 3262, дело № 224 от 20.05.2005 г. на нотариус П. И. е признато, че е собственик на обект за стопанска дейност – ресторант „Лешника“.

Впоследствие, с непарична вноска – апорт от 26.06.2007 г. и съгласно дружествен договор от 27.06.2007 г. с нотариална заверка на подписите, този имот е бил внесен в капитала на „Е.к.“ ООД, а на 20.08.2008 г. това дружество е учредило в полза на банката договорна ипотека върху този имот. Твърди, че по делото няма доказателства за вписване на исковата молба по гр.д. № 1

2940/2000 г., а има доказателства, че е вписано решението, но едва на 08.06.2005 г. Решението било вписано по партидата на страните в исковото производство, а не по партидата на имота. Само при спазване на изискванията на вписване на исковата молба и впоследствие на решението в 6-месечен срок от влизането му в съда (чл.115, ал.2, изр. второ ЗС) се създава предпоставка за всички трети лица да узнаят за приключването на правния спор относно имота и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение. В настоящото производство това не било сторено, поради което постановеното решение по гр.д. № 2940/2000 г. било непротивопоставимо на „Б.Д.“ АД.

Ипотеката, учредена в полза на банката, била вписана на 20.08.2008 г. и трети лица, претендиращи права върху недвижимия имот на длъжника, могат да ги противопоставят на ипотекарния кредитор, ако исковата молба за прогласяване или обявяване на недействителността е вписана по партидата на длъжника в нотариалните книги преди вписването на ипотеката. Счита, че решението по гр.д. № 2940/2000 г. на РС Стара Загора обвързва само страните по делото, както и техните правоприемници в хода на производството.

Банката не е била конституирана и не е участвала в производството по чл.108 ЗС, поради което в отношенията й с ипотекарния длъжник той е собственик на ипотекирания имот. Това съдебно решение не разпростира действието си по отношение на трети лица, които са придобили права върху имота преди предявяването на иска. Затова „В.т.“ АД – праводател на ипотекарния длъжник „Е.к.“ ООД, да е загубило с обратна сила собственическите си права спрямо имота, учредената от „Е.к.“ ООД ипотека е породила ипотечно право в полза на банката. Счита, че ипотека, учредена от несобственик, не е нищожна.

Жалбоподателят счита, че ЧСИ не може да откаже извършването на изпълнителни действия, тъй като са налице предпоставките, визирани в чл.426, ал.1 ГПК за започване на изпълнението. Налице бил изпълнителен лист, който задължава изпълнителния орган да пристъпи към принудително изпълнение. Влязлото в сила решение по гр.д. № 1093/2014 г. на ОС Стара Загора, с което е уважена жалбата на трети лица срещу действията на ЧСИ също няма обвързващо съда действие, защото с него се формира сила на пресъдено нещо по отношение на съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение на процесуалната им законосъобразност.

Жалбоподателят иска съдът да отмени като незаконосъобразно разпореждане, с което е отказано извършването на възбрана, опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.

Ответниците по жалбата не вземат становище.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Няма 2 процесуална пречка тя да бъде разгледана по същество.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “Б.Д.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 06.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело №1667/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с който Д. И. Т. е осъден да заплати на “Б.Д.” АД 150 000 евро за главница, ведно със законната лихва от 29.2.2012 г. до изплащане на вземането; 309,92 евро заемни такси;

33 675,66 евро договорна лихва от 20.11.2009 г. до 28.02.2012 г.; 20 965,03 евро санкционираща лихва от 06.10.2010 г. до 28.02.2012 г., както и 8016,97 лв. за разноски по делото. Вземането на банката произтича от договор за кредит, като за обезпечаването му ипотекарният длъжник “Е.к.” ООД учредява ипотека върху процесния недвижим имот, а именно обект за стопанска дейност – ресторант “Лешника”, който договор е обективиран в н.а.

