Решение № 3112 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14629/2023
- Вид
- Решение № 3112
- Подписан
- 10.07.2024
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3112 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330114629 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. А. В., ЕГН ********** против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК 202376220 и „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК: 201281666, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, както и иск по чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД срещу първия ответник, с който се иска „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД да бъде осъден да върне на ищцата сумата от 234.57 лева, представляваща договорна лихва недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № *** /ищцовите претенции са съобразени с направеното изменение на осъдителния иск срещу Кеш Кредит Мобайл ЕАД, допуснато от съда с Протоколно определение от 10.06.2024 год. и прекратяването на производството срещу Кредит Гаранция ЕООД по отношение на предявения срещу дружеството осъдителен иск/.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № ***, а с втория ответник на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, като ищцата изцяло е усвоила предоставената в заем сума от 1500 лева. Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 143,т. 19 от ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК. Съгласно договора бил посочен лихвен процент в размер на 36%, а ГПР бил в размер на 1
50%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, а вписвайки в същия ГПР от 50% е заблудил потребителят, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, а оттам и до нищожност на тази клауза с произтичащите от чл. 22 от ЗПК последици. Счита, че уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител съставлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита. Поради невключването му, ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора, което съставлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на Закона за защита на потребителите. Поради това, че кредиторът не е предоставил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което е довело до неравноправност в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждането на права и задължения от кредитния договор- чл. 11, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК. Отделно от това ищецът твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител също не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство било съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчител вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за поръчителство има акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По изложените в исковата молба твърдения за нищожност на кредитната сделка ищецът счита, че не породил действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Претендира заплащане на недължимо платена договорна лихва по договора за кредит и недължимо платено възнаграждение по договора за поръчителство.
Въз основа на гореизложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не е депозирало писмен отговор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство от ***, по силата на който ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по Договор за потребителски кредит № ***. Сочи, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че договорът не е обезпечен по друг начин на 30.12.2019 год. между него, в качеството на 2 поръчител, и другия ответник - Кеш Кредит Мобайл ЕАД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за поръчителство. Със сключването на този договор е изпълнил поетото задължение с Договора за възлагане на поръчителство да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от договора за кредит.
Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство с ищцата. Счита, че всички изложени в исковата молба твърдения се отнасят за недействителност на договора за кредит и са неприложими спрямо този за поръчителство, към който следва да се отнесе уредбата, предвидена в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание, ищцата е оттеглила осъдителната си искова претенция срещу Кредит Гаранция ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените към исковата молба Договор за потребителски кредит тип "Кеш на ден" № *** /л.10-14/ и Договор за възлагане на поръчителство от *** /л.15-20/ се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД е сключен договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, по който е предоставена заемната сума от 1500 лева, с фиксиран лихвен процент 36% За обезпечаването на вземането е сключен договор за възлагане на поръчителство между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно също така, а и се установява от приетото по делото заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, което се кредитира от настоящата инстанция, като обективно, компетентно изготвено и обосновано, е че по договора за кредит ГПР е 50 %, като в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. От посоченото заключение също така се установява, че при вземане предвид на уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение, то ГПР би бил 203.97%. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в срок от 24 часа от подписването чрез: едно физическо лице поръчител с месечно брутно възнаграждение от 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество поръчител или банкова гаранция от одобрена банка. На свой ред съгласно чл.
1, ал. 2, от договора за възлагане на поръчителство е посочено, че същият влиза в сила от подписването му, но поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за кредит. Видно от приложения Погасителен план към договора възнаграждението по договора е в размер на 116.54 лева. В чл.2, ал.3 се е предвидено, че плащанията се извършват по банкова сметка на посредник, която е идентична с тази на кредитора по договора за кредит. При така установеното между ищеца от една страна и всеки от ответниците е възникнало облигационно отношение, съответно между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД по силата на договор за заем, а 3 между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД по силата на договора за възлагане на поръчителство.
По отношение на договора за кредит:
Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по договора за потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба, а и се установява от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Действително възнаграждението за предоставената на поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество те представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията, които въвежда към 4 потребителя чл. 1, ал. 2 от договора, уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1500 лева).
Поради това правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранционна сума, както и че при възможност да осигури последната, би имал интерес да търси сключване на процесния договор за кредит за сумата от 1500 лева. Така, поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД дружество. Това дружество е другият ответник „Кредит Гаранция“ЕООД, който от своя страна е уговорило да получи възнаграждението си по банковата сметка, по която се дължат плащанията по договора за кредит. Така в действителност възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено и в резултат ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури забранено допълнително възнаграждение. Изложеното до тук обосновава извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Неспазването на посоченото изискване самостоятелно води до предвидените в чл. 22 от ЗПК последици, поради което и на основание същата разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен, респективно предявеният срещу този ответник иск, като основателен, следва да се уважи.
Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af9b0797-8635-4d73-a620-b312124c6f49