Решение № 5213 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5213 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100514339 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД“ срещу решение от 30.03.2023 г., постановено по гр. д. №87109/2017 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата Б. А. Т. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, срещу Б. А. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1121.20 лв. - неплатено в срок задължение за доставена в периода от месец 10.2011 г. до месец 04.2013 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.

София, ж. к. ****, абонатен номер 257863 и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, aл. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 215.67 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата доставена топлинна енергия за периода от 30.11.2011 г. до 31.07.2014 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 15.08.2014 г. - на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 44982/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Ответникът - Б. А. Т., в писмения отговор по чл. 131 ГПК от 27.10.2021 г. оспорва предявените искове по основание, като излага съображенията си за това.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер 257863 с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД ООД.

Представен е договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представено е удостоверение за актуално състояние.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представено е удостоверение от СО, район Младост. относно идентичност на имот.

Представен по делото е съдебен протокол от 25.12.1987 г. по гр. д. №1203/1987 г. по описа на районен съд- гр. Ботевград, видно от който процесният имот е поставен в 2 дял на ответницата Т..

Представено е заявление-декларация за откриване на партида от дата 16.10.2008 г. от ответницата до ищеца.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през процесния период, документ за главен ответ и дялово разпределение.

С решение от 30.03.2023 г., постановено по гр. д. №87109/2017 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, предявените искове са били отхвърлени и срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Следователно законодателят е обвързал възникването на задължението за плащане на цената на топлинната енергия, респ. възникване на договорно отношение, от притежавано от страна на физическото лице вещно право върху имота, на който е доставена съответната топлинна енергия.

От представения и приет по делото съдебен протокол от 25.12.1987 г. по гр. д.

№1203/1987 г. по описа на районен съд- гр. Ботевград, е видно, че процесният имот е поставен в дял на ответницата Т.. Действително от същия е видно още, че е налице 3 волеизявление трети за процеса лица-А.Ч.-Т. и А.Т. да запазят правото си на ползване върху същия безвъзмездно докато са живи, т. е. да им бъде учредено право на ползване, но настоящата съдебна инстанция приема, че това не е извършено в надлежната нотариална форма, поради което не е настъпил вещноправен ефект. От друга страна по делото са приети като писмени доказателства заявление-декларация за откриване на партида от дата 16.10.2008 г. от ответницата до ищеца, както и документи за дялово разпределение и за главен отчет на името на ответницата Т., последният от които носещ подпис за нея, неоспорен от ответната страна, от които става ясно, че същата е титуляр на партидата по процесния абонатен номер, поради което в съвкупност води до извод за наличие на облигационна връзка именно между страните в настоящия процес.

П делото не се оспорва доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

По силата на разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 15.08.2014 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.08.2011 г. са погасени по давност. Първите главни задължения в настоящия казус са едва за м.10.2011 г. Следователно погасени по давност вземания през процесния период няма. Ответницата дължи на ищеца сумата от 1121.20 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.10.2011 г. до м. 04.2013 г.

Относно иска за мораторна лихва- следва да се отбележи, че през процесния период процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2014 г., които са обнародвани във вестник „Дневник“ на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.

33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата на продавача. Настоящият състав счита, че клаузата на чл. 33 ал.2 от ОУ в сила от 12.03. 2014г. е нищожна на основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП, 4 като неравноправна – противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143 ал.1 от ЗЗП и водещ до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя – купувач. Същите мотиви се отнасят и до клаузата на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ – заплащане на сметки по прогнозен дял след публикуването им в интернет страницата на търговеца.

/обвързване потребителя да притежава съответното техническо устройство и достъп до интернет/. Това е така, тъй като с клаузата на чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32 ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя и достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца., поради което клаузите противоречат на императивната норма на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на потребителите, освен това при недобросъвестност от страна на ищеца -публикуване в интернет страницата си със забавяне от няколко месеца – лихва няма да тече, но и следва да се приеме, че и давността не е започвала да тече, при което може да се стигне до правния абсурд погасителната давност да се окаже не 3 г., а повече, особено при издаване на фактури за изравнителни сметки, в които се включват и суми за много по – стари отоплителни периоди и като последица от това, на основание чл.146 ал.1, предл.1 от ЗЗП - са нищожни. Поради изложеното мораторна лихва за процесния период не се дължи.

Така настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено досежно претенцията за главница, а в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва-потвърдено.

По разноските:

С оглед резултата от проведеното производство първоинстанционното решение следва да се ревизира в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта за присъдените в полза на Б. Т. разноски за сумата над 63.42 лв. до пълния присъден размер от 400 лв., а в полза на ищеца бъдат присъдени 104.47 лв. разноски, съразмерно 5 с уважената част от исковете. За въззивното производство пък в полза на въззивника се присъждат 63.25 лв. разноски, включващи държавна такса и юрисконсултко възнаграждение, а в полза на въззиваемата страна- 31.71 лв.