№114 от 20.08.2008 г., том ІІІ, рег.№ 6242, дело №465/2008г. на нотариус П.

И..

С решение, постановено по гр.д. № 2940/2000 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС от М.Н.П.

(починала и на нейно място конституиран наследникът й И.Т.П.) и М.С.К. против “В.т.” АД град С.З.. Видно от решението, “В.т.” АД е осъдено да предаде собствеността и владението на ответниците на процесния недвижим имот. Решението е влязло в сила на 23.10.2001 г. На 08.06.2005 г. то е вписано в Агенция по вписванията, Служба вписвания - гр. С.З..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е, че имотът, по отношение на който се иска налагане на възбрана, извършване на опис и публична продажба, е собственост на трети за изпълнителното производство лица. Вярно е, че решението, с което те са признати за собственици срещу „В.т.“ АД – праводател на ипотекарния длъжник „Е.к.“ ООД, е вписано на 08.06.2005 г., а самата искова молба не е вписана. Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл.115, ал.2, изр. второ ЗС и счита, че само при спазване на изискванията на вписване на исковата молба и впоследствие на решението в 6-месечен срок от влизането му в съда се създава предпоставка за всички трети лица да узнаят за приключването на правния спор относно имота и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, защото този текст е неприложим в настоящата хипотеза. Съгласно чл.115, ал.2 ЗС с изтичането на 6-месечния срок за отбелязване на решение, постановено по вписана искова молба, вписването й (на исковата молба) губи действието си. Става дума за хипотеза, при която исковата молба е била вписана. Когато исковата молба е била вписана, постановеното по нея решение се отбелязва в 6-месечен срок. В случая исковата молба не е била вписана и в тази хипотеза (на невписана искова молба) е приложима разпоредбата на чл.115, ал.4 ЗС, според която, ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.

Следователно, решението по гр.д. № по гр.д. № 2940/2000 г. по описа на 3

Районен съд – Стара Загора, след като е вписано на 08.05.2005 г., има действие спрямо „Б.Д.“ АД от тази дата. Вписването има оповестителнозащитно действие - да осигури гласност и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването на решението. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са придобили права от ответника по иска. В случая „Б.Д.“ АС се явява трето лице по смисъла на посочената разпоредба, защото е придобила права (извлича правата си) от правоприемник на ответника по иска по чл.108 ЗС.

Тези права банката е придобива с учредяването на договорната ипотека – на 20.08.2008 г., т.е. след като решението по ревандикационния иск е било вписано. Следователно това решение има оповестително-защитното действие спрямо нея. Съгласно чл.483 ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Тази разпоредба е приложима и в случаите, когато изпълнението е насочено срещу ипотекиран в полза на взискателя имот, доколкото няма специални правила относно изпълнението върху ипотекирани имоти. В случая, след като е установено, че ипотекираният имот не е бил собственост на ипотекарния длъжник, съдебният изпълнител не може да насочи изпълнението към него, така както иска взискателя. Затова и отказът му да го възбрани, опише и да извърши публична продан е законосъобразен.

От друга страна, за пълнота на изложението, с оглед на въведените в жалбата възражения и доводи, съдът намира, че съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имот, който към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на ипотеката. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, формирана с решение № 983/22.10.2007 г. по гр. д. № 1025/2006 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 98/15.03.2011 г. по гр. д.

№ 659/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 553 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1166/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 96 от 2.08.2021 г. по гр. д. № 1841/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. В случая „Е.к.“ ООД не е станал вследствие на извършения апорт собственик на процесния ресторант, тъй като праводателят му „В.т.“ АД не е бил негов собственик. Затова и няма възможност валидно да учреди ипотека върху имот, който не е придобил, респ. учредената е недействителна.

С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.Д.“ АД срещу отказа на ЧСИ Г.И. по изп.дело № 910/2013 г. да наложи възбрана, опис и извършване на публична продан недвижим имот, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5