Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2120 от 02.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8119/2024
Вид
Решение № 2120
Подписан
02.05.2025
В сила
15.01.2026
Състав
Дафина Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2120 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330108119 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано с искова молба от К. М. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. **************** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. ************* качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2884,40 лева – като недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ********** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца въз основа на недействителност на договорни клаузи сумите от 700 лв.- недължимо платена по клауза за такса ангажимент, 913,53 лв.-недължимо начислена договорна лихва, 1270,87 лв.представляваща частично платена сума по застрахователна премия.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на 14.05.2021 г., бил подписан Договор за потребителски кредит № ***********, между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Твърди се, че съгласно условията на кредита на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 20 000лв. при годишна лихва в размер на 6,56 % и ГПР в размер на 8,78 %, със срок за връщане на сумата 48 месеца, като общата дължима сума по кредита била в размер на 26 454,72 лв., изплащана на анюитетни месечни вноски в размер на 551,14 лв. По него била включена и застрахователна премия в размер на 3715,20 лв., както и „Такса 1 ангажимент“ в размер на 700 лв., които суми били включени в анюитетната вноска по кредита. Ищцата платила изцяло задължението си по договора на ответника в качеството му на банка, приела търговското предприятие на кредитодателя. На 15.02.2023г. ищцата сключила с ответното дружество нов договор за потребителски паричен кредит № ******** с предмет на договора предоставяне на заем в размер на 22 000 лв. при годишна лихва 6,43%, ГПР в размер на 8,03 %, срок на връщане на сумата 48 месеца, като общата дължима сума по кредита била в размер на 29 100,48 лв., изплащана на месечни анюитетни вноски в размер на 606,26 лв. На стр. 3 от новия договор било посочено, че сумата от 11 861,60 лв. щяла да бъде удържана от ответника за пълното погасяване на задълженията на ищца по Договор за потребителски кредит № ***********като на нея било издадено удостоверение за изплатен кредит с изх. номер № ********. от ответника.

Сочи се, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като се счита, че при сключване на процесния договор не били спазени императивните разпоредби на посочения закон, което водело до недействителност на договора за заем, като ищцата се позовава на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Излага се, че тя заплатила на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството на банка, приела търговското предприятие на заемодателя, сумата от 22 884,40 лв., платената чрез 20 бр. платежни нареждания, всяко по 551, 14 лв. и чрез рефинансиране на процесния договор за кредит. Твърди се, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в параметрите на договора не били посочени реалните стойности на ГПР и лихвения процент по кредита.

По договора бил посочен ГПР в размер на 8,78% и лихвен процент 6,56%, което не отговаряло на действителното по договора, а според ищцата реалните параметри били годишен лихвен процент 14,46% и ГПР 15,46%, които се получавали при включването на параметрите по договора за кредит на такса ангажимент в размер на 700 лв. и застрахователна премия в общ размер на 3715, 20 лв.

Смята се, че с оглед императивните изисквания на ЗПК следвало в ГПР да бъдат включени такса ангажимент и застрахователната премия, тъй като те представлявали разходи във връзка със задължението за предоставяне на кредит.

С погасителния план по договор главницата и договорната лихва не били посочени като отделни суми, а били сборувани като една обща величина в размер от 551,14лв., поради което ищцата смята, че за да се достигне до цитирания размер на възнаградителна лихва, следвало от общата стойност на плащанията по кредита 26 454,72 лв. да се извадят сумите за застрахователна премия, главница и такса ангажимент и според нея договорната лихва възлизала на 2039,52 лв.

Смята се, че липсата на разбивка на всяка погасителна вноска съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК било още едно основание за недействителност на договора. Посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния и представлявал невярна информация, която следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно 2 спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК. Таксата ангажимент и застрахователната премия представлявала общ разход по кредита за потребителя съгласно пар. ч, т. 1 от ДР ЗПК. Посочването само на цифрово изражение на ГПР не било достатъчно, за да се спазят изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а следвало изрично и изчерпателно да се бъдат посочени всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Излага се, че таксата ангажимент била в размер на 3,5% от главницата по кредита, поради което била нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 3 ЗПК. Възнаградителната лихва била в размер на 2039,52 лв., като същата не била записана в договора. Поради противоречието на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.12 ЗПК, договорната лихва за периода от 01.06.2021г. до 01.03.2025г. била недължима. Ищцата счита, че бил осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като сумата от 2884,40 лв. била платена без да бъде дължима и била налице причинно-следствена връзка между обогатяването на дружеството и обедняването на ищцата, тъй като сумата била платена по нищожен договор. Заради гореизложеното след подадени уточнителни молби се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2884,40 лв. като платена без основание въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане. В условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени искове, с които се иска ответникът да заплати на ищцата като платени без основание въз основата на недействителност на договорните клаузи, предвиждащи заплащане на 700 лв.- такса ангажимент, 1270, 87 лв.- представляваща частично платена сума по застрахователна премия и 913,53 лв.- платена договорна лихва, всички от които платени в периода от 01.06.2021г. до 15.02.2023г.( до предсрочното погасяване на кредита).

Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което се иска оставянето им без уважение. Не се оспорва, че ищцата по делото има два сключени договора за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, както следва: договор за паричен кредит №********* г. за предоставяне на заем в размер на 20 000 лв. за срок от 48 месеца; договор за паричен кредит № PLUS- ************ г. със срок на връщане на сумата 48 месеца и предоставен заем в размер на 22 000 лв. В т.2 от втория договор било посочено, че кредиторът следва да удържи следната сума във връзка със задължение на кредитополучателя, която сума щяла да бъде удържана директно, както следва: 11 861,60 лв., във връзка с договор с номер № PLUS- 19843572, сключен на 15.02.2023 г., като посочената сума щяла да послужи за пълното погасяване на кредита.

Оспорва се посоченият размер на иска. Към депозираната искова молба като доказателства били представени 20 бр. платежни нареждания, като само 6 от тях били с име на наредител ищцата по делото, а останалите били с имена на наредителя трети лица. Смята се, че за да е 3 налице съставът на неоснователното обогатяване следвало единият да се е обогатил за сметка на другия и ищцата следвало да докаже, че била заплатила паричните суми, чието връщане претендира. Ответникът смята, че от представените по делото платежни нареждания се установява, че сумите не са заплащани от нея, а от трети лица и според него не бил осъществен състава на чл. 55 ЗЗД, като ищцата не била правно легитимирана да претендира връщането на сумите, тъй като не били излезли от нейния патримониум.

Неоснователно било твърдението, че посоченият в кредитното споразумение ГПР бил неверен, тъй като в него не били включени таксата ангажимент и застрахователната премия.

Таксата ангажимент била включена в ГПР по процесния кредит, а застрахователните премии следвало да се включат в него единствено когато били задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагане на търговски клаузи и условия. В настоящия случай се смята, че горецитираното законово условие не било налице и нямало основание за включване на застрахователната премия в ГПР. На ищцата бил предоставен СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който изрично било обявено, че за отпускане на предложения заем не се изисквало сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. Ищцата имала право да се откаже от застраховката, без това да доведе до каквито и да е последици. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ бил кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение, като в качеството на кредита имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството на посредник имал задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия, поради което в клаузата на чл. 2 от процесния договор било предвидено изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните погасителни вноски. Потребителят бил изначално запознат с тежестта и реда за заплащане на разходите, както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение и имал възможност да прецени дали да се задължи и по двете правоотношение или да получи единствено кредит. При изчисление на процесния ГПР по кредита бил взет предвид посоченият размер на главницата и всички разходи по кредита освен изрично изключената по силата на пар. 1, т.1 ЗПК застрахователна премия, т.е. като разходите били включени договорната лихва и такса ангажимент, като били спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 и пар.1, т.1 ЗПК. Поради изложеното било неоснователно твърдението на ищцата за неправилно отразен размер на ГПР. Твърди се, че нормата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК била спазена, когато в заемното съглашение било посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания. Всички тези компоненти се съдържали в процесния договор.

На потребителя била предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно всички разходи по заема, които били включени в отразения ГПР. Смята се, че когато договорът за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент било напълно достатъчно да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска съобразно изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК и не трябвало да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска била 4 предназначена за намаляване на главницата и каква за лихва. Таксата ангажимент била ясно уговорена в клаузата на чл. 2 и ред 5, стр. 1, раздел „Параметри и условия“ на договора, като кредитополучателят заплащал въпросната такса, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент. Фиксирането на лихвен процент била допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК и гарантирало на длъжника непроменлив размер на погасителните вноски и сигурност на плащанията, но представлявало риск за кредитора, поради което било напълно обосновано посоченото задължение да се поема от кредитната институция срещу определено възнаграждение. Информация относно условията за начисляване на лихвения процент се съдържала и в предварително предоставения на ищцата СЕФ за предоставяне на информация по потребителски кредити. В чл.11, ал. 1, т.9 не се съдържало изискване за регламентиране на размера на „печалбата на кредитора“, както и каква част от месечната погасителна вноска представлявала главница и лихва. Ищцата не сочила информация, че при предоставяне на кредита била действала като потребител и разходвала сумата за потребителски цели. В молба-становище от ответника към уточнителна молба на ищцата се сочи, че на 15.02.2023г. била извършена консолидация на задължението по процесния договор за кредит и към тази дата то било 11 861,60 лв. Това остатъчно задължение било погасено на същата дата със сума по отпуснат нов заем на ищцата от банката, което задължение не било спорно и било обективирано в представения към исковата молба договор. Същото задължение било в просрочие от 15.11.2023г. и до датата на настоящия отговор не била правена последваща вноска за погасяването му, като заради това ответникът счита, че ищцата не била погасила задължението си по главница към дружеството и заради това предявеният иск бил изцяло неоснователен. Предвид изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените като изцяло недоказани и неоснователни.