Протокол № 504 от 10.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 504 гр. Пазарджик, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500485 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно призован, представител не се явява.

Постъпила е писмена молба, която препраща към съображенията си във въззивната жалба и правят искане за присъждане на разноски. Представят списък на разноските.

Ответникът П. Т. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Б. Т., редовно упълномощена от първата инстанция. Представя пълномощно и за настоящата.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д.№ 3246 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025 година са отхвърлени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и 1 адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П срещу П. Т.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „О. С.“ № 33Б, ет. 1, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-0822/28/06/2007 от 28.06.2007 г., следните суми: 1 533,88 евро (с равностойност 3 000,00 лева) - непогасена главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2025 г. до окончателното й изплащане, 4 191,15 евро (с равностойност 8 197,17 лева) - договорна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 28.04.2025 г., дължима на основание т. 7 от договора, 3 383,12 евро (с равностойност 6 616,80 лева) - наказателна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 28.04.2025 г., дължима за на основание т. 8 от договора, 11,59 евро (с равностойност 22,66 лева) - законна лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 29.04.2025 г. до 19.05.2025 г., 61,36 евро (с равностойност 120,00 лева) - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед № 1128 от 22.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2065/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради погасяването им по давност.

Осъдена е „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „О. С.“ № 33Б, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 200,00 евро – сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Постановеното решение е обжалвано от „Първа инвестиционна банка” АД.

Считат решението за неправилно и необосновано.

Първоинстанционният съд в противоречие с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е решил, че вземанията на ищеца са изцяло погасени по давност, която е започнала да тече от датата на изтичане на срока на ползване на последната кредитна карта, която е издадена на длъжника - 31.01.2019 г., приемайки, че на тази дата договорът за кредитна карта е прекратен, тъй като срокът му е изтекъл. Изтичането на срока на кредитната карта обаче не е основание за изтичане на срока на договора и прекратяването му, тъй като не е предвидено като такова в Общите условия за издаване на револвиращи международни кредитни карти MASTERCARD и VICA. наричани за краткост „общи условия". Продължаването на срока на договора за кредитна карта е уредено в т. 19.1.1 от тези общи условия, които са изрично приети от ответника, видно от Протокол за получаване на международна револвираща карта без депозит от 08.02.2013 г. По силата на т. 19.2.1 от тях, ако ответникът не е желаел кредитната карта да бъде подновена и срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той е трябвало да уведоми банката за това в писмена форма не но-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на действие на договора или с 30-дневно предизвестие по всяко време от срока на действието 2 на договора, като погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка до изтичане на срока на договора за кредитна карта.

Ответникът нито уведомил в писмена форма ПИБ. че не желае кредитната карта да бъде подновена и срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, нито е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка до изтичане на срока на договора за кредитна карта.

Щом като не са били налице уредените в т. 19.2.1 от общите условия предпоставки за прекратяване на срока за ползване овърдрафта по картовата разплащателна сметка, то е настъпило последващо автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка на ответника и след изтичане на срока на последно получената кредитна карта - 31.01.2019 г., като последното автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на овърдрафта е до 29.04.2025 г.

Началната дата на погасителната давност за вземанията на ПИБ срещу ответника по договора за кредитна карта не била 31.01.2019 г., както е приел първонистанционният съд, защото договорът за кредитна карта не се е прекратил с настъпването на този срок, а въз основа на т. 19.1.1 от общите условия е настъпило автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на овърдрафта, като но този начин се променя и деня, на който вземанията по договора за кредитна карта стават изискуеми и от който съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече погасителната давност, а това е датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като договорът не е прекратен преди това. Като доказателство за това може да се посочи и че по сметката на кредитната карта има постъпления на суми и след 31.01.2019 г., а именно: на 08.05.2020 г., 11.05.2021 г. и 11.01.2024 г., с които се погасяват дължими суми по картата, което било още едно доказателство, че срокът на договора за кредитна карта не е изтекъл, иначе не би имало плащания но него. Съдът не обсъдил тези извършени плащания.

Заявлението на Банката за издаване на заповедта за изпълнение по чл.

417 ГПК било подадено в Районния съд Пазарджик на 20.05.2025 г. По силата на правната фикция на чл. 422. ал. I ГПК 20.05.2025 г. била датата на подаване на исковата молба на Банката,като към тази дата не била изтекла погасителната давност за вземанията на банката.

Между страните бил сключен договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия, кредитополучателят да разполага с опредЕ. сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 3000 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума, както е 3 при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка.

Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита.

Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата.

При договора за револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който падежът за плащане па изначално определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора за кредитна карта /револвиращ кредит падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно прекратяване па договора, каквото обаче в случая нямало. Обстоятелството, че страните са уговорили задължение па кредитополучателя да плаща минимална месечна погасителна вноска, не води до извод, че посочените периоди за плащане на главницата представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита. Сроковете за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на възнаградителна (договорна) лихва и/или неустойки (наказателна лихва) /редът и условията за тяхното начисляване са подробно описани в чл. 7 и чл. 8 от договора/ и в този смисъл те нямат отношение към падежа на задължението за връщане на главницата.

Съгласно разпоредбите на чл. 240 ЗЗД (чл. 430 ТЗ) и чл. 60. ал. 2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия - в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Но срокът не изтича с изтичане на срока на последно получената кредитна карта, защото това не е основание за прекратяване на договора и срокът му автоматично се подновява.

Кредитният лимит бил от ответника и връщането му не се подчинява на погасителен план. Срокът за ползване на овърдрафта е бил уговорен до 28.06.2009 г., като е било предвидено той да се подновява автоматично година за година, съгласно т. 19.1.1 от Общите условия (с които Общи условия Титулярът - длъжник, е декларирал, че е запознат и приема прилагането им за уреждане на отношенията между него и Банката, с подписване на Договора и Протокола за кредитна карта.

4

Нито едно от изчерпателно изброените условия за прекратяване на договора не се било сбъднало.

Кредитът ставал предсрочно изискуем едва след отправена от банката на покана с предоставен срок съгласно Общите условия и от датата на предсрочната изискуемост, започва да тече погасителната давност за кредита.

Предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на 29.04.2025 г. и от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 20.05.2025 г. не бил изтекъл погасителният срок, т.е. не е налице институтът на погасителната давност.

Не намирало намира приложение тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по гьлк.д. № 3/2023 г. па ОСГТК на ВКС, което се отнасяло до договорите за банков кредит, в което е уговорено връщане на банковия кредит на погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва.

Мотивите на първоинстанционния съд не кореспондирали с правната природа на овърдрафта, като специфичен и гъвкав банков продукт.

Молят решението да бъде отменено и установителните искове уважени.

Претендират разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител, който намира жалбата за неоснователна.

Правилно съдът приел, че договорът за овърдрафт е бил прекратен с изтичането на срока на валидност на последната кредитна карта, а именно 31.01.2019г., предвид това, че след тази дата не би могла да се ползва остатъчната сума от овърдрафта. т.е. след тази дата банката е прекратила изпълнението на своето задължение по договора.

Видно било и от исковата молба, че и според банката - ищец, просрочието е настъпило на 20.08.2019 г. от който момент и според общите условия настъпва изискуемостта на вземането за главница, а от там и започва да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД.