Решение № 1188 от 18.10.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20214110101493 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 30.08.2016г. в *, на паркинг пред жп гарата, ответникът при управление на лек автомобил * е предизвикал пътнотранспортно произшествие като при движение на заден ход удря паркирания лек автомобил *, като му причинил имуществени вреди в размер на 174 лв.

Изтъква се, че ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите на полицията като по отношение на управлявания от него лек автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с *. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в горепосочения размер на собственика на увредения автомобил, като на основание чл. 500, ал. 1 от КЗ за него е възникнало регресното право да иска възстановяването му от ответника заедно с направените разноски в общ размер на 199 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава механизма на пътния инцидент, че между участниците в него не е постигнато съгласие относно обстоятелствата по настъпването му както и че е напуснал местопроизшествието, за което му е наложено административно наказание по ЗДвП.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 30.08.2016г. около 10:25 часа ответникът управлявал лек автомобил * в района на паркинга на жп гарата в *, когато при извършване на маневра движение на заден ход ударил с теглича на превозното средство паркирания лек автомобил *, след което напуснал местопроизшествието. След подаден сигнал ответникът е установен от органите на полицията като в съставения от тях протокол за ПТП са констатирани щети по предната броня на лекия автомобил *и извършено от *нарушение на правилата за движение по пътищата. На 30.08.2016г. собственикът на увредения автомобил заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към * по сключена застраховка „Каско” от 05.08.2016г. След оглед на щетите от застрахователя по имуществената застраховка същите са оценени на 174 лв., които с преводно нареждане от 29.09.2016г. са платени на *. С писмо от 27.10.2016г. * уведомила ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по отношение на управляваното от ответника превозно средство, че встъпва в правата на увреденото лице. Сумата по щетата е погасена от ищеца на 10.07.2017г., след което е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и разноски по определянето му в общ размер на 199 лв., която е върната с отбелязване, че е отказана.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда основания за освобождаване на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” от задължението му към застрахования свързани с поведение на последния, което обективно увеличава риска от настъпване на застрахователно събитие, което води до целенасоченото му настъпване или което възпрепятства възможността за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на събитието и причинените от него щети. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение в тези случаи възниква по силата на закона като застрахованият понася реално своята гражданска отговорност и не се освобождава от нея, независимо от заплащането на застрахователните премии. В разглеждания случай ищецът има качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управлявания от ответника лек автомобил, а последният има качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. Безспорно е установено, че ответникът при управление на автомобила си не е изпълнил задължението по чл. 40 от ЗДвП и е причинил вредите на процесния автомобил. С напускане на мястото на инцидента той не е изпълнил и задълженията си по чл. 123, ал. 1, б. „а” и б. „в” oт ЗДвП да укаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и при липса на съгласие с другия водач относно 2 обстоятелствата за настъпването им, да не напуска местопроизшествието и да уведоми службите за контрол на МВР. В резултат от пътния инцидент са причинени имуществени вреди от 174 лв., които ищецът е изплатил съгласно чл. 411 от КЗ на застрахователя по имуществената застраховка „Каско” относно лекия автомобил *.

С оглед гореизложеното са налице всички предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл.

125, т. 7 от ЗДвП, които обуславят възникването на регресното право на застрахователя да претендира от застрахования заплатеното от него застрахователно обезщетение от 174 лв. и направените разноски за определянето му в размер на 25 лв., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 199 лв. /сто деветдесет и девет лева/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети на лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 30.08.2016г. около 10:25 часа в района на паркинга на жп гарата в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3