Решение № 3105 от 16.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. Варна, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20233110116683 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба по реда на чл. 422 ГПК, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от ****, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу И. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 177,49 лв. /три хиляди сто седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 16.01.2022 г. до 16.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /13.10.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 233,58 лв. /двеста тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 05.03.2023 г. – 08.10.2023 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ***услуги по аб. № ***, за обект, находящ се на адрес: гр. ***, за периода 03.02.2023 г. - 21.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 6265 от 16.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13255/2023 г. на ВРС.

В исковата си молба ищецът *** твърди, че предоставя на ответника ВиК услуги на обект с аб. № ***, находящ се в гр. ***, в съответствие с качеството си на оператор на посочените услуги. Сочи се, че на процесния обект била извършена подмяна на намиращия се там водомер с нов, за което бил съставен Констативен протокол № 051952 от 16.01.2023 г.

Ищецът намира, че съобразно отразените в протокола показания на подмененото измервателно устройство, а именно 1 484 куб.м., то ответната страна дължи заплащането на посочените реално доставени и отчетени ***услуги за периода от 16.01.2022 г. до 16.01.2023 г., за което била издадена фактура от 03.02.2023 г. В тази връзка добавя, че потребителят не е упражнил в срок правото си на възражение по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като с полагането на подписа си върху процесния протокол се е съгласил с отразеното в него. Счита, че насрещната страна е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за това за периода от 05.03.2023 г. до 08.10.2023 г. Предвид 1 липсата на своевременно изпълнение на посочените задължения, дружеството инициирало заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 13255/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, като в срок било депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Моли се за уважаване на така заявените претенции и присъждане на разноски.

Ответникът И. А. С. депозира отговор на исковата молба в срок. Поддържа се становище за допустимост, но по същество неоснователност на исковете. Намира, че ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен претенцията си, доколкото не е посочен периодът, за който се отнасят предоставените ***услуги и начинът, по който са формирани претенциите на страната. Независимо от това обаче потребителят твърди, че падежите на всяко от плащанията по процесната фактура от 03.02.2023 г. са настъпили преди 03.02.2021 г., с оглед на което се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, предвид периодичния характер на вземанията. От друга страна оспорва посоченото в констативния протокол, изтъквайки, че средномесечното потребление на абоната за периода от 03.12.2020 г. до 18.10.2023 г. е около 10,5 куб.м., което може да доведе до извода, че претенцията на ищеца обхваща период от 5 години. Счита, че не е налице законово основание водопреносното дружество да начислява суми за потребление, основани на констатациите в протокол за смяна на водомер. Моли за отхвърляне на исковете и присъждането на разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на **** услуги на потребителите от „*** ООД, заедно с извадки от решения на КЕВР за определяне на цени, ведно с обяви за публикуването им /л. 5-20/.

Представени са по делото справки за недобора на частен абонат с аб.№ ***И. А. С. /л.

21 и л. 23/ от 16.01.2022 г. до 20.09.2023 г. с показания на водомера преди подмяната му 1484.

Представена е справка за облога и плащанията на частен абонат с аб.№ ****И. А. С.

/л. 22/ от 16.01.2022 г. до 12.12.2023 г., от която е видно, че на 03.11.2023 г. са заплатени суми, но не и процесните.

Представен е констативен двустранен протокол за подмяна на водомер от 16.01.2023 г.

/л. 24/, с който е демонтиран процесния водомер с показание 1484 куб.м. в присъствието на потребителя, ведно със снимка /л. 25/.

Представено е известие за дължими суми /л. 26/, което е получено от ответника /л. 27/.

Представена е справка от АВп-Варна /л. 28-44/, от която е видно, че в процесния период И. С. е бил собственик на обекта на потребление в гр. ***.

Представени са фактури за заплатени от потребителя суми за ***услуги, които не са предмет на производството /л. 65-77/

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 95-97/ се установява, че размерът на задълженията за аб.№ 1190023 по процесната фактура е 3 177,49 лв., а обезщетението за забава 233,58 лв. Към датата на изготвяне на заключението няма извършени плащания на задълженията по фактурата.

Фактурираните услуги са за периода 16.01.2022 г. – 16.01.2023 г., за който са действали различни цени, като количеството е разпределено пропорционално на броя на дните.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за незаплатена цена за ВиК услуги и обезщетение за забава, които са квалифицирани като иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 и иск за заплащане на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител на ***услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, до процесния обект на потребление, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги и обезщетението за забава или че са налице основания изключващи или погасяващи правата на ищеца.

В настоящия случай ответникът не оспорва, че има качеството на потребител на ***услуги, предоставени от ищеца за собствения му недвижим имот, както и относно процесния период, като тези факти се установяват и от събраните в хода на производството писмени доказателства. Страните са обвързани по силата на надлежно приети и публикувани Общи условия, които влизат в сила за всички потребители на ***услуги на ищцовото дружество, като няма данни ответникът да е оспорил същите или да се е отказал от ползването на ***услуги. Точно обратното, същият в процесния период и към настоящия момент фактически ползва такива услуги и е заплащал част от същите, като са представени доказателства, че процесният водомер е подменен в януари 2023 г., който факт също не се оспорва. Не се оспорва, че от 11.06.2021 г. до датата на смяната на водомера страните не са подписвали други документи.

От представения по делото и двустранно подписан протокол за подмяна на водомер безспорно се установяват показанията на водомера към този момент. Ответникът не е възразил срещу тези показания и че водомерът е бил извън метрологична годност. Не е поискано и извършването на експертиза на водомера. Не се събраха доказателства, че същият е бил технически неизправен и не е отчитал правилно преминаващата през него вода. Такива възражения не са и релевирани с отговора на исковата молба. Следва да се съобрази, че е задължение на потребителя да поддържа СТИ в неговия обект в изправност и в случай, че констатира, че той не функционира правилно, да упражни правата си по чл. 33 от Наредбата, като по делото не се събраха доказателства за подадени молби и жалби до оператора в тази връзка, откази на последния да осигури съдействие или извърши необходимите действия.

Касае се за реално доставено количество ***услуги, а не за служебно начислено такова. Обемът на тези услуги, както и остойностяването им като цена и период са отразени правилно в счетоводството на ищеца, като същите съответстват на претендираните от него.

Основните спорни въпроси по делото са процесното количество вода за какъв период реално е преминало през водомера, на кои цени е следвало да бъде остойностена водата, извършени ли са периодичните отчети от инкасатор и погасени ли са по давност вземанията.

От приложената към заключението на вещото лице таблица е видно, че след 11.06.2021 г. няма издадена нито една фактура от ищеца за задължения на ответника, преди процесната от 03.02.2023 г. Преди това от 14.01.2020 г. до 11.06.2021 г. на ответника вероятно му е начислявано служебно количество вода, видно от съдържащите се в таблицата показания, които водят съда до този извод, макар и да не беше установено по делото. В тази връзка може обосновано да се приеме, че за период над 3 години в имота на ответника не е извършван реален отчет потребените ***услуги, като за период от година и половина дори не са издавани фактури за задължения.

Не се установи по делото дали причината за липсата на отчет е неосигуряване на достъп от страна на потребителя или липса на посещение от инкасатора. Не се представиха 3 доказателства за съставени протоколи от страна на служители на ВиК, че им е отказан или осигурен достъп до имота, както и за отправени покани или предупреждения до потребителя да осигури такъв. Тежестта да установи надлежната доставка и отчитане на услугите се носи от ищеца, а това не беше сторено в процеса. Без значение е дали фактическия период на отчитане е бил два пъти в годината или ежемесечно. Не се събраха доказателства, че такова отчитане изобщо е било предприемано.

В тази връзка ищецът е нарушил и изискването да издава ежемесечна фактура за дължимите суми, пък било то и служебно начислени. Не е ясно на коя дата е бил последният реален отчет, като цялата разлика между служебно отчетените последни показания на водомера от 685 куб.м. и реално отчетените 1 484 куб.м. е неясно кога е била потребена в имота. В този случай не може да се извърши преценка в кой период и при кои действащи цени е изразходвана водата, за да бъде правилно изчислена нейната стойност.

При липса на издадени ежемесечни фактури (или два пъти годишно при зазимени водомери, което не беше доказано) са били нарушени правата на потребителя, който е лишен от правото си да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност за задълженията за определен период. В случая, чрез издаването на една фактура в общ размер от 3 733 лв., в която е включено реално количество потребена вода за неизвестен период от време, потребителят е лишен от преимуществото на срока да заплаща всеки месец изразходваното количество вода и отделно от правото си да възрази срещу част от вземанията, като погасени по давност.

Действително, потребителят също е в нарушение на задълженията си, доколкото е могъл своевременно сам да инициира посещение от инкасатор за извършване на проверка в имота, доколкото е наясно, че следва да заплаща използваните от него ***услуги. В случая, обаче, тежестта и неблагоприятните последици се носят от по-силната страна в правоотношението, която носи и задължението да извърши отчитането. Настоящият състав намира, че в процеса не беше доказано пълно и главно от ищеца, че е изпълнил задълженията си по действащите между страните ОУ, включително, че правилно е отчел и остойностил претендираната цена за дължимите ***услуги. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството и е посочило, че правилно е изчислена сумата, като е ползван период от 1 година преди издаване на фактурата, но както се посочи по-горе, такъв начин на остойностяване е във вреда на потребителя, а и същият е неправилен, доколкото страната не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение – да не отчита и издава своевременно фактури за задължения. Не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ВиК оператора, че е предприемал някакво опити за отчитане, които са били осуетени от поведението на потребителя.